Има ли измъкване от капана на луксозния ток

Инсталациите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) през последната година нарастват бързо, а с това и недоволството от оскъпяването на електроенергията, което носи този процес. Разбира се, страната ни трябва да постигне поставената от ЕК цел за 16% енергия от ВЕИ в крайното потребление до 2020 г.

Това обаче може да стане чрез прилагане на различни подходи. От една страна, да се прецени в каква степен да развиваме мощностите с използване на различните видове ВЕИ - вода, слънце, вятър, биомаса - в зависимост от природните дадености на страната ни. От друга страна, да се изготви и приложи подходяща икономическа политика за насърчаване на производството на енергия от ВЕИ и съответно да се прецени кога това "насърчаване" трябва да бъде намалено
или преустановено за някои или за всички видове мощности с ВЕИ.

Най-голям опит и мощности в България има при производството на електроенергия от вода. Водноелектрическите централи (ВЕЦ) на Националната електрическа компания (НЕК) са общо около 1800 мегавата и потенциалът, а и необходимостта от големи ВЕЦ са почти изчерпани. Днес са актуални малките форми - мини и микро ВЕЦ. И като се има предвид, че токът от тях не е скъп на фона на този от другите видове ВЕИ, то е добре тяхното развитие да продължи.

Вятърните мощности у нас сега са около 550 мегавата. Според разчети на Асоциацията на производителите на екологична енергия има потенциал за тяхното бързо развитие, така че до 2015 г. да стигнат около 1700 мегавата, а през 2020 г. - около 3200 мегавата. Предвижданията са около две трети от вятърните паркове да са разположени в равнинни райони, а останалите - в полупланински. Смята се, че след 2015 г. вече ще има, макар и малко, вятърни турбини, разположени в Черно море.

Така съоръженията ще са съвсем безопасни за населението (предвид специфичния шум, който издават турбините и чиято честота пречи на трайно живеещи в близост хора) и няма да заемат площи, които биха могли да се използват от селското стопанство. Сега монтирането на турбини в морето е твърде скъпо за българските инвеститори, но след 4-5 години съоръженията вероятно ще поевтинеят, смятат от бранша.

Енергийни експерти обаче са скептични за развитието на вятърните паркове. Природните условия у нас не предполагат чак такова разрастване на вятърните паркове и по техни разчети дори и половината от посочените мощности не биха били необходими. Не е за пренебрегване и фактът, че по нашите географски ширини, за да са ефективни парковете, трябва да се монтират поне 20-30 вятърни турбини, което изисква по-голяма първоначална инвестиция.

Макар преференциалната изкупна цена на тока от вятър да е по-ниска от тази на електроенергията от фотоволтаици, турбините в повечето случаи се монтират на трудно достъпни места, което изисква повече труд и средства за свързването им към електроенергийната мрежа. Съществен недостатък на тока от вятър е трудното прогнозиране на количеството му в рамките на денонощие или месец, което предполага и строителството от държавата на т.нар. заместващи енергийни мощности, т.е. цените за крайните потребители се натоварват още.

Макар и с цени с над 50% по-ниски отпреди година, енергията от слънце си остава няколко пъти по-скъпа от ядрената и както се разбра в началото на лятото, имаше основен "принос" за шоковото поскъпване на тока за населението. Към момента влезлите в експлоатация съоръжения за производство на ток от слънце са около 750 мегавата. И въпреки оплакванията на бранша за затруднено финансиране заявките за получаване на разрешения за експлоатация от Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК) на вече построени соларни мощности (със сключени предварителни договори до пролетта на тази и през предходните две години) продължават да валят.

Перспективи за развитие у нас обаче по всяка вероятност вече ще имат основно малките соларни мощности - до 30 киловата, дори до 5 киловата. В Германия например отдавна са разбрали удобството и ефективността на минифотоволтаичните инсталации. Там соларните мощности вече достигат около 20 000 мегавата, но са предимно малки и са разположени най-вече на покривите
на сгради. Така тези инсталации не заемат земеделски земи.

Разположените на покривите соларни панели пестят средства за електричество на собствениците на сградите (те дори могат да излязат на "плюс" с продажбата на ток), а и свързването им към електрическата мрежа е лесно. У нас строителството на минифотоволтаиците тепърва ще се разраства. За тези проекти цената за изкупуване на тока беше намалена с по-малко от тази на тока от големите соларни паркове и продължава да е доста атрактивна.

Такава е и цената за изкупуване на електрическа и топлинна енергия и от инсталациите, работещи с биомаса, но към тях почти няма интерес. Предимствата на когенерациите с биомаса са, че предварително може да се планира количеството ток и топлина, които ще бъдат произведени. Тъй като съоръженията с биомаса имат непрекъснат процес на работа, не е необходимо да се изграждат заместващи енергийни мощности. Разбира се, трябва да се осигури постоянно снабдяване със суровина, главно слама и отпадна дървесина. Съоръженията с биомаса могат да се строят в по-слабо развити региони на страната, където да създават заетост.

В основата на проблемите със скъпата енергия от ВЕИ стои почти изцяло погрешната политика на държавата - най-вече ценовата. Освен всичко друго тя не е предвидима - често и рязко се променя, което внася допълнително объркване в сектора и предизвиква недоволство на обществото от високите цени на електроенергията. Това може да отблъсне потенциални инвеститори и да доведе до фалит строящи се или вече завършени ВЕИ централи, които са взели големи кредити от банки.

От Българската ветроенергийна асоциация вече предупредиха, че е под въпрос връщането на над 2 млрд. лв. кредити. Причината е, че освен че намалява цените на изкупуване на енергията, ДКЕВР въвежда и нови такси, при това със задна дата. Това прави планирането на приходите и разходите проблематично.

Какво може да бъде направено отсега нататък при фотоволтаиците?

Инвестиционният интерес от малки и средни компании, както и от отделни граждани, за изграждане на малки паркове и покривни инсталации продължава да бъде силен. Има сериозен интерес и от страна на банките да финансират този вид проекти - въпреки всички ограничения и промени те все още си остават печеливши. При големите соларни паркове очакванията са, че ще има промени в модела на финансово стимулиране в посока постепенен преход от преференциални тарифи към частично пазарни. Което е свързано и с промяна на типа инвеститори, които биха имали интерес да реализират подобни проекти - ще останат предимно стратегически инвеститори и ютилити компании. Подобно е положението и с бъдещето на енергията от вятър - с постепенното преминаване към пазарни условия за продажба на електроенергията, ще останат малко, но сериозни инвеститори.

Щом сме близо до изпълнението на изискването за дела на енергията от ВЕИ до 2020 г., т.е. преизпълняваме плана, защо е необходимо секторът с ВЕИ да се насърчава още цели 15-20 години - както е предвидено в Закона за енергията от ВЕИ? Още повече че в някои европейски страни като Германия и Испания изкупуването на енергията от ВЕИ вече в голямата си част е минало на пазарен принцип - а където има "насърчения", те са по-малки от тези у нас. А и българското население, което е с най-нисък стандарт на живот в ЕС, трудно може да си позволи да продължи да субсидира "луксозния" ток от ВЕИ.