Поводът да получим този текст в мейла на Webcafe.bg се оказа дискусията онлайн, подета от други две отворени писма - на Ралица Бехар и на Кирил Станков. Част от тях публикуваме и ние (виж вдясно).
Ралица е завършила Единбургския университет, специалност математика и бизнес към Факултета по математика. Кирил е бакалавър по изкуствата от Университета в Тел Авив.
Г-н Станков, много добре Ви разбирам. Слушам същите истории всеки ден от майка ми. Имам странното чувство, че Вашето поколение е трябвало да изтърпи и продължава и до днес да търпи бая неволи. И от немай си къде се оплаква. Друго не може.
Предполагам, че няма сили. И както казах, разбирам Ви и дълбоко Ви съчувствам за огорчението.
Но понеже говорите планетарно, реших и аз да споделя моя френски опит. Аз съм по-скоро от поколението на г-ца Бехар. Не я познавам лично и поради тази причина няма как да знам дали тати я е издържал.
Но мога да Ви кажа, че откакто съм в Париж, не съм останала един ден без работа. За седем години успях да завърша два скромни бакалавъра, един по комуникации и един по европеистика, магистър европейски науки в Сорбоната и следбакалавърска степен по криминология в Парижкия институт по криминология.
От тези седем години имам и 2 години стаж като детегледачка, 2 като барманка и 3 като сервитьорка. Не знам на Вас колко часа Ви се е налагало да разнасяте пици, но аз все още си спомням с меланхолия дните, в които имах лекции от 9 сутринта до 20 ч вечерта, а след това от 21 ч вечерта до 5 сутринта - на смяна в бара.
И така доста години. Не знам защо си мислите, че това, което Ви се е случило, е толкова уникално... Може би поколението Ви е такова.
Това, което успях да разбера в Париж е, че в чужбина е трудно да си българин. Най-вече заради хора като Фараж (евродепутат и лидер на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж - бел.р.).
Ами нормално - чуждестранните работодатели знаят колко сме изпаднали и ни използват докрай. Не плащат, слагат ни на най-тежката работа, в най-нечовешкото работно време. Но, за съжаление, българин е трудна работа и заради българите от Вашето поколение.
Тези отчаяни и тягосни самосъжалителни слова скапват самочувствието. И в чужбина да отидем, не си търсим правата и оставяме да ни тъпчат. Ботуш, галош, сабо, кубинка, все тая.
Г-н Станков, Вие май си мислите, че ако някой посмее със самочуствие да каже, че не сме толкова зле и има потенциал в България, значи или е нелеп префърцунко, който нищо не знае, или мамино детенце.
Ще Ви споделя моето скромно мнение. Аз съм от София, завършила съм Френската гимназия. Но съм отгледана във Враца и в едно селце, Горна Бешовица се казва.
Навремето там живееха около 500 човека, сега зимата има трийсетина баби и дядовци. Лятото се събират около стотина души. (Да не ме вземете и мен за някое заблудено софиянче.)
Историята, която исках да Ви разкажа, е друга. Ноември месец бях по работа в едно родопско село, Грохотно се казва, само помаци. С колегите французи бяхме отседнали в един спа хотел в Девин.
На сутринта попитах келнера къде е това село и той, малко потресен, ме попита какво ще правя "при тия"... страшни били, с шалвари... ужас!
Леко се притесних и поизпотих, да не би да водя горките колеги французи на сигурна смърт. А и журналисти при това. Недай си, Боже, нещо да стане, ще излезем пак в международната преса.
Качихме се на колата, повъртяхме се по родопските завои и стигнахме. Грохотно е мюсюлманско село. Бедно, порутено. Намерихме човека, който търсехме. Бабите с шалвари не ги видях.
Естествено, имаше баби. Една за малко не ме осинови. Раказа ми за внучката си, която следвала в Пловдив и за внука, който учел за инженер в София. Помагала им, когато можела, с пенсията си - 130 лева на месец. И беше доволна, горда.
Та си казах в този момент, че в крайна сметка не е важно колко имаш, а как живееш с това, което имаш.
Беднотия, мизерия, който както иска, така да го нарича. Аз на това му казвам душевно богатство. Ако мога, пак ще отида в Грохотно, при тези сърцати, скромни и добри хора. И при тях има висшисти... е, може би няма кинаджии от Тел Авив.
