Пак ще ни спасяват нас, простите граждани. Онзи ден бивши старшини и незаконни охранители, а сега евразийски радетели, организираха сбор на "българското опълчение" пред Народното събрание.
За този сбор вестниците писаха: "На протеста присъстващите, около двадесетина души, настояха България да си върне земята и златото, които са в чужди ръце. От комитета настояват за народовластие и подкрепят действията на гражданските отряди, които задържат мигранти по границата".
Как така в чужди ръце! Всички знаем, че златният резерв е даден от Тодор Живков на "съхранение" в СССР. Това чужди ръце ли са?! Там беше прибрано и 500 тона злато от Испания по време на Гражданската война (1936).
Но както и да е, евразийците очевидно си имат своя логика.
Виж, това че "подкрепят действията на гражданските отряди" е по-интересно.
Тези отряди са нова мода, която се наложи поради схващането, че държавата действа мудно и не решава своевременно належащи проблеми, като по този начин създава вакуум и принуждава други спонтанни сили да го запълват.
Дали държавата чак толкова пък не се справя с миграционния проблем, та се видяхме принудени да се заемем сами и поединично - това е отделен въпрос.
Безспорно е обаче, че в страната ни нахлуват неканени и неидентифицирани личности, към които ние нещо трябва да предприемем. Някои започват да действат, а други - по-голямата част, сред които и ние, простите граждани - започват да умуват.
Тези, които действат, придебват пришълците, преджобват ги, връзват ги, снимат ги за Facebook и ги отпращат. Онези, които умуват, се питат: правилно ли е това, допустимо ли е?
Не е ли произвол, не е ли беззаконие, не е ли в крайна сметка безсърдечност и жестокост? И не могат да отговорят.
А не могат, защото подхождат погрешно. Мъчат се да отговорят на един въпрос: "Трябва ли тези хора да правят това?", а всъщност въпросите са два: "Трябва ли да се прави това?" и "Трябва ли да го правят точно тези?".
Двата въпроса са абсолютно независими един от друг.
Единият може да получи отговор "да", а другият - "не"; може и двата да получат "да" или и двата - "не".
Това, че даден разпищолен бабаит се прави на юнак и по грозен начин преследва и залавя чуждоезични личности по българските Балкани, изобщо не означава, че такива личности имат работа по Балканите и не бива да бъдат преследвани и залавяни.
Порицаването на едната страна не оправдава другата.
Срещайки трудност да проумее това, обществото казва: "Хубаво е да има доброволни дружини, обаче те да се регламентират по някакъв начин".
Даже интелигентни по замисъла си политически сили издигнаха този апел от парламентарната трибуна.
Наистина, на пръв поглед звучи чудесно едно веднъж създадено неформално движение като това за патрулиране по границите и залавяне на нелегални мигранти от страна на обикновени граждани, да се формализира и да се знае кой кой е, за какво се бори, какви права има докато се бори и съответно какви отговорности. Пред кого носи тези отговорности и какви наказания търпи, когато превиши правата си.
Още повече, когато това движение е повече или по-малко въоръжено и предметът му на дейност е някакъв вид насилие.
Да, чудесно е, но само при презумпцията, че в такова движение участват единствено граждани с чисти помисли и високи идеали, алтруисти и жертвоготовни люде, излезли да бранят дом и семейство, народ и родина.
Ако обаче това условие не е налице, то давайки възможност да се основават и организират "граждански патрули" и "национални гвардии", ние всъщност ще създадем частни наемни армии, които всеки по-заможен човек, политическа партия или даже чужда държава ще може да ангажира за своите цели и за своите нужди. Съвсем законно.
Не че това е чудо невиждано по света. Още Сула е поддържал такива формирования от освободени роби в изпълнение на своите проскрибции.
В края на 20-те и началото на 30-те в Германия те се наричат "Щурмабтайлунг" (SA) или просто "щурмоваци".
Паравоенните формирования бяха обичайна практика в бившата Югославия и бившия СССР. Днес са обичайна практика в Украйна. В България нещо такова ли започва, има ли такъв "инженерен проект"?
