Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
Аз съм ЗА евтаназията. Не бива да се оставя да се мъчат хората когато е безнадеждно.
Кога ще ги стигнем швейцарците???
Thea винаги са ме изумявали коментарите ти. Рядко в положителна насока. Никой никога не знае какво ще направи в дадена ситуация, докато не се окаже в действителност на топа на устата. Така че не ми говори какво би нправила ти ако имаш напреднал стадий на алцхаймер, рак или нкоя друга нелечима болест. Аман от разсъждаващи.
поне под тая статия отдайте почит на едни велики и силни хора. мисля, че е редно да се помълчи...
През 2003 излезе много хубав филм по темата , горещо го препоръчвам ,"The Event" на Том Фицджералд Теа, бързо забрави за Маркес ми се струва, не нарушавай "мирът", който не познаваш, моля Иван, много си прав, но това не би могло да бъде "силен аргумент" , в края на краищата , който е решил да граби ще си намери начини безброй.
Тук не става въпрос според мен за и против. Въпроса е грешно поставен. Според мен става въпрос за личната свобода. Някои са против евтаназията други са за. От къде на къде питам, едните ще налагат диктатурата на мнението си върху други. Разбира се има го и техническия проблем как точно да се случва евтаназията. Така че нямам нищо против хора като Теа, които са против. Стига да не натрапват мнението си на други и да не решават от името на други.
Thea, мила...отново се изказа неподготвена. Мисля,че ако главната ти цел е да оставяш коментар под всяка статия - добре се справяш. Според мен наистина не знаеш кой е Тери Пратчет. Не мисля,че е редно да пишеш глупости -че не бил умрял и нямало да пише други книги. Идеята на статията е съвсем дурга....
Ще ми липсваш, човече Но поне винаги ще имам книгите ти.
Това, кое е достойно за теб го определяш ти. Нещата са относителни. Пратчет просто е обявил избора си - става въпрос за неговият живот, а не за размислите и страстите на глупави хора без работа ,но със Собствено мнение, даващи генерални заключения, за дойстонство, нещатата от живота и т.н. И не мога да разбера, защо понякога не спетяване негативните си безсмислени коментари...
@ Все Тая -абосолютно подкрепям написаното от теб....просто не мога да остана безразлична (поякога) към такива коментари...а за Тери Пратчет - просто не мога
@Thea - не мога да остана безразлична (да не отразя) коментари като твоите. Той да си решава - в случая е уважение към избор, който прави, човек в екстремна ситуация. Хора като теб с огранеченото си виждане -не могат да разберат за какво става въпрос. Приятен ден!
Обущарю, не по-горе от обущата! Уважаема Теа, напъните ти са достойни за съжаление. Не разсъждавай на тема достойнство. Имам близък болен от рак. Този човек е оказал огромно влияние върху формирането ми като личност, имам много спомени с него, а сега го виждам да страда. Помня го когато беше здрав, а сега го виждам слаб и изтощен да се бори с болката. Знаеш ли какво ми струва на мен да го виждам такъв, а и на него да бъде в подобно състояние? Ти не можеш да разбереш какво означава за човек с въображението на Пратчет ( за мен, след смъртта на Хелър и Амаду, най-великият ЖИВ писател ) да осъзнава какво го чака. Някои хора са родени за да минат през живота изправени, а не да се влачат и пълзят, да оставят следа, а не да вървят по пътеки отъпкани от други, те нямат нужда от червено цвете за да ги забележат. Те знаят какво значи достойнство, понякога, в този свят на плужеци то е единственото, което им е останало и имат право да го запазят. Моля те, недей опошлява статията с безмисените си коментари.
@Thea -не нямаше Когато се впускам в безмислени разсъждения по теми, които не разбирам ги оставям за себе си, а не занимавам хората с тях. Тери Пратчет е човек с невероятно въображение, с над 50 -60 млн. (предполагам сигурно са повече) копия продадени в цял свят, със солидна библиография, титла Сър и т.н. Някой хора (слагам и себе си в това число) са чели ( и продалжават) години (над 10) книгите му. За това не трябва да има глупости под тази статия....и за това ме предизвика ти отговоря ....
Thea Atanasova | 15.06.2011 14:00 Ако не беше моя коментар дали щяхме да видим твоя?? ------ Нито добрите и смислени коментари на други хора. Но така е, за да поникнат цветя са необходими и малко л***а. Е, ти ни снабди с достатъчно, просто подмини статията. Защото самият факт, че говориш за евтаназия показва, че не си разбрала нищо. Ще ти обясня - статията не е за евтаназия, а за това как някой сам слага край на живота си. Умолявам те, спри да пишеш тук, такъв сериозен и болезнен за някои хора въпрос не заслужава безмислени коментари.
Тери Пратчет безспорно е духовен човек, а книгите му показват определен интерес и познания по окултизъм. А колкото е по-духовен човека, толкова по-опасни могат да бъдат грешките му. Малка грешка в начина на мислене и в работата на подсъзнанието могат да причинят големи здравословни проблеми. Защото болести като Алцхаймер, рак и т.н. са болести показващи грешки в мисловния модел, които вадят човек извън Вселенските закони и болестите са тези, които възстановяват равновесието между Вселенатга и човека. Затова човек не трябва да търси лесния път, а да излекува болестите си като промени начина на мислене. Всичко останало е бягство от отговорност. Ф дел Донго, ако израстването ти като човек е силно повлияно от човек болен от рак, то има изключително голяма вероятност и ти да се разболееш от това. Просто виж този човек отстрани, обективно и всичко, по което си приличате, може да е грешен начин на мислене, предубеждения и т.н. Препоръчително е да се отървеш от тези неща.