"Ще те убия и ще те излежа!"
Хиляди българки, подложени на домашно насилие, са чували тази закана безброй пъти. Чувала я е и Елена - жената, чийто съпруг я застреля на 18 август 2017 г. в заведение посред бял ден. Обмислено, с пет куршума и без да му мигне окото.
Беше седнала на кафе с приятелка, малко след като подала в полицията поредната жалба срещу Венцислав. Жалба, че той вече не спазва издадената ограничителна заповед да не я приближава, заради агресивното си поведение спрямо нея, често в присъствието на децата им.
Почти половин година по-късно 64-годишният убиец е осъден. Според присъдата той ще изкупи убийството за тринайсет години и четири месеца в затвора.
Това е олекотен с една трета срок на наказание, защото подсъдимият се е признал за виновен, няма да обжалва пред по-висша инстанция и... съжалява за стореното. Липсата на майка и тегнещият над целия им живот факт, че собственият им баща публично я е ликвидирал, се равнява на по двеста и петдесет хиляди лева за всяко едно от двете малолетни деца на семейството на Елена и Венцислав Василеви. Бащата убиец трябва да им ги изплати.
Сега да си представим, че са минали девет-десет години. Стига да е жив и здрав, днешният шейсет и четири годишен съпруг убиец ще излезе от затвора като свободен човек в трета възраст.
За добро поведение тринайсетте години зад решетките ще са се стопили поне с една трета, така че Венцислав ще е един седемдесет и няколко годишен кротък дядка, който ще доживява старините си спокойно, като изкупил престъплението си гражданин. Може би ще си спомня от време на време онази августовска сцена на убийството. Но едва ли ще има кошмари по отношение на това, което ги е предшествало в годините - заплахите, шамарите и юмруците по Елена. Така или иначе тя самата отдавна ще е просто пръст и избеляващо лице от снимка на некролог, нехайно развяващ се на някой изкривен електрически стълб...
Когато излезе от затвора след излежаването на присъдата си за извършено умишлено убийство на съпругата си, Венцислав с гордост и сигурност ще знае едно нещо - че каквото каже, го прави. След като се е заканил, че ще убие - убива.
И след като трябва да излежи наказанието си - излежава го. Пито - платено. Има престъпление, има и наказание. Пък и какво толкова са едни десетина години на несвобода на фона на един цял свободен човешки живот?!
Венцислав знае това. Знаят го и всички онези мъже, които често изричат пред ужасените до смърт и посинени от бой лица на жените си "Ще те убия и излежа!". Защото са наясно, че дори да я убият със собствените си ръце, ще я "излежат". Каквото и да е, наказанието им ще има начало и край и този край е напълно обозрим. То не запълва техния живот. То не го осмисля или обезсмисля. Защото животът им продължава след времето на присъдата.
Убийството у нас по принцип се наказва с между десет и двайсет години затвор. По силата на този закон се наказва и престъплението на Венцислав срещу Елена - като всяко друго убийство. Без значение, че е предшествано от продължително и доказано домашно насилие. Всъщност в случая то се явява просто като пикантна подробност, защото така или иначе от многобройните сигнали на Елена до съответните органи не е произлязла никаква работеща защитна мярка.
Наложената ограничителна заповед на Венцислав явно му е подействала точно толкова, колкото и размахан пред лицето заканителен показалец.
Дремело му е от нея, както се казва. И как да е иначе?! Нали в наказанието не се предвижда утежнение като за дългогодишен насилник. Бил и пребивал, заплашвал и унижавал, подтискал и стресирал до смърт, Венцислав всъщност се оказа просто онзи един на четирима мъже, който счита насилието над жена си за "семейна работа". Или направо за "семейно право". И с наказанието, което получи според действащите закони у нас, няма основание да мисли по различен начин.
За съжаление, дори ще се превърне в пример за другите "един от четирима" мъже, които следващият път още по-уверено ще забият крошето си в носа на "любимата жена", спокойни, че упражняват семейното си право. И че дори да подлежат на наказателна отговорност, тя или няма да ги застигне, или няма да ги стресне.