Частните армии не са чудо невиждано и у нас. Александър Стамболийски, завзел цялата власт на крилете на "народната" любов, която понякога граничи със стокхолмски синдром, поддържа т. нар. "Оранжева гвардия" - дружбашки паравоенни формирования, леко въоръжени и с манталитета на съвременното футболно хулиганство.
Начело на тази "гвардия" стои Райко Даскалов - основателят на Радомирската република и причинител на войнишката трагедия при Владая.
Същият, който след краха на предателския си опит, се предава на Антантата, с която по онова време България воюва, и го отвеждат в Солун. Ако някой съвременен герой хвърли страната в кръвопролития на кого ще се предаде после? На Турция? На Русия? На НАТО? И какво значение изобщо би имало това...
Вече имам параноята, че наистина се води някаква подмолна, "хибридна" война и че тази война навлиза в нова фаза.
Превъзбудените люде, които доскоро се задъхваха от историческа благодарност към Русия, превъзнасяха великата и модерна руска армия и даже нейните извънземни братя по оръжие, сега сякаш започват да отстъпват, за да изгреят на тяхно място подобни (или направо същите) люде, развяващи знамето на "мразещия патриотизъм", с опулени крясъци, ревящи лъвове във фейсбук и татуирани портрети на възрожденци по всевъзможни части на тялото.
Защо казвам "мразещ патриотизъм"? Защото патриотизмът е вид любов - любов към родината, към хората, към семейството и страх някой да не им навреди.
"Патриотизмът", който ни се предлага напоследък, от своя страна е вид омраза и то от най-агресивния вид.
И това също е един от пороците на модерния свят, в който всеки има своя правда и тази правда е свята, макар да е абсолютно противоположна на нечия друга правда, също толкова свята.
Погледнат през медиите и социалните мрежи, днешният свят изглежда разделен на шарени лигльовци-правозащитници и ярки изразители на собствената си уникалност и неповторимост от една страна и от друга - яростни мачовци с извиращ от всички дупки адреналин, който в частни случаи ухае на благороден гняв от потъпкани идеали.
Къде да застана аз?
Има ли място на жицата до бялата лястовица? Къде да застанем всички ние, които се опитваме да живеем в кротка и тиха нормалност?
Когато се изказвам иронично за "правозащитниците", знам, че към правата може да се подхожда по два начина: обикновеният, нормалният човек едва ли ще се загрижи за правата на циганите по света, но ще подаде ръка на Манго, ако го види да страда.
"Шареният лигльо" ще осъди общини и държави в името на циганите, но ще подмине страдащия Манго, защото е зает с по-велики дела.
Когато правата се превърнат от индивидуални в групови, тогава в групата се присламчват всякакви мошеници, които лесно успяват да се изкарат дискриминирани, застрашени, онеправдани и в крайна сметка - правоимащи.
Тази дихотомия на обществото ражда параноя. Лошото е, че ражда и омраза - абсолютно незаслужена и неоправдана омраза между хора, които иначе няма какво да делят и в много случаи се намират от една и съща страна на барикадата по отношение на други хора, които се възползват от глупостта им и им се присмиват.
Казват, насилието е монопол на държавата. Даже по закон е така. Но тогава държавата нека си управлява монопола и да си носи отговорността за него.
Ако ще "аутсорсва" такива изконно свои функции като въоръженото патрулиране по границите и залавянето на нарушители, то нека бъде добра да не ми прави забележка, когато при случай сам се защитя със скромната си огнева мощ.
Извън държавата насилието може да бъде само три вида: революция, тероризъм и криминална престъпност. И трите са еднакво неприемливи.
И изобщо, ако тръгнем да се саморазправяме и самоорганизираме, скоро ще се разделим на опълченци и башибозук - впрочем, два типични вида паравоенни формирования.
Да се защитаваме, но да не генерализираме.
Ако хвана крадец в къщата си и го набия, то нека това не става повод държавата да регламентира отряди за набиване на хванати вкъщи крадци. Полицията разсеяно да затвори очи и пак да си остане монополист на насилието.
Аз пък ще обещая да не пускам снимки и филмчета във Facebook. Мисля, че така е мъдро. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*Текстът е публикуван в "Сега"
