Патриархат в Биг Брадър

Тази година за пръв път се загледах във ВИП БРАДЪР. Социални експерименти от подобен тип винаги разкриват интересни неща за човешката природа, но в случая моето внимание бе приковано от сблъсъка на различни гледни точки и от изкристализирането на определен тип разбирания и ценности, които доминираха не само в репликите на някои участници, но и в коментарите на водещи и гости в и извън студиото.

В основата на този сблъсък бе различието, проявяващо се под една или друга форма - като се започне от начина на обличане или хранене и се стигне до сексуалност, пол и светоусещане като цяло.

Колкото повече гледах и слушах, толкова повече гняв се надигаше в мене от нетолерантността и обидното отношение, демонстрирано от хора, които иначе претендират да са широко скроени и отворени към света.

Замислих се къде ли се крие коренът на тази липса на разбиране и неприемане на различието и различните от нас. И мислите ми, насочвани от коментарите и изпуснати реплики на гости и участници в шоуто все се въртяха около следното: баналните, но и понякога обидни стереотипи за социалните роли на мъжа и жената, за това какво е "мъжка" и какво "женска" работа и кой от участниците демонстрира "мъжко" поведение.

Почти очаквах Ники Кънчев да анонсира с подобаваща тържественост:

"Драги зрители, специалният участник в тазгодишното издание на ВИП Брадър са... патриархалните ценности!"

Патриархалното светоусещане набеди Мариана, че била "повлекана", защото не слагала грим и предпочитала удобния си анцуг пред по-представителни тоалети. За Бога, никой не прекарва в костюм по 24 часа пък било то и пред Биг Брадър. Забележете, че никой не се възмути от потника на Николай или шортите на Фънки, защото, предполагам, това да си по потник е "мъжка" работа, която е отвъд критиката.

Между другото, страхотно се получи, че Мариана получи предложение за брак ей така по чехли и по анцуг!

Патриарсите в Къщата заключиха, че могат да преглътнат (с мъка, трябва да се отбележи) дъщеря им да е гей, но син, който да е гей - немислимо! Някак си не се вписва в разбирането им за "мъжко" поведение. Защо - не стана ясно.

По същия начин хранителните навици на Къци и отказът му да се включи в така "мъжките" занимания на грубиянстване на по една ракия, не се вписаха в разбиранията за "мъжко" поведение и той стана обект на още по-настървени атаки.

Особено обиден за мен беше коментарът, че Дженифър Анистън трябва да е преспала с половината продуценти в Холивуд, за да стане известна. Иначе видите ли, с такъв сплескан нос като нейния, кариера не може да се направи. Срещала съм често подобен начин на мислене, демонстриран както от мъже, така и от жени.

Каква е презумпцията тук? Ако си успешно професионално реализирана жена и не си надарена с това, което обществото смята за "красота", със сигурност си преспала с някого, за да се сдобиеш с работа, положение, престиж.

Тоест, ако си жена, си прецакана по дефиниция по отношение на възможността да просперираш и блеснеш чрез друго освен сексуални атрибути. Мислене, труд, талант, здрава работа - такава опция за успех имат само "мъжете".

Патриархалните разбирания оцветиха и част от аргументите за това кои от съквартираните са модели на подражание (и вдъхновение за "младите") и затова трябва да спечелят. Но да си модел на подражание не е просто въпрос на постижения, но и на характер, който вдъхновява останалите; и на притежание на разбирания и ценности, към които се стремим и в които се разпознаваме.

Да оставим настрана това, че не е постижение да си млад или с приятна външност (това бяха част от аргументите) - това са неща, които не зависят от нас. Моделите на подражание са хора, които са заразителни със своята воля, които чрез действията си и отношението си към другите демонстрират своя интегритет. Те вдъхновяват с това, че са готови да изслушат и разберат другите, без да ги съдят и лепят етикети. 

Истински силно се надявам да се преборим с патриархалните ценности. Нека най-накрая се еманципираме от тях, те са еднакво ограничаващи и за жени и за мъже, за всички в нашето общество.

И за да бъде това начинание успешно, е нужно най-после да започнем ангажирана обществена дискусия за равенството между половете, за отношението ни към различността и за приемането на идеята, че във всяко общество битуват равноправно различни ценности, защото хората сме много разнолики и това е нещо, което ни обогатява и позволява да се развиваме.