Когато съпротивата срещу комунистическите режими беше най-силна, те успяха да я смачкат и да оцелеят. А когато хората от Източния блок вече се бяха примирили с властта на комунистите, системата изведнъж рухна. Защо?
Краят на комунистическата власт във всяка отделна страна настъпи по различни пътища. 1989-та навсякъде беше различна, но главната причина за провала на държавния социализъм от съветски тип навсякъде беше една и съща.
Съветският съюз и неговите т. нар. "народни демокрации" все по-трудно се справяха с основните функции и задължения на една държава, те не успяваха вече да удовлетворят дори най-минималните очаквания на хората. Залагаха на принудата и назиданието, вместо на свободното волеизявление, разчитаха на инструментите на властта си и се бяха отказали от обратна връзка с гражданите - всичко това в модерните времена се оказа сигурна рецепта за държавен провал и за галопираща загуба на легитимност.
Ерозията на самата система се оказа много по-опасна за партийните върхушки, отколкото действията на малобройните дисиденти, които се застъпваха най-вече за граждански права. Масовото население вече беше изгубило вярата си в бъдещето, а в навечерието на промените дори партийните кадри не вярваха в системата. Това пък парализира въоръжения до зъби апарат, който в продължение на десетилетия се бореше срещу действителната или мнима опасност от контрареволюция.
Великобългарският шовинизъм
Защо обаче властниците в решителния момент се поколебаха да избият стотици или хиляди и да спасят режимите си? Това е ключовият въпрос в сборника "1989-а и ролята на насилието", в който 17 автора анализират драматичните събития в шест бивши социалистически страни.
Според вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, където промените стават повече по пътя на диалога, в България, Югославия и Румъния ключова роля играят и някои етно-национални конфликти, подтискани в продължение на десетилетия.
Статията за България от професор Щефан Трьобст е озаглавена „Насилие и ненасилие в хода на българската промяна". Трьобст е автор на различни монографии, в които обръща сериозно внимание тъкмо на възраждането на българския национализъм още по времето на Тодор Живков. В статията си "Забравената смяна на парадигмата?" той пише: "Десталинизацията доведе през шейсетте години до либерализиране на политиката и на историческата наука под формата на реабилитиране на тъй критикувания дотогава „великобългарски шовинизъм", който просто беше предрешен като "социалистически патриотизъм". Това беше истинска смяна на парадигмата."
Професор Трьобст анализира критично и днешния български национализъм: „Има едно интензивно съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), както и изключително тясно институционално и лично преплитане с държавния апарат и партийните структури, което не е някакъв продукт на промените след 1989 година. То е директен резултат от идеологическото размразяване през 50-те години."
За разлика от България, Румъния и Югославия, където национализмът играе ключова роля по време на промените и след тях, в Полша например "въоръженото безсилие" на властта е принудено да седне край Кръглата маса заедно с опозицията. Пак от Полша се е запазил и един многозначителен призив към антикомунистическата опозиция в годините на промените: „Недейте да палите партийните комитети, създавайте свои собствени!".
НРБ и ГДР - прилики и разлики
В сборника "1989-та и ролята на насилието" най-много място е отделено на промените в бившата ГДР. Няколко техни аспекта, впрочем, удивително и дори буквално напомнят на случващото се по същото време в България, където Тодор Живков през 80-те години успя да измоли от ловния си приятел -западногерманския политик Франц-Йозеф Щраус, един огромен заем. Ето какво пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за ерозията на системата в ГДР:
"Политиката на разведряване, милиардните кредити от Щраус, объркващото политическо лъкатушене на Горбачов - поради всичко това управляващите комунистически елити бързо изгубиха всякаква ориентация и изпаднаха в безпомощност."
И понеже сборникът е посветен на ролята на насилието, нека накрая цитираме и обобщения извод на авторите: веднага след установяването на комунистически режими в Източна Европа властта смазва с кръв всеки опозиционен порив. През 80-те години обаче комунистическата власт вече не смее да използва масово насилие, сменили са се и поколенията. Това е и една от съпътстващите причини за края на режимите.
Целият източен блок е започнал много да изостава в надпреварата във въоръжаването и в техническите си постижения като цяло спрямо западния свят. Но не съм убедена, че само това е била причината. Всички западни наблюдатели на геополитиката са се изненадали много от развоя на събитията тук ’89. Отделно, че и повечето българи и другите източноевропейци останаха изненадани също. Горбачов е дал старт на перестройката и има версия, че тогавашните властимащи, които по това време са разполагали с повече от обикновния плебс са се поблазнили от това да имат много повече. Други казват, че е бил просто „предател”, който е работил в полза на Запада. Аз си мисля, че около тогавашните събития има все още много мистерия.
