Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Народният гняв е обхванал целия свят

"Недоволните" (Los Indignados) вече са обособена група в Испания... Снимка: El mundo deportivo
"Недоволните" (Los Indignados) вече са обособена група в Испания...

Живеем в епохата на недоволството. Политиката на западния свят става все по-изпълнена с емоции, защото проблемите са упорити и трудно преодолими.

На една от коридите в Барселона, зрител от публиката замерва с бутилка един от пикадорите, след което е арестуван от полицията. Докато служителите на реда го отвеждат, тълпата започна да ги освирква и да скандира "Свобода! Свобода!".

Тълпата брани тези, които нарушават правилата - в нейна собствена вреда

Тази ситуация отлично изобразява нелогичното поведение на тълпата. Да оставим настрана отношението си към коридата, защото същото би могло да се случи и на тенис-корта.

Замерването на участник в спортно събитие с бутилка е опасна, почти криминална постъпка.  Всеки, който се държи по подобен начин, заслужава да бъде арестуван.

Въпреки това неприязънта на тълпата към полицията потъпква този разумен възглед. Арестуваният човек се превръща в символ на потиснатата свобода - въпреки факта, че всички са свидетели на неговото престъпление.

"Недоволните" (Los Indignados) вече са обособена група в Испания. Те са младите хора, които излизат на улицата, за да протестират срещу голямата безработица, необоснованите разходи на правителството и всичко друго, което им пречи. Но това вече не е чисто испански феномен.

Недоволните са навсякъде - те са по улиците на Атина, замеряйки полицията с коктейли "Молотов", докато гръцкият парламент обсъжда поредния орязан бюджет. На първи юли пък "недоволните" скандираха из Лондон, като този път неодобрението беше насочено срещу плановете на правителството да намали пенсиите на служителите в публичния сектор - и да вдигне пенсионната им възраст.

Недоволството приема различни форми в различните части на света. В Европа то е насочено предимно срещу съкращаването на публичните разходи, докато в САЩ то се дължи на плановете за увеличаване размера на данъците, което е анатема за консерваторите.

Недоволството е срещу проявите на проблема, не срещу причините за него

Общото между всички "недоволни" е отказът им да възприемат обективно проблема, пред който  са изправени почти всички западни държави. А този проблем е, че системите за социална подкрепа, които са еволюирали в средата на XX век, вече са нерентабилни предвид демографската и икономическата ситуация в новото хилядолетие.

Финансовата криза само изостря вече съществуващата структурна криза на публичните финанси, като увеличава дефицитите и забавя икономическото развитие.

Мащабите на предизвикателството варират от изключително трудно преодолимо - до абсолютно невъзможно. Според ОИСР само за да стабилизира дълга си, правителството на САЩ трябва да преобразува в първичен излишък от 1.4% от БВП настоящия си дефицит от 7% от БВП (над 1.8 трилиона долара).

Грубо казано, държавата трябва да свие бюджета си двойно повече от Гърция.

В един разумен свят, електоратите щяха да бъдат наясно с необходимостта от ограничаване на специалните привилегии и увеличаване на приходите. Но недоволството не е разумно занимание.

Позицията на консерваторите е, че дефицитът трябва да бъде намален без никакъв растеж в приходите, дори без елиминирането на данъчните облекчения и "дупките" в закона, които всички сериозни икономисти сега дефинират като "данъчни разходи" (защото по своята същност те разпределят приходите сред избрани заинтересовани групи).

В същото време, много привърженици на "Чаената партия" не са склонни да признаят, че тези съкращения на привилегиите би трябвало да се прилага и към самите тях, наравно с всички останали.

Съпротивата срещу промяната на статуквото е маскирана като "грижа за бъдещите поколения"

Още по-противорчива е готовността на младите хора в Европа да подкрепят заинтересованите групи, противопоставящи се на ограниченията в разходите. Скорошните демонстрации в Лондон на практика бяха в защита на учителите, които са сравнително близо до пенсионна възраст.

"Правим това за бъдещите поколения," твърди един от протестиращите, "а не само за себе си. Правим го за всички". Нищо подобно: правителствата е по-естествено да мислят за бъдещите поколения, а не протестиращите. Младите хора, които участват в подобни протести, всъщност се борят за това населението да плаща по-високи данъци в бъдеще.

Днешните проповедници на икономиите са като тореадори, които се борят с побеснелия бик, наречен дълг. Логично е прикритите интереси да ги замерят с бутилки, но подкрепата на подобни действия от "недоволните" все пак си остава неразбираема.



Най-четените