Присъдата на Венцислав Василев стана ясна в един особено бурен откъм страсти обществен контекст. Цяла седмица слушахме и гледахме масови народни и политически изцепки по повод Истанбулската конвенция и нейното ратифициране у нас. Видяхме нагледно как един плаващ превод и лоша комуникация на смисъла на този документ разпалиха страстите и оголиха нервите на особено чувствителното на тема "секс" и "пол" българско общество.
Ще ми се реакцията му да беше така константно огнена и на тема "насилие" и "насилие над жени и момичета", но фактите, неизненадващо, се оказаха други. Смисълът на този европейски документ е ясен - той цели държавите, подписали и ратифицирали го, да вземат съответни сериозни и действащи мерки за превенция от насилие и наказание за този, който го извършва. Толкова.
У нас обаче обществото си примира да вижда под воловете телета. Та и този път конспиративната агитка провидя някакви сатанински планове за въвеждането на трети пол и легализирането на гей бракове - две теми, които силно раняват дълбоката религиозна стабилност и християнски морал на българската нация.
Оказахме се пазители на "изконните традиционни ценности" на българското семейство, което следва да е създадено от Него и Нея, като е напълно ясно, че Него е Той, а Нея е Тя и това е скрепено със съответните първични полови белези.
Съзнанието към коя група принадлежиш не е нещо, което трябва да се коментира. Камо ли пък да му се дава определение, ако все още имаш съмнения в този избор. Възпаляваща за българщината се оказа и още една "партенка", която беше съзряна като заплаха в конвенцията - децата ни да учат в училище кои са джендър ролите на мъжете и жените, какво означава социална мисия, определяна на полов принцип и правилно ли е такова разделение.
На всичкото отгоре, нека изрично подчертая отново, документът, подписан в Истанбул, няма идея нито да натрапва трети пол, нито да задължава някого да легализира еднополовите бракове.
Точно тук обаче има нещо изумително и много показателно. И това е, че дори конвенцията да имаше тази приписвана й мисия (а тя НЯМА), за българите се оказва много по-важно да не чуват за трети пол и гей българите да не се женят, отколкото българките да не бъдат насилвани.
В цялата най-вече онлайн истерия около така обсъждания документ центърът се измести към нещо несъществуващо, за да се извади на бял свят една много болезнена истина - че у нас на насилието над жени все още се гледа с леко иронична балканска усмивка под мустак.
Да плеснеш на една жена шамар си е в реда на нещата, пичовско е.
Виж, да ти се разхожда пред погледа нещо, което не се знае дали е мъжко или женско, е проблем. Да заплашваш съпругата си, че ще й вземеш децата, да я унижаваш и "държиш изкъсо" или "превъзпитаваш", е съпружеско право, семейна работа. Ама да ти сключват брак мъж с мъж или жена с жена е гадно.
Важно е да си е както си е било винаги - мъжът носи, жената меси. Той нарежда, тя изпълнява. И най-важно е на това да му се каже, че е "изконна традиция". Защото изконните традиции са нещо, което винаги ще е по-важно от някакви си там човешки, ъъ... пардон, женски права. Ето тук нече наистина имаме проблем.
Истанбулската конвенция в крайна сметка ще проработи.
У нас обаче има още много разговори, които трябва да бъдат проведени. И предстои работа, която трябва да се свърши на всички нива - от тези, които преживяват или упражняват насилие, през онези, които го регистрират, та до най-високото ниво, където то следва да бъде наказано. Наказано обаче така, че от наказанието наистина да има смисъл. В името на жертвите и онези бъдещи "една от четири" жени, които предстои да станат жертви на нечие болно его и по-силна физика. Дотогава обаче още много съпруги ще чуят "Ще те убия и излежа!".
И ще продължават мълчаливо да си разнасят синините и да треперят за живота си, защото ще знаят, че ще е точно така.