Спирам да досаждам. Тук май е и мястото за покани. Бих желала да Ви поканя и Вас, г-н Станков, в Париж.
За съжаление обаче квартирата ми е 15 квадратни метра и няма къде да Ви настаня. Не ме жалете, за Париж тази квадратура си е цял лукс.
Може би се чудите защо още съм тук ? За да докажа на Вас, на г-н Фараж и други българофоби, че в България и в българите има потенциал. Ако не успея, ще си стегна и аз багажите и ще си хвана самолета. А мафията, корупцията и гнилотията патки да пасат !
С дълбоко уважение,
Ина Михайлова
Интересни гледни точки.На интелигентни,млади хора,които обичат родината си.Но как ми се иска,тези образовани,млади хора,поне за миг,да погледнат малко по-далеч от носа си.За да разберат,че имат една обща цел.Спасението на България.Важно е в тази страна да има хора които се борят за промяна и виждат българската действителност от първо лице.Точно колкото е важно,да бъдем репрезентирани с гордост пред Европа и света.Не смятам,че подобни,дребнави разправии имат място във време на абсолютен хаос. Благодаря.
"Леко се притесних и поизпотих, да не би да водя горките колеги французи на сигурна смърт. А и журналисти при това. Недай си, Боже, нещо да стане, ще излезем пак в международната преса." И в Париж ДАЖЕ, провинциалната комплексираност, като шило не може да стои в торба. Не е толкова важно какво ще се случи, а как ще го изкоментират. Няма значение какви сме, а как ни виждат от вън.
Борката,с това изказване за пенсиите счупи тъпомера,брааааааат.Чудно ми е пенсиите на твоите родители кой ги плаща?
Борката -брат ти колко си тъп.Ми нека София си остане село с конете по твойта логика.Нека нямаме околовръстно.Нека си нямаме метро.Нека нямаме големи булеварди.Нека си стоиме с паветата.Ще бъдем най-селската столица в ЕС.И ще стигаш от Овча Купел до Младост 4 за осем часа.
Aleksandra Ilieva, съжалявам, че съм Ви жегнала. Има доста ирония в повечето епитети. Живяла съм на село и в малък град като малка, много години в центъра на родна София, сега в Париж, скоро може би другаде. Права сте, не е първостепенно от къде идваш, а какъв си. Но самочуствието е важно и е глупаво да се самоминираме. Дали сме от Пловдив, Смолян, София или Петрохан, все сме българи. А дали идваме от скромно, средно или заможно семейство, на чужденците им е все тая. И докато окуражаваме британци, французи, американци и прочие да ни мислят за изпадняци, няма да имаме особено хубаво бъдеще нито по света, нито у нас. Това, разбира се, е мое лично мнение, макар и изказано с малко повече агресивност.
За авторката най- точна е поговорката: "Пази боже сляпо да прогледа". Пратили селянчето в цивилизацията...И, леле боже, колко е трудолюбива, колко е умна, тя успяла там. И не желае да има нищо общо с корените си вече А не ти ли е мило за тези, дето са те отгледали и пратили там да учиш, за приятелите от детинство, за двора, дето си играла? Като виждаш, че при нас нещата са зле, не искаш ли да помогнеш те да се променят?!
То и на зрящите им се случва да ги блъсне кола. Зависи накъде гледат И не мисли, че не знам как е "на запад". Всяка година ходя там за по няколко месеца. Въпросът е: КОЙ Е СЛЕПИЯТ? Разбирам ги, че там им харесва. Не ги разбирам защо ги е срам, че са от България. Цигани има и във Франция, и в Испания, и къде ли не.
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
Леа и какви точно са ти коренно различнит възгледи?Да си навеждаш още повече главата и да си мийш кинефити?Да не би случайно някой пакистанец да ти докопа мизерната службица?Не мога да разбера защо мачката хората които се гордеят със себе си?Всеки има право да се гордее с това което е.Тези хора са постигнали наистина много и заслужават уважение.Но неее,вие трябва да започнете да обиждате и да псувате.Започвате да мачкате,защото скапаното ви самочувствие е под критично допустимите стойноти.Гледате мрачно и виждате само мизерията.Няма на кой да се сърдите освен на себе си,че сте боклуци.Типични българи.Някой си подал главата над казана и дай да му я наврем обратно.Ае си ебавайте майката шибана!
