Да поиграем на асоциации. Кое е първото, което Ви хрумва, когато чуете "мъж на годината"?
Добре, оставете сега премиера настрана - нека опитаме отново. Нищо чудно нещата, които Ви идват наум, да не са особено приятни. Защото и мъжете, и годините напоследък не се отличават с нещо кой знае какво, а пък и едноименната класация (няма какво да го увъртаме) номинираше на общо основание и без допълнително обмисляне.
Широк кръг български журналисти даваха предложения от немай къде и после още по-широк кръг критикуваха предложенията, сякаш ги е измислил някои друг. Така в листата попадаха основно спортисти и политици, отличили се със конкретно, понякога напълно спорадично постижение или просто радващи се на медийна популярност.
Това превърна "Мъж на годината" в банална, предвидима и казионна класация, някакъв реверанс към големците на момента, който ласкаеше колебливото им его, но не предизвикваше уважението им - нито тяхното, нито общественото.
Уви, това до известна степен постави под съмнение смисъла от съществуването на подобна листа или най-малкото прати начинанието в групата на помпозните панаири на суетата под надслов "Нещо си на годината". Да не говорим, че изпразни от смисъл термина "мъжество".
Тази година нещата се промениха. Появи се прецедент, който най-после изпълни със съдържание класацията. Мъж на годината 2011 стана един скромен 29-годишен бивш комбайнер от Чирпан, който през лятото самоотвержено се хвърли да гаси пламъците на катастрофирал автобус на магистрала "Тракия", измъкна от останките му неколцина човека и след това изчезна.
Дълго време ние дори не знаехме името му. Не е чудно, че точно този мъж спечели общите ни симпатии. Чухме да го наричат "обикновен" заради негована медийна непопулярност. Но истината е, че такива хора не се срещат всеки ден и въпреки това сме убедени, че съществуват.
Стефан Стойчев днес е известен като "спасителя от магистралата". Светският шум, интервютата и снимките го изненадаха, поставиха го в малко неудобна ситуация, а той не е свикнал с такъв интерес.
Скоро това ще отмине и той отново ще получи спокойствието си; журналистическият апетит има нужда от нови сюжети, а обществената памет е сравнително къса.
Важното обаче е да отбележим, че Стефан е спасител в един много по-общ план. Той спаси смисъла в думата "мъжество", измъкна го от горящите ламарини на посредствеността и фалша и го представи пред нас такъв, какъвто трябва да е. После си тръгна.
Рекордният брой българи, подкрепили Стойчев в гласуването и огромната преднина пред втория са ясно свидетелство, че най-после тази класация започва да усеща разликата между това да бъдеш професионалист в определена сфера и това да бъдеш мъж на място.
Чирпанлията върна чувството ни за същественото, за стойностното. Чат-пат го губим в мъглявата действителност, какво да се прави. Ето как, макар да не сме били в онзи автобус на магистрала "Тракия", като общество Стефан ни спаси.
Може би е временно, може би скоро пак ще се изгубим в хаоса. Но поне за себе си сме убедени, че надежда има. А това е по-важно от всякакви класации.
Едно ГОЛЯМО БРАВО на този човек!!!! Истински мъж, а не някой хвалипръцко построим магистрали, детски градини, метро, магистрали, магистрали, детски градини.....и да не забравяме магистрали!
Абсолютен респект към точ пия! Без значение какво е направил (не че да спасяваш хора е без значение!), но изключително удоволствие ми беше оня ден да гледам интервю по телевизията с НОРМАЛЕН ЧОВЕК! То било хубаво значи ако по ТВ дават и нормални хора освен гейове, курви, мошеници, политици и всякаква такава паплач ...
Родриго, споко! Гласувах за него през четири мейла и единия глас ти го отстъпвам...
Пред Стефан - поклон! Чувствам се добре и ми е хубаво, че има нормални мъже, съвсем реални герои. Адмирации за Драго Симеонов за тази част от статията: "Важното обаче е да отбележим, че Стефан е спасител в един много по-общ план. Той спаси смисъла в думата "мъжество", измъкна го от горящите ламарини на посредствеността и фалша и го представи пред нас такъв, какъвто трябва да е. После си тръгна."
Много добра статия. Браво и за гласуването. За постъпката на Стефан - разбира се, че се прекланям. Но едно нещо малко ме тревожи, и то е, че обществото признава, че тази реакция на този човек в тази ситуация е необикновена. Това ме стряска дори. Защото ето това трябва да е по-скоро норма, отколкото идеал. И в какво сме се превърнали, ако не е така?
super! не бях чувал за тая класация или за тоя човек, но шапка му свалям!
Bichkiiata ти днес ми оглави класацията за идиот/ка на годината,а сме едва януари месец още......тц,тц,тц....сега Б.Б. ти е виновен за всичко,жалък човек си да знаеш,направо мижитурка,но спокойно ще ти начупи някой мутрата един светъл ден на улицата,дано да е по-скоро и тогава ще ми бъде интересно,кой ще ти бъде виновен?