Ицо Кой живее по-зле от тогава? Сега ядеш хляб и лютеница, щото само толкова можешда си позволиш със скромната заплата. Преди ядеше хляб и лютеница, щото само това имаше в магазина.
Сигурно я знаете тази "Икономика на кравите", но ми се стори подходящо да пейстна... Традиционен капитализъм Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж. Продавате ги и се пенсионирате с дохода. Американска корпорация Имате две крави. Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави. Изненадани сте, когато кравата пада мъртва. Френска корпорация Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави. Японска корпорация Имате две крави. Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко. Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги пласирате по целия свят. Германска корпорация Имате две крави. Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами. Английска корпорация Имате две крави. И двете са луди. Италианска корпорация Имате две крави, но не знаете къде са. Правите кратка почивка, за да обядвате. Руска корпорация Имате две крави. Броите ги и научавате, че имате пет крави. Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави. Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави. Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка. Швейцарска корпорация Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша. Взимате други, за да ги държите на склад. Индуска корпорация Имате две крави. Обожавате ги. Китайска корпорация Имате две крави. Имате 300 човека, които ги доят. Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата. Израелска корпорация Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така? Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права. Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора? Спекулативния капитализъм на Енрон Имате две крави. Продавате три от тях на публично регистрираната си компания, като използвате документи за кредит, взет от зет ви от банката, тогава извършвате дългов/ипотечен суап с асоциирана генерална оферта, така че си връщате обратно всичките четири крави, с данъчен кредит за пет крави. Млечните права върху шестте крави се трансферират по посредник към фирма на Кайманите, притежавана тайно от главния акционер, който продава правата на всичките седем крави обратно на вашата регистрирана компания. Според годишния доклад компанията притежава осем крави, с опция върху още една. Продайте една крава, за да купите нов президент на САЩ, и ще се окажете с девет крави. При официалното съобщение не се предоставя балансов лист. Публиката купува вашия бик.
Просто последната тотално неадекватна манипулативна статийка от Дойче Веле - рупорът на евр(оп)ейския елит. Просто не трябва да им се обръща внимание
"Забравената смяна на парадигмата?", „великобългарски шовинизъм", съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), - все мантри на либерастите, платени клакьори на "американизацията на света" поръчана от проекта "Американски век". Кой е професор Щефан Трьобст? Това е германският професор, който журира скандалния проект на Улф Брунбауер и Мартина Балева. Разработван от бившата Държавна сигурност заради “антибългарските му и промакедонски позиции” през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Явно и тогава и сега служи на Интернационала.
Нека не даваме толкова много заслуги на Горбачов. Не е ясно какви са му били мислите, когато започна с тази авантюра, но в един момент той изпусна властта. Присъствието му начело на СССР стана "проформа", а после беше избутан буквално. Да не говорим, че самата система понесе много, много удари. Тя изначално е строена от Сталин "като за него си", т.е. - еднолична власт, която се крепи на кадрови рокади, безумна параноя и култ към личността. Хрушчов осакати съветката армия с ракетите си, опита се да настигне САЩ за 3 години (да, да, тъпото копеле), с което даде начало на "лъжливото изпълнение на плана" (то и дотогава плановете са се изпълнявали само в "Правда", но реалните резултати са били известни на Сталин, Хрушчов започват да го лъжат), а за Брежневския застой няма какво дори да се каже. Иначе казано, единственият шанс на СССР да просъществува след смъртта на Сталин е бил ако мястото му бе заето от Берия. Знаем, че това не се случва. Само той е бил достатъчно навътре в системата и е имал достатъчно "топки", за да я промени (а той е искал) за разлика от Молотов и Микоян, които са прости канцеларски мишки. Горбачов е просто естественото последствие и от Сталинските репресии, и от Хрушчовските авантюри, и от безметежието на Брежнев. Големият предател, който реално се бореше за лична власт и не му дремеше нито за СССР, нито за нищо беше Елцин. При това Елцин изначално не бе подготвен да управлява държава като Русия, а няколко години след като взе властта вече физически не можеше да се справи. Големият шок за съветското ръководство е, че гражданите не излязоха да подкрепят системата. Логично, като си свикнал да ти казват какво да правиш, спонтанно няма как да излезеш. Реално промените тогава там бяха направени от 10%, останалите 90 - просто се ослушваха или правеха бизнес. Сравнението с Китай не ми се струва много уместно поради много неща. Няма да ги изброявам всички, но Китай наистина се различава коренно от СССР и Русия. Китайците не развенчаха култа към личността на Мао, както направи Хрушчов със Сталин, затова все още имат твърда идеологическа основа. Китайците си направиха система за предаване и ротация във властта, за да не стигат до абсурдното положение което съществуваше в СССР след смъртта на Брежнев. Китайците удържаха на западния натиск, първо защото той не бе толкова силен, колкото този спрямо СССР и второ, защото не се "отвориха" с техен вариант на "перестройка". Затова спечелиха време да се ориентират и сега прогресират без да имат "голям идеологически брат" до себе си. Последното може и да звучи смешно, но този, който помни какво е било по времето на комунизма ще разбере какво имам предвид много добре.
