Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
