Кур-чорба (не по Ути Бъчваров)

Гледаш - разказ... Четеш,четеш и накрая - кур разказ!

Хубав разказ, тъжен ... Петя Костадинова, не стана ли ясна идеята? Учудвам се как постепенно мозъците ни станаха бакелитови. Дребнави. Без грам фантазия и/или емоция. Не е ли ясно, че е без значение дали града е Добринище, Злинище или Софинище ... И дали се намира в България, Пирин или на остров Тамбукту. Акцента е върху персонажа, че навсякъде има по един "Кур-Чорба". Който може би в главата си е "на Марс", в друга галактика или измерение, но по някаква незнайна и необяснима причина ще ти подаде ръка когато се подхлъзнеш на снега и ще ти вдигне падналата шапка. Има ли някакво значение, че след 5 минути той няма да помни нищо? Не е ли по важно ние да го запомним? И следващия път да има една паница и за него.

Може и да е разказ, може и да е приказка, а може и да е.......... Зависи кой от коя позиция гледа. Фабриката за илюзии и кур-чорба работи на пълни обороти, а от време на време чичковци и лелки захвърлят черпаците и се превръщат в принцове и принцеси, за да може тяхната приказка да продължи.