Виктор Чучков и добрите шеги в киното

Българският филм "Тилт" четвърти уикенд е на първа позиция сред най-гледаните филмови заглавия у нас, сочат данните от киносалоните, обобщени в българския боксофис. Лентата на братя Чучкови е гледана от 98 318 души и до момента е събрала 671 041 лева от билети.

Идеята за филма се ражда преди пет-шест години, когато "Борко (Чучков - брат на Виктор) написа първия трийтмънт - кратък разказ на историята", разказва режисьорът на "Тилт" и добавя: "Оттогава тази история измина много път и много пъти сценариите се преработваха. Борко търси финансиране на 13 места. Накрая направихме коопродукция с Германия, с Националната телевизия и с два европейски фонда, Евроимаж също дадоха пари".

За историята на "Тилт" - от първия до последния му финал - Виктор Чучков разказва от позицията на режисьор, направил най-важното с един филм: да се хареса.

Как един продуцент убеждава едни хора да вложат парите си в нечий филм?

Моят продуцент Борко убеди първо германците, като те прочетоха сценария и го харесаха и се съгласиха да направят този филм с нас. Как се убеждава - не знам. С факти и с чар най-вероятно.

В „Тилт" разказваш историята на едни млади хора през втората половина на 80-те, началото на 90-те. Самият ти си бил точно колкото тях тогава, но все пак как направихте историята да изглежда толкова достоверна. Имахте ли консултанти?

Викал съм на разговори хора, които по това време бяха емигранти в Германия. Също едно момче - Георги, което тогава беше най-добрият кънкьор в София. Имахме също консултант към художествената група - Репата - един от най-старите скейтъри в София. Той ни консултира как са били облечени тогава скейтърите, какви скейтове са карали, какви списания са чели, какви плакати са си лепили на стените, какви групи са харесвали...

Не си въобразявам, че сам мога да си изфантазирам, да си представя всичко. Исках да сме достоверни, да сме сигурни по някакъв начин. Освен това събирах истински истории, въпреки че във филма няма истинската история на някого. Но има някои дребни неща от емигрантския живот - лафове, случки, образи, които по някакъв начин съм се опитал да пресъздам.

Кога разбра, че филмът се е получил?

Никога не може да си сигурен, че филмът се е получил, защото това е нещо субективно, и колкото и да се опитваш да го видиш с други очи, това все пак е нещо твое, над което си отделил много време.

Всъщност аз не харесах филма изобщо до някакъв етап на монтажа. Знаех, че нямам филм, че не е станал.

Продължихме с монтажиста да го работим, докато ми хареса и извлякохме максимума от материала. Работихме го 10 месеца, което е страшно много, а като прибавиш и работата по звука, който се прави три месеца в Германия, аз бях един месец там.

Накрая, като почнеш да слагаш всяка една атмосфера, звук и музиката, цветните корекции, става все по добре и по- добре.

На кого го пусна първо?

Миналата есен направих една прожекция в Евробългарски културен център, на която поканих някои приятели, колеги и хора, които изобщо не се занимават с кино. И така сверих мнения и разбрах, че филмът изобщо не е готов. По зрителите си личи - по реакцията, по уклончивите мнения, когато излязат от киносалона - много бързо разбираш дали филмът се харесва или не. Или просто ти казват „честито" или „браво" или пък ти говорят 15 минути какво им е харесало.

Това че поканих колеги, които гледат от друга гледна точка и са по-скептични и някои от тях ми обясниха какво не им харесва, ми помогна да си сверя часовника. Не че филм се прави по мнението на някого, не може да питаш 100 човека и да се луташ между всички мнения.

Важното е, когато го пуснеш и ти да разбереш, че има някои проблеми и да ги решиш. Премонтирахме почти целия филм.

Значи има ли голяма разлика между сегашния „Тилт" и онзи от прожекцията?

Да, онзи беше с около 25 минути по-дълъг, а в този всяка една сцена си извлече много по-голям максимум. Някои сцени напълно отпаднаха, промених една сюжетна линия към края. А краят сега е съвсем различен. Той беше дозаснет 4 месеца след тази прожекция.

Какъв беше финалът в първоначалната версия?

Беше как Сташ и Беки се срещат в една стая и двамата плачат и така всичко свършва. Така ми се струваше по-обикновено, по-мелодраматично. Така и тогава не го заснех този финал и си казахме с Борко, че като видим как е станал монтажа, ще решим какъв да е финала.

Не можеш да бъдеш обвинен, че си се възползвал от звездите на „Стъклен дом" Радина и Явор, защото филмът е сниман много преди сериала, нали така?

