Кадрите показват въоръжени, носещи каски и щитове мъже в камуфлажни униформи. Изглеждат като докарани от военна зона. Снайперист стои в бронирана кола със заредена пушка, гледайки през оптичния мерник, сякаш е готов да открие огън.
Но снимките не са правени в Афганистан или Ирак, въпреки че сравненията с кадри, заснети на двете места, показват необичайно сходство. Те са правени във Фъргюсън, малко градче в Мисури, САЩ, което поради крайно неприятни за всички причини е във фокуса на вниманието на целия свят.
Тези мъже не са американски войници, а просто представители на местната полиция
Преди около седмица 18-годишният цветнокож тинейджър Майкъл Браун бе убит от органите на реда. Заради Браун, който бе невъоръжен, но все пак прострелян многократно, има ежедневни протестни демонстрации във Фъргюсън. Хората са изгубили доверие в полицията, която на свой ред се чувства застрашена. Чувствайки се притисната, тежковъоръжената полиция вече използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу мирните протестиращи.
Въпреки че сцените, развиващи се във Фъргюсън, изглеждат обезпокоително, те реално са израз на тенденция, която се развива от години в САЩ. От 11 септември 2001 г. и започналата тогава кампания за борба с тероризма, американската полиция става все по-милитаризирана - и като обучение, и като използвано въоръжение и оборудване.
Книгата на американския журналист Радли Балко "Възходът на полицая-войник" се занимава точно с тази деликатна тема
В есе за Wall Street Journal той твърди, че между 2002 г. и 2011 г. американското Министерство на вътрешната сигурност е разпределило оборудване на стойност $35 млрд. за федералната и местната полиция в Америка.
Към това се добавя и помощта от Пентагона. Полицията във Фъргюсън е част от т.нар. "Програма 1033", чрез която може да бъде закупувано военно оборудване. И не става дума само за защитно оборудване или леко въоръжение - списъкът с достъпни "материали" включва превозни средства с тежко въоръжение от рода на тези, използвани в Афганистан и Ирак, а също автоматично и полуавтоматично оръжие. Само за 2013 г. програмата е разпределила оборудване на стойност $500 млн. за полицията.
Това води до някои странни ситуации
Примерно градчето Фарго в Северна Дакота, където обикновено има не повече от 2 убийства годишно, полицията притежава бронирана кола с оръдеен купол. В Кийн, Ню Хемпшир, $286 000 са похарчени за бронирана кола BearCat. Между 1999 г. и 2012 г. в Кийн е имало точно три убийства. Местният шеф на полицията твърди, че въпросното возило BearCat е предназначено основно за употреба при охрана на "мащабни събития" - като местния фестивал на тиквите.
Междувременно много полицейски управления не само имат тежко въоръжение, но и специални отряди за бързо реагиране. Тези специални сили обикновено са се използвали само при опасни за живота на полицаите операции - престрелки или вземане на заложници. В средата на 80-те години на миналия век 80% от градовете в Америка с население 50 000 души са имали SWAT отряди, но към 2007 г. вече те са налице в над 80% от градовете с население между 25 000 и 50 000 души.
През 1980 г. специалните отряди в САЩ са ангажирани в 3000 операции годишно
Оттогава насам броят на операциите е набъбнал до над 50 000, както коментира Питър Краска пред Economist. И тези отряди се използват дори за извършване на арести или затваряне на незаконни казина. През 2010 г. специален отряд нахлува в бар, за който се е твърдяло, че сервира алкохол на непълнолетни. Специалните сили постепенно се превръщат в рутина. И, естествено, отрядите за бързо реагиране са повикани на помощ за овладяване на протестите във Фъргюсън.
Балко пише, че операциите, включващи тежковъоръжените специални отряди, често завършват с кръвопролитие. По негови думи до момента има поне 50 случаи, в които са загинали невинни хора. Някои от тези хора са случайни минувачи или свидетели, а други - заподозрени от полицията в кражба.
За настоящата ситуация във Фъргюсън, Балко коментира: "Полицията просто вече не възприема хората като граждани, които имат граждански права. Те ги възприемат като заплаха".
Хем роби не искат да са, хем да ги бият не искат... накрая ще искат да станат бели...