Прасчо, първо казваш "Така е", после се правиш на що-годе интелигентен и се питаш. Като е така, защо се питаш? Ми не се питай ами опитай. И няма нужда да публикуваш резултата. Един що-годе интелигентен човек, като види циганин убит от тока при кражба на жица, не се пита дали е безопасно да се барат жици под напрежение. А пунктоацията ти я оставих нарочно, да си препикаеш периметъра, че дракончето ти го нагазва. За случая няма нужда от гугъл и речници, червената линия от програмата на кафенето стига.
>А пунктоацията ти я оставих нарочно http://goo.gl/QXRwrA >червената линия от програмата на кафенето стига Би стигала ако маркираше думата "пунктоация". Не я маркира. Да, проверих. Чувстваш ли се тъпо? Предполагам не, тези като теб не мога да почувстват истинската си същност.
http://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_1136910298_69-godishen_maj_e_arestuvan_za_ubiystvoto_na_saprugata_si Още един претрепа жена си.... Мачовци, пичове, мухльовци.......що не пишете нищо??
>твърдо си убеден Не знаех, че използваната от мен дума "надали" би могла да се интерпретира като твърда убеденост. От друга страна, наистина не знам много за гледната точка на някои класове хора. Например полуидиотите. Разкажи ми повече.
>ироничната употреба на условно наклонение Условно наклонение?? Пахаха.. би ли бил така разумен да не използваш термини, смисълът на които очевидно не разбираш? А да тълкуваш чуждите думи не в прекия им смисъл, а по най-удобния ти за теб преносен (например, като "ирония" - предполагам имаш предвид сарказъм), е доста евтин подход. Особено след като сам изрично съм посочвал не веднъж и два пъти, че според мен пошлият, евтин, неоригинален сарказъм е стандартният пристан на слабите умове с големи претенции.
Деовин, мнението на - демонстрирано - човек, непознаващ закона, по правен въпрос е невалидно. Мнението на самопризнат насилник - отново, демонстрирано - по въпрос, свързан с насилие, е невалидно. Касимова е и двете - и дава мнения и по двата въпроса. В една статия, за да е по-лесно човек да я направи на салата после. А конкретното й твърдение аз мога да го оборя точно толкова, колкото тя - да го валидира. Както много от изписаните в последните няколко години от нея глупости, това е едно неподкрепено с абсолютно никаква конкретика лично мнение, само че заявено като неподлежащ на съмнение факт.
>мнението на - демонстрирано - човек, непознаващ закона, по правен въпрос е невалидно Не. Единственото валидно твърдение, което можеш да базираш върху ценза на някой човек, се отнася към априорното вероятностно разпределение на верността на бъдещите му твърдения. Веднъж изречено, едно конкретно твърдение е или вярно, или невярно, и това е абсолютно не зависи по никакъв начин от ценза на изказалия го човек или каквото било друго. Заблудата, че всъщност зависи, е проява на едно от тези три - позоваване на авторитет, позоваване на лицемерие, ad hominem. С думи прости, би било рационално поведение да избягваш да четеш статиите на Касимова, защото предполагаш, че информационната им стойност ще е ниска. Веднъж написана, обаче, статията има измерима и независима от ценза на Касимова стойност и валидност. Ако все пак решиш да я прочетеш, то не е коректно след като не си я харесал и си несъгласен с нея изведнъж да си припомниш за ценза на Касимова и да се позовеш на него за да отвърхлиш неудобните й за теб мисли и разсъждения. Именно което направи току-що. >А конкретното й твърдение аз мога да го оборя точно толкова, колкото тя - да го валидира Разликата е единствено, че тя изразява субективно лично мнение, защото пише статия, а не научна публиклация, докато ти твърдиш, че то, съвсем обективно погледнато, е грешно. Съответно, тежестта на доказателството е върху теб, не нея. Ако аз кажа, че мисля, че повечето хора предпочитат круши пред ябълки, това е лично мнение. Ако ти мислиш противното, нямаме конфликт - ти мислиш едно, аз мисля друго. Ако ти, обаче, твърдиш, че повечето хора всъщност предпочитат ябълки, то тежестта на доказателството е изцяло върху теб, защото ти си този, който държи да изрази обективен факт от реалността. Аз си имам мнение и съм доволен само с това да го изразявам и споделям.
