Скоростта, с която глобалната икономика се измества от Запада към развиващите се икономики като Китай е забележителна, коментира авторът Нийл Фъргюсън.
"Ако се върнем в 1978 г., средностатистическият американец по това време е бил 22 пъти по-богат от средностатистическия китаец. Днес разликата е по-малко от пет пъти," обяснява професорът по история в Харвард и бивш съветник на републиканския кандидат за президент от 2008 Джон Маккейн. "Това е невероятно уравновесяване на световния дисбаланс, което се е случило само в рамките на 30 години".
"Западът е в различна фаза от своето развитие - както икономически, така и демографски - а освен това е и с различна култура от всички онези държави, които тепърва излизат от различните форми на икономически контрол - бюрократичната система на една Индия след британското колониално управление, или комунистическата система в Китай, която постепенно бе лишена от икономическите си функции след 1978," твърди той. "Това е довело до една от най-забележителните промени в световния баланс на икономическите сили".
Кои са основните причини за упадъка на Запада?
В нашето време западното господство вече е към своя край, след цели 500 години възход, когато разликата беше огромна, а Запада - много по-богат от всички останали. Необикновеното е, че едва след 70-те години на миналия век, този тренд започва да се обръща.
Два процеса благоприятстват за това. Първият е, че останалата част от света, водена от Китай, имитира нещата, които работят добре на Запад - особено по отношение на бизнеса. И това е повод за радост. Страхотно е да виждаш как държави като Китай и Индия измъкват стотици милиони хора от бедността, предимно копирайки западните практики.
Ала освен това действа и друг процес, който в известна степен е независим - Запада се справя все по-зле с това да бъде "Запад". Нещата, които работеха толкова добре в тази част от света в продължение на половин хилядолетие, вече не са толкова ефективни. Един начин да погледнем върху този проблем е да се запитаме: защо западните икономики не функционират толкова добре? Причината не е само във финансовата криза и в банкерите, а е много по-дълбока от това.
Защо западните икономики вървят толкова на зле?
Отговорът на този въпрос от една страна идва с отговорът на въпроса защо толкова много икономики, повечето от които западни (Япония е изключението), понастоящем са съсипани от дългове, които в някои случаи надвишават 100% от БВП? А прогнозите дори сочат, че размерът на дълговете ще продължи да расте в САЩ (публичният дълг на САЩ от $16 трилиона стигна БВП - бел.р.).
Най-простият вариант е да кажем, че има голям проблем с прахосничеството на правителствата, ала това не е правилният отговор. Друга гледна точка е, че дългът представлява данък върху бъдещето. А голямото натрупване на дългове, на което сме свидетели през последните 20-30 години в западния свят, е знак за нарушаване на обществения договор между настоящото и бъдещите поколения.
Тези дългове са голям товар за бъдещето. И това е една от причините, поради които наблюдаваме това забавяне в Западния свят - тези дългови затруднения са огромна спънка за икономическата динамика.
Защо това поколение избира да игнорира бъдещите поколения? Защо сме станали такива егоисти?
До известна степен това е културна промяна. Отдавна сме загърбили старите идеали за саможертва в полза на бъдещето, които бяха характерни за дните на индустриализацията и презокеанската експанзия на Запада. Сега живеем в "Аз-поколението" - консумираме сега и живеем в настоящето. Но освен това има и нещо друго.
Това, което се случи след Втората световна война беше, че повечето западни страни решиха да се превърнат в доста щедри социални държави, чиято цел беше да преразпределят ресурси от богати към бедни. И това работеше добре. Наистина се редуцира неравенството в тези държави. Ала с течение на времето, социалната държава престана да функционира по един изненадващ начин.
В известен смисъл тя се превърна във жертва на собствения си успех: до такава степен успя да удължи живота на хората, че й стана трудно да се самоподдържа, освен ако не се правят огромни промени с неща като пенсионната възраст например. Навсякъде историята е една и съща - независимо дали гледате към северна и южна Европа или Северна Америка - социалните държави стават все по-трудни за финансиране, което води до появата на структурни бюджетни дефицити.
Това означава, че дефицитите са налице, дори когато има добре разрастваща се икономика. А това са симптоми на един още по-дълбок проблем, който причинява западния упадък. Сравнете това със ситуацията в Азия, където социалните държави - например Китай - са много по-слабо развити.
Трябва ли да се случи нещо като криза на държавния дълг, за да се сложи край на този период?
