Сбогом и благодаря за рибата

Напоследък първото нещо, което правя, когато изляза на балкона (да, за онази супервредна цигара!), е да проверя как са паламудите... Направо виждам как озадачено повдигате вежди. Всъщност става дума за двете риби, които се веят закачени на телени кукички под кашпата с увехнали мушката на съседския балкон. Балконът е разположен на 10 метра над "оживена" от автомобилния трафик софийска улица.

Улавям се, че много размишлявам за паламудите. 
Например по отношение на точната терминология : 
- Дали въобще са паламуди, а не, да речем, скумрии;
- Как да ги наричам според начина на кулинарна обработка - веяни (от вятъра) или топло-пушени (от автомобилните изпарения);
- Дали могат да се нарекат биопродукти - от една страна, вероятно са уловени в чисти? морски води, т.е. по-скоро "био", но от друга, са подложени на никога неизчезващите градски изпарения - а това със сигурност не е "био".

Не спира да ме вълнува и кулинарният аспект , т.е. как се приготвят "веяно-пушени полубио паламуди". Не ми хрумват никакви рецепти. Дори google е безпомощен. Тези мисли се прекъсват от чисто човешко съпричастие към ближния (явно, все още сме способни на това) - ами ако съседите се отровят при консумация на "старателно опушени от тежък софийски трафик паламуди, гарнирани с прах и сажди".

Най-често размишлявам за естетиката на софийския градски пейзаж. Също и за това дали има значение къде висят паламудите.

С други думи, кое е по-въздействащо за естетското око на наблюдателя:
- Да висят на стъклено-алуминиевия балкон на лукс сграда;
- Да обитават остъклен с ръждясали винкели балкон на олющен от времето и хората блок някъде из крайните квартали. Давам си сметка, че едва ли бих обърнала внимание на моите приятели, паламудите, ако висяха изгубени някъде сред балконско- балканския натюрморт, включващ веещо се долно бельо, каче с кисело зеле, сандъче с праз за зимата и две щайги с буркани.

В този смисъл, не мога да не оценя сполучливо постигнатия, макар и нетърсен акцент, идващ от контраста между изчистените линии на модерната сграда и поставения (ясно, с друга цел) декоративен детайл - паламуд.

Не мислете, че пренебрегвам и актуалните въпроси за активната гражданска позиция и за това как трябва гласно и с твърдост да отстояваш разбиранията си. Уверявам Ви, че са интегрална част от балконските ми размишления за паламуди. Иска ми се да помоля съгражданите си да махнат рибите от там.

Но, очевидно, не съм толкова "твърда и активна", колкото ми е приятно да си представям, че съм. Оставям се да бъда победена от дребни пречки и несигурност - ами ако охраната в сградата ме изхвърли като смутител на реда или викне линейка от загриженост за състоянието ми, след като чуе историята за паламудите и защо искам да проникна в охранявания обект.

От друга страна си представям как действията ми се увенчават с успех и спорната от естетична гледна точка балконска декорация изчезва. Екзистенциалните въпроси заваляват: Няма ли по този начин да се лиша от моя си личен извор на философско вдъхновение? Наистина ли го искам и всъщност какво искам?

Остават ми социалните мрежи. Мисля да направя Facebook група по въпроса за балконските паламуди. "Лайковете" ще ми дадат нужната мотивация за активни действия ... или бездействие. На всички "приятели" обещавам ежедневни постове за състоянието на рибите!

Иска ми се да споделя още толкова много мисли , но ще трябва да ме извините - отивам да проверя как са паламудите. Заваля, а се безпокоя, че прякото излагане на софийска киша е напълно неподходящ метод за кулинарна обработка на паламуди.
Затова - сбогом и благодаря за рибата:)))