Когато съпротивата срещу комунистическите режими беше най-силна, те успяха да я смачкат и да оцелеят. А когато хората от Източния блок вече се бяха примирили с властта на комунистите, системата изведнъж рухна. Защо?
Краят на комунистическата власт във всяка отделна страна настъпи по различни пътища. 1989-та навсякъде беше различна, но главната причина за провала на държавния социализъм от съветски тип навсякъде беше една и съща.
Съветският съюз и неговите т. нар. "народни демокрации" все по-трудно се справяха с основните функции и задължения на една държава, те не успяваха вече да удовлетворят дори най-минималните очаквания на хората. Залагаха на принудата и назиданието, вместо на свободното волеизявление, разчитаха на инструментите на властта си и се бяха отказали от обратна връзка с гражданите - всичко това в модерните времена се оказа сигурна рецепта за държавен провал и за галопираща загуба на легитимност.
Ерозията на самата система се оказа много по-опасна за партийните върхушки, отколкото действията на малобройните дисиденти, които се застъпваха най-вече за граждански права. Масовото население вече беше изгубило вярата си в бъдещето, а в навечерието на промените дори партийните кадри не вярваха в системата. Това пък парализира въоръжения до зъби апарат, който в продължение на десетилетия се бореше срещу действителната или мнима опасност от контрареволюция.
Великобългарският шовинизъм
Защо обаче властниците в решителния момент се поколебаха да избият стотици или хиляди и да спасят режимите си? Това е ключовият въпрос в сборника "1989-а и ролята на насилието", в който 17 автора анализират драматичните събития в шест бивши социалистически страни.
Според вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, където промените стават повече по пътя на диалога, в България, Югославия и Румъния ключова роля играят и някои етно-национални конфликти, подтискани в продължение на десетилетия.
Статията за България от професор Щефан Трьобст е озаглавена „Насилие и ненасилие в хода на българската промяна". Трьобст е автор на различни монографии, в които обръща сериозно внимание тъкмо на възраждането на българския национализъм още по времето на Тодор Живков. В статията си "Забравената смяна на парадигмата?" той пише: "Десталинизацията доведе през шейсетте години до либерализиране на политиката и на историческата наука под формата на реабилитиране на тъй критикувания дотогава „великобългарски шовинизъм", който просто беше предрешен като "социалистически патриотизъм". Това беше истинска смяна на парадигмата."
Професор Трьобст анализира критично и днешния български национализъм: „Има едно интензивно съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), както и изключително тясно институционално и лично преплитане с държавния апарат и партийните структури, което не е някакъв продукт на промените след 1989 година. То е директен резултат от идеологическото размразяване през 50-те години."
За разлика от България, Румъния и Югославия, където национализмът играе ключова роля по време на промените и след тях, в Полша например "въоръженото безсилие" на властта е принудено да седне край Кръглата маса заедно с опозицията. Пак от Полша се е запазил и един многозначителен призив към антикомунистическата опозиция в годините на промените: „Недейте да палите партийните комитети, създавайте свои собствени!".
НРБ и ГДР - прилики и разлики
В сборника "1989-та и ролята на насилието" най-много място е отделено на промените в бившата ГДР. Няколко техни аспекта, впрочем, удивително и дори буквално напомнят на случващото се по същото време в България, където Тодор Живков през 80-те години успя да измоли от ловния си приятел -западногерманския политик Франц-Йозеф Щраус, един огромен заем. Ето какво пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за ерозията на системата в ГДР:
"Политиката на разведряване, милиардните кредити от Щраус, объркващото политическо лъкатушене на Горбачов - поради всичко това управляващите комунистически елити бързо изгубиха всякаква ориентация и изпаднаха в безпомощност."
И понеже сборникът е посветен на ролята на насилието, нека накрая цитираме и обобщения извод на авторите: веднага след установяването на комунистически режими в Източна Европа властта смазва с кръв всеки опозиционен порив. През 80-те години обаче комунистическата власт вече не смее да използва масово насилие, сменили са се и поколенията. Това е и една от съпътстващите причини за края на режимите.
Е как защо бе Оня, те соц алтруистите се жертват и не тръгват към заветните Равенство и Справедливост, които Парията бълва, 'щото искат да те дарят тебе и другите заблудени с Истината. Та после заедно, с усмивки, ръка за ръка да си направим едно КНДР-подобие и тук
Архангел го е казал много добре. Просто върхушката, виждайки, че столът се клати с епицентър Москва, превърнаха властта си от чисто политическа в икономическа. Тоест, те си мислеха, че ще имат власт, но това, което откраднаха се оказа дребна комисионна за предателството им в сравнение с това, което корпорациите в момента крадат от нас.