Европейският опит предполага да не се прави нищо, докато не настъпи криза. А тази криза вече е започнала в държави като Испания, Гърция и Ирландия и скоро ще се разрасне до Франция, след като хората започнат да осъзнават, че френското положение с нищо не е по-добро от това на другите латински европейски държави.
В някакъв момент можем да очакваме подобна криза и в най-развитата азиатска икономика - Китай. Рано или късно това може да се случи дори и в САЩ - макар че е по-маловероятно да се случи скоро. В САЩ има някои неща, които правят ситуацията доста различна - като например това, че демографските показатели не са толкова лоши, което отчасти се дължи на имиграцията=
А и другото интересно нещо е, че САЩ ще получат най-невероятния безплатен обяд на гърба на шистовия газ и шистовия петрол. Американската икономика ще получи силна инжекция, която ще я позадържи още известно време на повърхността.
Тогава какво преструктуриране трябва да се случи на икономическо ниво в Запада?
Най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е, че не всичко е данъци и разходи. Ако определиш ситуацията толкова ограничено с фискални термини, рискуваш да се окажеш в бъркотията, в която се намира Европа в момента, опитвайки се да балансира бюджета при стагнираща икономика.
По-редно е да се задават по-дълбоки въпроси за институционалната рамка, в която функционира обществото. Едно от най-големите различия между Запада и останалите е, че неща като господството на закона, регулациите и бюрокрацията стават все по-обременителни в западния свят, за разлика от развиващите се пазари, където е точно обратното.
Искате да кажете, че те пречат на развитието?
Да. Върховенството на закона в Запада постепенно се превръща във върховенство за адвокатите. Правната професия е станала огромен източник на разходи за бизнеса. Имаме много сложни регулации и много паразитна юридическа професия, което спъва частния сектор.
Почти невъзможно е за която и да е голяма организация да функционира без огромен правен отдел. А това е просто мъртъв разход, защото не допринася за производителността на икономиката.
Защо регулациите са толкова излишно усложнени? Защо цял данъчен кодекс трябва да заема няколко рафта в библиотеката, когато вместо него може да има само няколко страници? Защо ви трябва закон за регулиране на финансовия сектор, който да е дълъг над 2000 страници? Ако се стремим към по-голяма прозрачност и опростеност в данъчния кодекс, а и в по-голямата част от законодателството, това ще ни донесе големи ползи.
Въпреки настоящото превъзходство на Китай, смятате ли, че е възможно и тях да ги последва същата участ като Запада: съществува ли еволюционна вероятност за това?
Възможно е. Имат обаче доста дълъг път пред себе си. В краткосрочен аспект, най-големият проблем, пред който са изправени китайците, е въпросът със върховенството на закона. Тук дори не става въпрос за демокрация, а по-скоро дали Китай може да направи преход към система, в която върховенството на закона наистина да работи?
Това е от огромно значение за бързо разрастващата се средна класа в Китай. Те искат сигурност за своята собственост. Те не искат да се опасяват, че собствеността им може да бъде конфискувана от една всемогъща партия с минимални усилия от нейна страна.
Не е трудно да се види как трябва да постъпи Китай, но никой не може да каже дали това ще бъде постигнато по политически път и дали той е способен да прегази скритите интереси.
Китай набира една огромна средна класа, което е едно от директните последствия на бързия растеж. Ако погледнете към западния опит от историческа гледна точка, именно средната класа започва да настоява за върховенство на закона, представително правителство и свобода на словото - това са характерните неща, които би могла да иска средната класа.
Ако си селянин или индустриален работник, те не те вълнуват особено. С разрастването на тази класа в Китай е неизбежно тя да започне да се държи като всяка друга средна класа навсякъде по света. А Комунистическата партия там засега не е готова да даде адекватен отговор на тези изисквания.
Много добро. Статиите, книгите и документалните филми на Нийл Фъргюсън са изключителни, а констатациите и изводите са потресаващи. При него почти всичко се изледва от корена. Определено препоръчвам!
