Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
Има теми в които се спами и такива, където това е кощунство. И затова ще го напиша само веднъж: Моля някой да вземе клавиатурата на Теа и да и изгърми един зад врата
До Белия татко: О, бели татко, прости ми, че се подведох по гръцкия език! Пфу, лоши гърци! Но не съм съгласна да ме обявяваш за глупава само защото автоматично съм решила да напиша думата с "ф", така както я произнасят гърците. Та моят правопис какво общо има с глупостта да не искаш да разсъждаваш и да не си задаваш въпроси - на себе си и на фармацевтичната индустрия? И защо ако Тери Пратчет толкова старадаше, не се самоубие тихо и кротко, като остави ясна бележка за почитателите си, че не иска да живее с тази болест, ами разиграва циркове. И търси СЪУЧАСТНИЦИ в планираното си самоубийство. Аз харесвам част от книгите на автора, но съм разочарована от него като личност, която превръща болестта и бъдещата си смърт в пошло шоу. Но твоята ненавист към мен, не е заради грешката в еВтаназия, тя е защото не харесах любимият ти ЕЛФ! Лоша маджести, лоша! Твърде си прозрачен и злобничък!
Аз не те харесвам, щото си тъпа, а ти не харесваш нещата, които аз харесвам, по същата причина. Причина, следствие... Бягат ти тези понятия. На Ефлоги и Ефгения ходи си пропагандирай познанията по гръцки. Кажи още някоя глупост, че ме възбужда това. Умрем за тъпи жени! Млъкнете бе, тъпи кифли, поне пред човек като Тери Пратчет!
Thea, благодаря,че оцени обективно и качествено възможностите ми Чакам с нетърпение да решиш да направиш блог, където да можеш ежеминутно да пишеш...ще съм най-редовният читател...а до тогава- ще искам и чакам.....
Охо, добрият тон, "бон тон" е нарушен. Белия татко си изтърва нервите! Слушай, БЕ, мушмурок, ще коментирам, защото статията предлага много сериозен проблем за дискусия. Може да пише чудесно, но в чисто човешки план постъпката на Пратчет е лицемерна, страхлива и като се има предвид колко почитатели има - ужасна. Евтаназията не е какво да е решение. И когато един толкова популярен човек реши публично да се евтаназира - това е проблем, който изисква дискусия. Пак те питам - защо не се самоубие, безболезнено и без много шум? Тихо, с достойнсво, по английски, като джентълмен.
My Mdjesty,Вие като прясно омъжена дама,сте загубили не само девствеността си ,а чувството за благоприличие,много брутално се изразявате,не мислите ли,че не Ви подобава подобно поведение. Все пак сте дама,макар и недоволна от първата брачна нощ .
До иван: Изпитанията не се посрещат с благодарност, посрещат се със смирение. Щом има хора, които продължават да живеят, въпреки че децата им са мъртви, всеки друг може. Щом една майка или баща могат да продължат да живеят, виждайки как детето им умира, значи всяка друга болка може да се понесе. Милиони хора са умирали и умират от рак и други болести, умират без евтаназия, но вместо да крещим и питаме защо не извадят лекарствата, питаме защо не позволят евтаназията. Що за глупост. Известността задължава. Задължава да питаш, да задаваш въпроси, да протестираш, а не артистично да си покажеш асистираното самоубийство.
До Petar Galev: И след като е с алцхаймер как да сме сигурни, че разсъждава трезво и ще разбере "кога е настъпил момента"? Болестта се развива много различно, индивидуално и понякога непредвидимо. Самите лекари казват, че когато се диагностицира, болестта вече се е развила до състояние, че да е забележима и да създава ноудобства. Т.е, процесът е започнал и колко е навредил никой не може с ТОЧНОСТ да каже.
До вярващата християнка My Majesty, защо решихте, че и Тери Пратчет е последовател на Вашите религиозни убеждения? Съветвам Ви да прочетете "Малки богове" за да схванете гледната точка на автора по този въпрос. Защото тук става въпрос за решение, взето относно неговия живот, а не вашият. Благодаря за вниманието.
И започнете да правите разлика между евтаназия и помощ при самоубийство както е в случая. Това, че някои журналисти не могат е видно. Но щом претендирате да коментирате морални казуси поне малко ги проучете. Необходимо е, нали Теа? http://en.wikipedia.org/wiki/Euthanasia_in_Switzerland
До Ф дел Донго: Не мога да разбера Ако Тери Пратчет иска да умре и ТОВА е неговият избор, защо просто не сложи край на живота си сам? Без да вдига шум преди това. Защо иска да намеси и други хора, защо намесва медии и т.н. Защото е известен и може да си го позволи?! Та нали човек като него трябва да прави разлика между мога и трябва. Ако пък ли има съмнения дали иска да умре преждевременно, дали не иска и още се лута, още не е изяснил за себе си този въпрос, не е решил, си е направо безобразие да занимава хората с това.
Въпросът не беше към теб. Никъде не видях да се използва съчетанието "доброволна евтаназия". Както виждаш, Нейно височество не може да разбере разликата между "евтаназия" и "асистирано самоубийство". Но иначе спори
По принцип гледам да не се включвам в безумните спорове които често се случват тук, но този път не се стърпях, след като прочетох толкова много глупости. Първо - Хубаво, може да си против евтаназията, но от къде на къде ще казваш какво е правилното за други хора? Грях било...ами оставете хората да си грешат (да не споменавам, че не всички от нас си живеят живота според някаква си книга...). Единствените които могат да се изказват по въпроса и мнението им да има някакво значение са хората в тази позиция! Ако нямаш множествена склероза, рак в 4-ти стадий или Алцхаймер (Теа може и да има, достатъчно е неадекватна), нямаш абсолютно никакво право да съдиш някой, който не иска да живее с тази болка и без достойнство. В крайна сметка идеята е, че всеки трябва да има право на избор сам за себе си - и аз не подкрепям хората да се самоубиват ей така, но не виждам защо да е забранено да избираш, сам за себе си! Много искам да те видя, Маджести как казваш в лицето на някой агонизиращ, че може да живее с болката и Господ (същия, който му я е предоставил) не позволява да избере смъртта и за това да си се мъчи. И после ще наричаш Пратчет лицемерен...
Освен това, толкова ли сте кухи, че не зацепвате - филма не е просто за Пратчет, а за и другите като него! Не е тръгнал да ви занимава, защото му е кеф, а и никой не ви кара да го гледате! Филма е за хора изправени пред същия избор, и за да се пообразоват хората които не знаят нищо по въпроса...
До Demolition: Може и да звуча гневно, но в действителност аз съм огорчена от решението на Пратчет. Интересен ми е като писател, има неща от него, които припрочитам често. Тъжно ми е, че човек като него иска да умре ей така, без светлина, без надежда. И с някаква неосъзната дори за него горделивост. Аз го чувствам така. А по въпросът кое е достойно - може много да се спори. Нали все пак не оспорваш правото на читателите му да се чувстват различно от това негово заиграване с тези особено важни човешки решения. като християнин аз зная добре правилото - ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ИЗБОР. Просто аз мисля, че той греши. Това е. До Ф дел Донго: За мен разлика в двете неща НЯМА.