скд911 Живота на китайците е станал по-добър, но за около 100 млн китайци да речем (от общо милиард и половина) Щото за да ти доставят до Илиенци стокии за по левче някой трябва да ги е изработил за без пари, така че да достигнат дотук за почти без пари.....е ако не си се замислял кой е този някой - това са останалите китайци като махнеш тия с подобрения живот Преди да тръгнеш да ми опонираш, кажи ми една стока, която можеш да произведеш у вас, да пратиш до Китай и да им я продадеш за лев....дали можеш да живееш с такива постъпления, освен ако не пасеш трева (щото у нас ориза е скъп) Отговор чакам, не локуми...
skd911 , въпрос на гледна точка е. Иначе Горбачов се оказва начело на ЦК, защото го проспиват дъртаците, а и им се иска да покажат пред света млад и енергичен лидер. Причината наистина е толкова елементарна, защото другата алтернатива е бил тогавашният външен министър на СССР (Косигин май беше, не мога да се сетя сега точно) - пенсионер започнал кариерата си още при Сталин, то цялото им ЦК е било такова. Силно се съмнявам, че когато Елцин стана президент на РСФСР или когато подписа зад гърба му Беловежкото съглашение, Горбачов е бил щастлив, че системата и държавата се рушат. Да не говорим за заточението му във Фарос. Тогава е осъзнал, че е кръгла нула и никой не го бръсне за слива. Не знам дали си гледал видеа от последните конгреси на партията. Горбачов седи в центъра и гледа като теле, а някакви делегати го прекъсват и буквално му се смеят в очите. Такова неуважение идващо от собствените редици към държавен глава, ръководител на която и да е партия, на голям форум, отразяван широко в медиите не е имало дори в най-демократичните държави. Общо взето всички в СССР го правеха на 2 стотинки, при това съвсем заслужено, а той се радваше на овациите, идващи от Запад. Дори с психари като Волен Сидеров се оправят тихо и задкулисно. Според мен сега у него говори огорчението. В Русия го презират, западът го обожава, ясно е на коя страна би застанал. Въобще е жалка картинка, като рекламата на една водка, в която участва. Дори нашия зъбльо с цайсите, не падна толкова ниско. А личната му омраза към Путин се дължи на това, че последният успя да изгради това, в което Горбачов се провали с гръм и трясък - стабилна, силна власт в привидно демократично общество. ПС: Оня, айде бе, кажи къде съм превъзнасял партията, или викаш, който пише много под теми, свързани с комунизма е комуне по подразбиране?
Доберман Някой умен чичко го беше казал: Демокрацията не е най-добрия строй, но по-добър не е измислен..... Това обобщава всички брътвежи по темата Разни тука превъзнасят Китай или Индия, но на никой не му и хрумва да се засили натам, а всички гледат към гнилия демократичен Запад.....е има ли смисъл да се дракаме над подобно лицемерие?
Много умни чичковци много умни неща са казали, но ти така и не ми отговори на въпроса. Или викаш нормално обсъждане на комунизма не може да има, защото винаги ще се намерят слепи поддръжници и хора, които пък във всичко ще виждат припева на интернационала... дори там където го няма?
Не споделям! Не манипулирайте и без това оглупялото младо и старо българско население! Комунизмът не се сгромоляса и не рухна! Комунистическото общество и народите бяха предадени от управляващата върхушка за пари и слава! За много пари, за големи обещания! Тази предателска пасмина си има точните имена: Борис Елцин, Михаил Горбачов, Андрей Карлович Луканов, ... ! И до днес българското населени не може да се опомни и да проумее какво точно му се случи на 10 ноември 1989 г.! Бедни, гладни, просещи, безработни, но горди, че са свалили комунизма! Браво! Ако още малко така продължават нещата ... българи и България след 5-6 години няма да има! Няма!
След като прочетох Фрида , няма да пиша нищо ще се преместя на друга статия, всичко е изяснено!
сгромоляса се , щото (поне на тоя етап на развитие на човечеството), чисто икономически все едно да създадеш перпетуум- мобиле... няма как да стане. допълнително към цялата тая неграмотна простотия бяха добавени едни тотални лумпени в политически план. тази невероятна окмбинация прееба доста хора. теорията за милионите умрели от глад в русия ми е много смешна...
теорията за милионите умрели от глад в русия ми е много смешна... след падането на комунизма имам предвид. най-вече, щото те и сега си управляват комунистически отрепки. сега даже е по-зле, верно, симулират демокрация.
фриде, пшеничните кълнове са жилави, с прекалено сладък, натрапчив вкус. вместо семки може да ползваш слънчогледови кълнове, правят се в домашни условия дори по-лесно от пшенични. на вкус са уникални, далеч надминават всички сурови или печени семки... особено ако имат зеленичко.
далеч надминават всички сурови или печени семки --- под семки имах предвид слънчогледови семки.
от опит мога да ти кажа, че може да си покълваш спокойно и вече белени сурови сл. семки.