Напълно съм съгласен с Krystian, че мародерите трябат да бъдат разстрелвани. Помислете какво означава този разгром за собствениците на магазините на търговска улица, която е разграбвана от тълпата! Проблемът е в това, че всеки по-голям американски град има предградия населени с хора, които не са подхващали някаква постоянна работа, и не само те, но и техните бащи, а и дядовци. Отделно САЩ са прилекателна дестинация за легални и нелегални емигранти от Мексико и от Латинска Америка като цяло, а и от целия свят. Тези хора оцеляват официално с някакви социални помощи, но на практика са част от дребната и не толкова дребната престъпност. Младежите, които участват в безредиците, са без обществен статус, те са аутсайдери, израснали на улицата, неведнъж са били арестувани и дори вкарвани в затвора по различни поводи – с една дума са асоциални. Това не са хора, които се плашат да не попаднат отново там. Можем само да бъдем благодарни, че нашите аутсайдери не са така агресивни като тези в САЩ
САЩ е уникална страна. Столетията на расова сегрегация са създали, може да се каже на подсъзнателно ниво, взаимна нетърпимост между белите американци и афроамериканците. На повърхността на обществото има значителен пробив, афроамериканците, които имат необходимите качества , късмета и волята да се образоват, имат възможност да се измъкнат от предградията за цветнокожи - пренаселени квартали с жилища, които са по-скоро бордеи, с преобладаващо безработно население, мизерия, наркомания и неизбежна престъпност. Разбира се, за кутия пури да бъде убит младеж е нещо чудовищно, но нека да се поставим и на мястото на тези хора, чиито магазини са съсипани, стоките разграбени, а това което не е заграбено е унищожено. Как бихме се чувствали? За тези, които се интересуват от корените на насилието в американските градове ще дам линк към превод на фрагменти от книгата на големия американски психолог - Роло Мей (Rollo May) – „Сила и невинност“ (Power and Innocence: A Search for the Sources of Violence) http://iztoknazapad.com/?page_id=4504
Още по-добре от това да се разстрелват е да се изгарят публично на клада. Принципа за реципрочност на наказанието на извършената простъпка е толкова демоде...
Янаки по същество не казва нищо ново и неизвестно. Сегрегация, бедност, социално изключване, неравен достъп до образование и медицински услуги. Далеч не са само чернокожите, латиносите или азиатците в това положение. Така са били и италианците, подигравани като недостатъчно мъжествени заради езика (за справка Лий Якока в детството му), испански Харлем, евреите, които емигрирали тук... Същата сегрегация можете да видите и в Европа, предполагам, спомняте си Швеция отпреди няколко години, но да вземем Чехия, Германия - кожата ви е бяла, докато не си отворите устата и си плащате (нетен вносител), всичко е наред Без местни документи и изисквания обаче достъпът до много блага и права е силно ограничен. Не искат да работят с вас, това е! Например, спестовни сметки - откриват се, но след като се докаже определен престой в страната (5години) с официален документ, издаван от Имиграционните власти (цизинска полицие)...Много хора все още мразят чужденците и не ги пускат до работа, не им дават квартири или откровено им се смеят, все едно са от Третия свят! Правили сме експеримент с чешки и германски работодатели, обикновено, чувайки неместно име, отговарят: "Обявата е изтекла!", а понякога търсят документ на постоянно пребиваващ, независимо, че, реално погледнато, за перфектно владеещ езика човек той не е необходим... През 60-те на мин. век в САЩ работодателите, инвеститорите и рекламодателите изобщо не са били склонни да работят с чернокожи, нещата променя първият чернокож милиардер (Джонсън), който показва нарасналата покупателна сила на черна Америка и по-високите темпове на възпроизводство, сравнени с белите американци... С оглед на тези неща, да, нека има ред, нека има сигурност, законност, но ограниченията на системата са такива, че да, ти можеш, знаеш, искаш, упорит си, борбен, свикнал с конкуренцията, добре изглеждащ, но когато умишлено не те пускат да продължиш напреди се блъскаш за стотинки, едва ли ще възприемаш местните продавачи, собственици на бизнес и т.н. като невинни... Имаше едни руснаци, хвърлили граната в метрото, имаше представители на Казахстан, раздавали шамари на магистралата, виждал съм и доста разочаровани граждани на други държави, които не получават шанс. Всички ограничения се налагат по принцип с цел да поддържат статуквото