А и да ви питам,кои бяхте вие,че имате правото да съдите?Обслужващ персонал такъв.Събирана от кол и въже рая.Боклуци.Гледайте си в копанките и не надигайте много вой,че да не се осерете от напъване.
http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/Deconstruction/Pages/0202kalina.aspx
@Lea, ако не искаш някой да си помисли, че си оплескала дефинициите за гражданин на света и безпризорен кон с розови капаци - постарай се причинките за това къде и как живееш да не преминават в арогантно намилане. Или да разбирам от края на поста ти, че тая потребност да си развяваш диагнозите е част от елементарните ти нужди и повод за гордост.
Прочетох и двете писма-на Бехар, и другото, заради които е тази статия. Едно не разбрах: Какво общо има начина на живот на емигрантите с начина на живот в България? Ако се търси причината за миграция- това е друго. Но според мен, не е в това въпроса. Въпроса е- доколко мизерно живеем тук? Истината е болезнена. Писмото на г-ца Бехар е абсолютно "нищо общо с действителността". Да, огромната част от пенсиите е около 100лв, да, средната заплата абсолютно не стига за издръжка на семейство и т.н. до безкрай. А конкретната статия показва как авторката живее в друга страна, с друг стандарт, в общество с различен манталитет. Да се вадят генерални изводи от разговор за няколко часа (а може би и по-малко) от някаква баба в планината е романтизъм и носталгия.
Трудно е да си Българин само в главата на комплексарите и мързеливците, плюещи всичко успяло, тук и навън. Да, ченгетата и комунистите започнаха с две крачки напред, но колко от тях наистина успяха? 10-15% най-много. Останалите се провалиха и сега не живеят по добре от вашите баби и дядовци. Да, всички останали започнаха от нулата, че и по-назад, но и от тях успяха поне около 10-15%. Не искате да ви управляват мутри, ама ги избирате и преизбирате всеки път. Не искате комунисти, а половината ви роднини са такива. Искате да успявате, ама гледате все в чуждата паница и завиждате, без дори да се замислите как усъвършенствате себе си малко поне. Българските работодатели те насират (според Леа), а сме една от страните с най-лоялна работна ръка. Изводът е, че трудно е на тези, които ги мързи. Трудно е на комплексарите и завистливците. Останалите се стягат, учат се и се борят. Тук или навън няма значение. Трудно било, тежко било... Абе как може 80-90%!!! от английйските и немските баби и дядовци да ползват свободно интернет при не повече от 4-5% от българските??? Ще кажете нямат пари за компютър. Ама имат пари да си дават цялата пенсия на мързеливия си син, дето на 40 години още работа не си е намерил, живее при тях и я търси в кръчмата най-вече. Затова стига с ченгета-менгета, комунисти, седесари и прочее паплач. Привилегировани винаги ще има. Късметлии винаги ще има. Както и престъпници и мафия. Между другото да не си мислите, че така лесно се става Златко Баретата и Маджо. Те са се издигнали в много по-жестока конкуренция от вашата, в която грешките не се наказват с уволнение... Така е тук, така е и на запад. С мрънкане и самосъжаление не става. Затова, като ще ходиш в Англия, бъди наясно, че те са две крачки напред, бъди по-добър и по-умен от тях и след време бъди абсолютно сигурен, че ще те приемат като равен. И последно отново към Леа - не всички работодатели в България са мутри, не всички те насират. Сигурно просто си имала лош късмет или не си имала самочувстието да отстояваш правата си. А може и просто да не си ставала за тази работа )
Както е казал още дядо Вазов, НЕ Е ГОЛЯМ ПОДВИГ ДА СЕДНЕШ НА ЧУЖДА ТРАПЕЗА. ПОДВИГ Е САМ ДА Я НАРЕДИШ И ДА ПОКАНИШ ДРУГИ ДА СЕДНАТ НА НЕЯ. Тъй че... не виждам нищо героично в това младите, пък и не само, българи да емигрират и сядат на трапезата, която други народи са наредили... Дори не е морално, но това е друг въпрос. Същите тия дори казват, че щели да се върнат в България само когато нещата се оправели, тоест когато трапезата тук заприлича на чужбинската и те отново да дойдат и седнат на нея, без самите те да са я наредили... Трудно им било... Доказвали били нещо на някого си... Та нали на всяка селска баба внуците й са в странство?