deowin | 10.01.201800:55 >мнението на - демонстрирано - човек, непознаващ закона, по правен въпрос е невалидно Не. Единственото валидно твърдение, което можеш да базираш върху ценза на някой човек, се отнася към априорното вероятностно разпределение на верността на бъдещите му твърдения. Веднъж изречено, едно конкретно твърдение е или вярно, или невярно, и това е абсолютно не зависи по никакъв начин от ценза на изказалия го човек или каквото било друго. Заблудата, че всъщност зависи, е проява на едно от тези три - позоваване на авторитет, позоваване на лицемерие, ad hominem. --- Дъ ВъТъФъ. С други думи, когато правно неграмотният човек прави откровено, наблюдаемо и демонстрирано грешни изводи, както е в конкретния случай, мнението му има валидността на мнението на един канален плъх за управлението на Доналд Тръмп като президент на Вселената. Позоваването на авторитет, впрочем, е грешка единствено когато авторитетът не е авторитет в областта, в която е дискусията, и когато авторитетът е абсолютно малцинство по отношение на мнението си във въпросната област. Позоваването на лицемерие може да е логическа грешка, обаче в конкретния случай далеч не е единственият аргумент срещу изписаните в статията логически необосновани простотии, а просто маслинката на сладоледа. Ad hominem е необоснована атака срещу личността. В случая това го няма. От друга страна, позоваването на ad hominem е логическа грешка. (Иначе казано, когато на "Две плюс две прави четири, а не двайсет и две, малоумник такъв!" някой отговори с "Нарече ме малоумник! Ad hominem! Нямаш адекватни аргументи!", греши.) Бтв, да се позова отново на лицемерие, точно ти за адхоминеми недей да говориш, при положение, че в последните месеци непрекъснато ръсиш такива, с повод и без - включително и тук. --- Разликата е единствено, че тя изразява субективно лично мнение, защото пише статия, а не научна публиклация, докато ти твърдиш, че то, съвсем обективно погледнато, е грешно. --- Изобщо не съм твърдял такова нещо Заявявам факта, че "статията" е абсолютно безумие, не изказвам мнението, че жени, които чуват въпросната заплаха, няма или са в прекалено малко количество - най-малкото, нямам нужната информация, за да изкажа каквото и да било мнение по въпроса. И съжалявам, обаче има разлика между "субективно лично мнение" и "субективно лично мнение, заявено като абсолютен факт, който няма никаква възможност да бъде проверен и потвърден или отхвърлен". Журналист на място не би трябвало да си позволява последното.
Стар е. Ще умре в затвора. Ако беше по-млад можеше и да излезе. Но с разклатено здраве и нервна система.
>когато правно неграмотният човек прави откровено, наблюдаемо и демонстрирано грешни изводи, както е в конкретния случай, мнението му има валидността на мнението на един канален плъх Нищо такова не съм казал. Звучи като да си градиш сламен човек, който лесно да пребориш. >Позоваването на авторитет, впрочем .. е обратната страна на ad hominem, в частност позоваването на двуличие. Двете страни на една и съща монета. Затова го споменах. И двете представляват некоректно позоваване върху качествата на човек за да правят изводи относно вече изказано твърдение. Просто позоваването на авторитет е погрешно преувеличаване на тежестта на твърдението заради положителни качества, които мнимо имат значение (а всъщност нямат), докато ad hominem е погрешно омаловажаване на тази тежест заради отрицателни качества, които мнимо имат значение (а всъщност нямат). Ще повторя, дано този път го разбереш - верността на едно вече изказано твърдение съществува изцяло независимо от каквито и да било странични обстоятелства. За това дали едно твърдение е вярно няма значение дали авторът му е завършил средно образование, дали си ял яйца на закуска, или дали онзи ден времето е било необичайно студено. Верността, ако е познаваема, е фиксирана и не се променя заради това, че си решил да наблюдаваш един или друг конкретен факт от реалността. Особено силна червена лампа би следвало да ти светва, когато забележиш, че използваш точно най-удобните факти от реалността - когато си подбираш черешките както ти пасва най-идеално на вече изградените удобни предубеждения, като това, например, че Касимова е пълен идиот и игнорант, защото често не си съгласен с нея. Всички странични обстоятелства могат и е рационално да се използват единствено при изграждането на хипотеза относно априорното вероятностно разпределение на верността на бъдещи твърдения, нищо повече. Ако искаш да научиш повече, препоръчвам някой онлайн курс по байесови вероятности. >Изобщо не съм твърдял такова нещо Ако не си твърдял такова нещо, не би следвало да имаш конфликт с мнението, изразено в статията. Наблюдаемо си под впечатлението, че имаш конфликт с мнението, изразено в статията. Каква, тогава, е причината за това впечатление?