Смятам, че актьорът е свободен човек на свободна практика. Все едно аз да кажа вие ми взехте звездите, защото знаете, че могат да играят. Аз пък знам, че на кастинга за „Стъклен дом " е изиграло решаващо решение това ,че са снимали при мен, въпреки че тогава „Тилт" още не беше излязъл. Но е било от значение, че Явор и Радина са се справили добре при мен.

На нас пък това със „Стъклен дом" също ни изигра „добра шега" - в крайна сметка много хора влизат да гледат „Тилт" заради Радина и Явор. И слава богу, че сериалът е добър, защото имаше вариант да не е добър и това да ни изиграе лоша шега. Та съм благодарен на бTV i SIA, които направиха един много добър сериал, който не излага моите актьори.

Кой коментар за филма ти хареса най-много?

По някакъв начин до мен могат да достигат само положителни мнения. Аз чета и в интернет, отрицателните мнения са само около 5 %, поне от това, което съм чел. Наистина има определени хейтъри, които мрязат всичко - ако няма реклама, ще псуват защо няма, като има българско кино, ще псуват що има.

Един беше написал някъде „Каква е тая реклама, повръща ми се от нея. Имам чувството, че оня малък гном Явор ще ми излезе и от ютията, като я включа",- което е доста странно, щото Явор е почти два метра момчето, а пък дори не е имало и кой знае каква реклама. PR-ът беше до първата прожекция, до момента, в който видях, че на пресконференцията бях поканил 80 журналисти, а вътре имаше 180. Тогава се успокоих. Защото журналистите са тези, които тепърва ще разпространят филма, мълвата за него. Имаше няколко доста добри статии, които ме трогнаха.

Финансово как се измерва този успех?

В момента боксофисът е 500 - 600 хиляди лева - пари събрани от билети от цялата страна. Като никой не трябва да си мисли, че тези пари отиват при продуцентите, защото в цял свят си има система за разпространение на тези неща. Защото четох пак глупости в интернет - „ония с три милиона" за Митовски, тоест, че си е прибрал три милиона от „Мисия Лондон".

Искам хората да знаят, че това не е така и киното трябва да се спонсорира от държавата и други организации. Защото в малки държави като нашата няма как да се върнат парите, които струва един филм. „Мисия Лондон", за да си върне 3-те милиона, които са вложени, трябва да са го гледали 6 милиона в България. Мислиш ли, че е възможно да са го гледали 6 милиона от 7 живеещи?

Половината от парите остават в киносалоните, които също имат огромни разходи, друга част се връщат в дистрибутора за рекламна кампания, да извади копия - в нашия случай - 30 копия, което се случва за първи път с български филм от 20 години насам.

Оттам нататък остават малко пари за продуцентите, защото ние трябва да върнем в Националния Филмов център, който ни е финансирал, както в Националната телевизия, в кооппродуцентите и къде ли още не. Така че, все още не сме напред с парите. Ако успеем да си върнем парите, които сме дали и да си взема хонорара, ще е успех наистина. Трудно е в България.

Щом е трудно, защо тогава се занимаваш с кино?

Защото обичам киното. И защото смятам, че ако първият филм е труден, то с втория ще е по-лесно и може и да успеем да го продадем и в чужбина. Даже и за този говорим вече, тогава цялата история може да има и финансов смисъл. В момента преговаряме с HBO.

Познаваш ли Вежди Рашидов?

Виждали сме се няколко пъти на общи срещи.

В един сутрешен блок той сбърка фамилията ви толкова убедително. Как ще коментираш?

Наистина - смешно е, особено това, че той адски убедително говореше колко се радва и така нататък... На всичкото отгоре, той обърка и името на оператора, за когото говореше, аз съм приятел със сина му. Вместо Чичов каза Чичков... ама в крайна сметка, той е артист, баща ми също е артист, забравя имена и хора бърка, не трябва да издребняваме, важното е да се разбере, че трябва да се помага ни киното и да се работи нормално в България, а не да бягат младите хора.

Сега идвам от една среща с ученици от художествената гимназия, която и аз съм завършил, и ми казаха, че след 12 клас, 40 % от децата заминават в чужбина, което говори много жалко за нас.

Ти искал ли си някога да емигрираш?

Последните една-две години се замислям. Нещата наистина са се променили рязко за последните 20 години, но духовното развитие е много слабо.

Имаш синове на година и половина и четири години, искаш ли те да растат тук?

Искам, но не знам дали не бих направил така че да учат на друго място, като пораснат... Ако живеят тук, дано да живеят много по-добре от нас.

Големият гледа ли „Тилт"?

Не, нали филмът има точка - до 12 години да се гледа с придружител. Но всяка вечер, когато се прибирах след снимки и си носих дейлитата - това са дивидитата със снимките от деня, той сядаше с мен и ги гледаше - и си мислеше, че това се казва Начало, защото преди всеки кадър се чуваше „начало" „начало" „начало" и той все искаше да му пускам „начало".