Днес министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев отново привидя неща, които доста хора някак си не забелязват.
Първото, което той прозря и изказа гласно, е изключителното значение на „Южен поток" за българската икономика. През неговия поглед „Южен поток" добива стойността на важен, стратегически, инвестиционен проект, чиято икономическата полза за страната е неизмерима. А без него - очевидно отиваме към фалит.
А хилядите работни места в най-бедния северозападен регион, които министърът обещава да се открият? Звучи толкова хубаво, че можем само да се запитаме как България досега се е справяла без „Южен поток"
Разбира се, грубо казано и съвсем буквално: друго си е да разчиташ на хипотетични руски инвестиции, вместо да работиш за регионално развитие.
Потокът на мисълта на Стойнев изля опасения, че „трябва да се откажем - да не се развиваме". Разбира се, как ще се развиваме, когато сме зависими от външни, при това, доста нестабилни, сили?
Това не е всичко: Стойнев прозря и невероятен икономически растеж над 2%, който ни чака някъде в бъдещето - и то при условие, че всъщност вече „ние тръгнахме по пътя на икономическия растеж".
Ако не звучеше толкова шизофренично, продължението щеше да е логично: ако няма Южен поток, „ще се откажем от 5000 работни места, от работа за българските фирми". Но според каква точно статистика 2% икономически растеж се равнява на 5000 работни места е задача, очевидно не от компетентността на министъра.
Но нека бъдем снизходителни към Драгомир Стойнев. Когато цялата ти работа е такава, че седиш на два стола и се каниш да паднеш и от двата, е нормално да говориш неща от сорта: „Трябва, с нашите стратегически партньори, да се съгласим за конкретни негативни действия срещу тях, само защото някои държави са далеч, нямат такива връзки, икономически, и да угодим на едно общо решение. Да, ние ще спазим това решение, но ще се борим да има солидарност по отношение на тези санкции. Ще се борим и за финансов механизъм и най-пострадалите държави да бъдат компенсирани."
Разшифровайте, ако можете последното изказване и то на фона на предишните.
