Хората се делят на два вида. Едните ядат, за да живеят, другите - живеят, за да ядат. Хайде сега всички да не се правят на толкова извисени и да се бутат в първата група! Хайде да не сме чак такива лицемери!
Папкането е за цял живот
Няма нищо по-жизнеутвърждаващо от едно благо, продължително и весело похапване-поплюскване. Подобаващо полято с пивки напитки и овкусено със сладка раздумка. И това не е само хедонистично удоволствие за вкусовите рецептори, приятно убиване на времето и повод за поддържане на социални контакти. А емоционално-физиологично постигане на щастие.
С малки стъпки, но редовно. Това любов, творчество, кариера - все е до време. А папкането е цял живот.
Обаче папкането трябва да се култивира - не стига само нагонът за храна. Трябва си банкетна култура. Не може просто да се тъпчеш сам пред телевизора. Хеле пък с полуфабрикати. Или да похапваш на крак джънкфуд по фастфудовете. Или жената да ти забърка една тава - и да набиваш с отвращение три дни едно и също.
Кухнята не ни е много засукана, но
Балканците по манталитет сме кажи-речи французи в храненето. Кухнята не ни е много засукана, но е доста вкусна. Признават го и англичаните, на които кухнята им приключва при яйцата с бекон за закуска, и американците, които не познават нож и вилица заради плоското кюфте в хлебче, и руснаците, закотвени в пелмените, сельодката и майонезата.
Обаче и ние взехме хептен да си опростяваме и направо даже да си опростачваме трапезата. По масовите заведения - а и далеч не само там, все шопска салата, скара и панирани сиренца. А за обедно меню - пилешка супа, пиле със зеле или ориз и пълнени чушки. Масовата домакиня прави горе-долу същото за съпруга и челядта. Даже ако реши да прави баница - ще е с готови кори, къде ти ще се мъчи да точи, пък и ще й окапе "Листопад"-ът. А да седне да завърти някоя по-сложна манджа - трябва да е много специален случай.
Келешите пък хич не си падат по "готвено" и има опасност за цял живот да останат без банкетна култура. Дай им пици, Кей Еф Си и Макдоналдс, чипс и сникърс. После защо са масово дебели още в прогимназията. А и с това денонощно висене пред компютрите... То и премиерът май не е ял здравословно, ама докато е набивал филията с мас от прасето, е търчал след топката.
Тоя месец е съвсем свински
Като стана дума за прасе, тоя месец, слава Богу, е съвсем свински. Като почнем от рибното прасе - шарана, за Никулден, и стигнем до баш прасенцето с лимонче в зурлата за Коледа. Ама било мазно. Глупости на търкалета. Да се тъпчеш със сирене от палмово масло и шницели с незнайно съдържание, не е мазно.
Я си напълнии един немиризлив, не свръх голям и съвсем пресен шаран с лук и орехи, пък си наточи сухо винце... А с розово прасенце кефът е още по-голям. Хем е някак по-тържествено, иска повече хора с поруменели от приятна възбуда бузки. Ах, как месцето с кожичка се топи в устата, още преди да си отхапал!
С мезетата обаче нещата хич не са добре, даже и след появата на „Стара планина". То хубаво, че вече някои спазват рецептите по стандарта, ама месцето пак е замразено и от далечни страни. От ония, дето гледат говедата направо на шлепове в морето - за по-бърза и евтина доставка в Европа. Затова и градски иначе хора вече се изпедепцаха да си пълнят сами суджуци. Нищо сложно, казват, само с червата било малко по-неприятно.
Тия мераклии даже и зеленчук си гледат в малки дворни парници. Да си откъснеш марулка и домат през зимата собствено производство е не само здравословно, не само придава друго измерение на ракийката, но ти носи и емоционално задоволство.
Сложни времена за пиенето
При пиенето настанаха сложни времена на подбор. Домашните вина са трудна работа - много българи си правят, без изобщо да разбират, ама по традиция, видиш ли, правят си хората. Мъчат гроздето в едни миризливи пластмасови бидони, после наливат готовата продукция в пластмасови бутилки - жалка картинка.
Грозното по кръчмите пък е, че като осигуриха на народа наливно вино, си държат на едни и същи марки, обикновено долнопробни. Или на такива, които в началото са били добри, но производителите бързо са влошили качеството, но за сметка на утвърдената марка си държат нереално висока цена.
С ракиите уж по-лесно, но и там не може масово да се разчита - вкусът, верно, не е на парфюмирана купешка ракия, ама що вредни фракции остават, що камбани кънтят в главата на другия ден. Не че няма и супер добри домашни ракии, но трябва да е много, много проверено.
От скоро у нас се появи по заведения и сръбска крушова и дюлова. Чудо вкус и аромат - хем купешка, а махмурлук - йок. Балканците май по принцип сме повече по плодовите ракиии, май и у нас е било така, ама се появил академик Неделчев и едноименната му грозданка надделя още при соца. Сега десетки и десетки видове гроздови по магазините, но реалният избор хич не е голям. Поне има по-сигурна защита за черепната кутия от домашнярките.
А най-сигурната защита е да не се мешат много напитките. И да се хапва през цялото време. Колко му трябва на човек - едно "Наздраве!" и здрава храна.