Щефан Трьобст: Щефан Трьобст: Дори и днес много български политици, както и голяма част от обществеността, не са готови непредубедено да приемат факта, че България е съучастник в убийството на евреите от Македония и Тракия, както и че българската държава успява да спаси собствените си евреи не само поради хуманни съображения, но и от чист политически прагматизъм. Дори и днес много български политици, както и голяма част от обществеността, не са готови непредубедено да приемат факта, че България е съучастник в убийството на евреите от Македония и Тракия, както и че българската държава успява да спаси собствените си евреи не само поради хуманни съображения, но и от чист политически прагматизъм. Без коментар!
Още далечната 1976 година е сформирана група в Държавна сигурност от най-видни академици в икономиката-доценти и професори, които да решат как да се извърши мирен преход към капитализъм.Естествено това едва ли става без одобрение или дори подтик от братски СССР И едва години по-късно това излиз на повърхноста като "перестройка" А някои още 1976 са занели какво ще следва и още тогава са се огелдали кой какво може да заграби-за мен хотелчето, за теб цехчето и т.н. Комунизма падна, не защото не издържа икономически, не защото нямаше силови структури, за защото самите комунисти поискаха да трансформират политическата си власт в икономическа. За какво му е да е шеф на градския комитет на Партията, като има един апартамент.Е по-голям, но толкова.А сега има заводи?! Комунизма въобще не се сгромолясза или срина-той планово се трансформира.А простолюдието сканидираше "де-мо-кра-ци-я" и "се-де-се" и скачаше като замаяно Вижте ги кои са сега най-големите капиталисти-бивши комунисти и децата им Защо сте само толкова наивни не мога да разбера
Одобрение? Нее, било е заповед. Ние не бяхме съюзници на СССР, те ни бяха господарите, ставше каквото кажеше Москва, от там назначиха Тодор Живков и пак от там го свалиха - по негови думи. Няма логика комунизмът да паднал защото фалирал, това е легенда. Болшевишката власт е преживявала много по-страшни фалити, Америка отдавна би трябвало да е изчезнала с нейния колосален дълг. Комунистическият експеримент бе приключен от своите създатели, на най-високо ниво, явно не е оправдал някакви техни очаквания. Според независими изследователи единствената цел на "болшевишката революция" е ускорена индустриализация и превръщане на абсолютно всички членове на оществото в работническа класа.
Всички се правят на разсеяни и пишат коментари-романи А аз питам: Колко от тези, които възхваляват победилия комунизъм на Китай, имат желание да заживеят там? Следващия коментатор-романист оля да започне първо с тая тема
28 Оня Дето Го Трият | 08.06.201212:20 Всички се правят на разсеяни и пишат коментари-романи А аз питам: Колко от тези, които възхваляват победилия комунизъм на Китай, имат желание да заживеят там ------------------------------------------------- Сега предполагам - много малко. Но без промяна на геополитиката от страна на САЩ и ЕС, след 10-15 години ако питаш същия въпрос ще останеш доста учуден от огромното количество положителни отговори... При това не само в България...
Дойче Веле, очаквам скоро да напишете статия, в която да ни разкриете огромната вина на национализма за средновековната чума в Европа, за изтреблението на индианците, цунамите в Индийския океан и, разбира се, глобалното затопляне и унищожението на горите по поречието на Амазонка.
Бобчо Що не тръгнеш още отсега за Китай, да си хванеш по-хубаво местенце?
Оня, и аз написах ферман, затова ми стана странно и интересно къде точно намери възхвала на комунизма, ситемата или някоя личност, свързана с нея?
Е как защо бе Оня, те соц алтруистите се жертват и не тръгват към заветните Равенство и Справедливост, които Парията бълва, 'щото искат да те дарят тебе и другите заблудени с Истината. Та после заедно, с усмивки, ръка за ръка да си направим едно КНДР-подобие и тук