>Четете смисъла, не думичките Смисълът на "[жената] докарва до неконтролируеми състояния [мъжа]" е един единствен - че жената с действията и думите си е докарала мъжа до състояние, в което той не може да се контролира, и, съответно, не е отговорен за действията си. Това си казал. Това представлява именно прехвърляне на отговорността за действията на мъжа - например, побой - върху жената, защото, според твоите думи, тя съзнателно и, важно, контролируемо, е причинила довеждането на мъжа до състояние, в което той пък няма контрол върху действията си. Кое точно не съм разбрал в смисъла на думичките ти?
Ако не си твърдял такова нещо, не би следвало да имаш конфликт с мнението, изразено в статията. --- Защо? Имам проблем с приравняването на дребни битови престъпления с убийство. С приравняването на проблемите на едно множество хора с приравнянето на проблемите на друго множество хора, при положение, че въпросните проблеми не се пресичат. Със заявяването на лични мнения като факти. С безумната логика. С развяването на неизползваеми статистики и криви дефиниции. И така нататък. В случай, че не е станало ясно от всичките години, в които коментирам простотиите на Касимова, проблемът ми e колкото с тезите й, толкова и с начините, по които тя изгражда и обосновава въпросните тези. Ако основата е крива, и къщата ще е крива, колкото и хубава да е била идеята принципно.
>проблемът ми e колкото с тезите й, толкова и с начините, по които тя изгражда и обосновава въпросните тези Тоест, сам признаваш, че имаш проблем с нещо, което е напълно нематериално за валидността на тезите й. ОК, имаш право да проявяваш интерес към каквото решиш. Други хора сходно на теб решават пък да имат проблем с облеклото, акцента или цвета на кожата на даден човек, вместо с верността на твърденията му. Не мисля, че това е рационален и конструктивен подход, но не оспорвам правото ви сами да решавате какво да ви е проблем. Аз лично предпочитам да не си го причинявам. >Ако основата е крива, и къщата ще е крива Разбирам и се съгласявам с основната идея, но тя е твърде опростенческа и, съответно, е от само теоретичен интерес. В практиката нещата далеч не стоят така. В практиката права основа не съществува никъде. Ако отхвърлях всеки интервюиран за работа, комуто видя каквато и да било кривота в основата, нямаше да одобря който и да било кандидат. Практиката показва, че хора със съществени фундаментални кривоти могат да се справят чудесно и да градят стабилна кариера върху иначе доста криви основи.
Тоест, сам признаваш, че имаш проблем с нещо, което е напълно нематериално за валидността на тезите й. --- Не.
Дракон, твоите думи: >проблемът ми e .. и с начините, по които тя изгражда и обосновава въпросните тези Това няма никакво значение за верността на тезите. Все едно професорът да има проблем с какъв цвят химикалка си писал на изпита. Може избраният от теб зелен тон да му бърка в здравето, но ако остави това да влияе на оценката, която ти пише, то не можем да говорим за каквато и да било обективност, а професорът започва да звучи сякаш има непренебрежими психически проблеми. А, Mako, каква е тази обсесия да ме гониш из коментарите с безсмисленото си идиотско хилене? Не стана ли вече пределно ясно, че нямам каквото и да било намерение да компенсирам за липсата на майчино внимание в детството ти?