Знаете ли, всеки процес си има логика, но когато логиката бъде сбъркана в самото му начало, или допълвана объркващо впоследствие, се стига до конфликтни точки, с компромисни решения. Причината, хм, причината е в до/с/нажданията и желанието за непрекъснат процес - ако работи, не се пипа, само се доусъвършенства за оптимизиране на резултата! Тези доусъвършенствания обаче, отнемат целия заряд на промените, защото когато нещо е със спънат капацитет от самото начало, колкото и усилия да наливаш в него, резултатът е посредствен, следователно фундаменталните промени и иновативните решения, проиграни обаче, открай-докрай, виртуално в мозъка на група от хора и след това доразработени на практика са трудно достижими явления, да не кажа непостижими за групата регюлър хора, получаващи регюлър заплати, с регюлър умствен потенциал и с регюлър(?!) покритие на претенциите си, и тук е редно да си зададем въпроса, дали покритието на регюлър хората е регюлър, след като надскачат света в който живеят, с регюлър претенциите си или дали регюлър светът е сетнат в нерегюлър посока, а може би е само населен и доминиран от регюлър хората?! Какъв дискриманационен йезуидиотизъм?! Търсене и предлагане - търси се нещо, но не се предлага нищо в замяна, и като се предложи, надскача себе си в пъти, защото е мечта за милиони хора. Да спрем да мечтаем ли, за да не обогатяваме идейните, а може би само трябва да инвестираме в адвокати, за да им натрием носа - така е на Запад, който има пари, не е задължително да е с връзки, печели бизнес съревнованието, а останалите духат супата, освен ако не е нещо твърде фрапантно и присядащо, а причината: нищо по техните земи, не е свещено, освен върховенството на закона, което ти се поднася в лъскава опаковка от адвоката - на мен той ми прилича на поредния търговец, само че от тези най-сладкодумните и вещите в главоблъсканиците на натресеното ни съвремие?! Нормално е адвокатите на Запад да са най-богатите, както и лекарите - все пак се удължи и приоритизира, като основна величина, животът на хората! Хуманността не води до нищо хуманно - защо и кога?! Това е проблем, който трябва да се извиси и да бъде забелязан първо от най-интелигентните от западните общества и след това да се впуснем в брейнсторминг-а, но едва ли, тъй като процесите само биват донаждани и доусъвършенствани, но не и фундаментално подменяни - лонг лив масата, там има думата - дерзайте! Всичко е мандатно в живота на хората - хлябът е особена величина, той е най-силният индикатор при проблеми в системата, но в никакъв случай не е индикативен в по-комплициран аспект, защото представете си, управлявате биологична единиц(овца) и за нея вие сте за цял мандат, но и нейната добавена стойност е скромна, а Вие не се задоволявате само с млякото й, тогава впрягате плуга, а той надскача безгрижния й живот, и след него идва и зазимяването й за вълчи времена - разкошният й живот приключва, а вашите грижи се увеличават, защото нуждите Ви изискват още крави и градивен брейнсторминг, но с увеличаването на нуждите Ви, се сблъсквате с предизвикателства, които имат решение, само при колективен отпор на проблемите, но това не означава вече, че всеки ще получи по-равно, спрямо претенциите си, най-малкото защото вие вече не може да влияете над задаващата се към Вас вакханлия, породена от апетитите Ви, а сега си представете да сте натрапен и да си наследите проблемите и да влезнете с добавък към фамилията си, като "младши" и да се озовете в епицентъра на събитията, които пък при вашите деца така ще са се мултиплицирали, че ще се оформят в мандатни отрязъци от впрегнати усилия на съвкупност от хора, всичките борещи се за място под слънцето, разчетено от мандатни арбитри - веселба и там някъде някой трябва да надсложи модела, надмандатно, но кой ще е този някой след като трябва да произлезне от същото онова множество, породило главозамайващия мандатен водовъртеж?! - МАНДАТИТЕ НЕ РЕШАВАТ СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ, САМО ГИ ПРИДВИЖВАТ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО, ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, А НИКОЙ 'ЕНТЕЛИГЕНТ, НЯМА ДА СЕ ПОХАБИ ЗА ПОЛЗИ, КОИТО ЩЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ ПОКОЛЕНИЯТА СЛЕД НЕГО, КАТО АКО И ДА ИЗГОРИ ЗА ОБЩАТА КАУЗА, НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТОВА ДА Е ВАЛИДНО ТОЧНО ЗА НЕГОВОТО ПОТОМСТВО - ВСЕКИ СЕ ТЪРГУВА ПО МАНДАТЕН ТЕРТИП, ИНАЧЕ МИНАВА В ГРАФА ИДЕАЛИСТИ И ВРЕДНИ ГЕНИИ - ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ! Има ли такива гении днес, готови да се похабят за една идея и никой да не ги схруска, а забелязва ли се ответна страна, която да иска ги подкрепи и морално, и социално, и всякак, и да се хвърли с тях в търсене на нов модел за обществото ни, захвърляйки цялата си авторитарност(пашкулен популизъм), проявявайки храброст за полет след дългоочаквана метаморфоза, с подходящите хора! - Май, няма такова животно или се очаква, но в илюзорен проект?! Нищо, еманацията ще е превес на масата в стъписващ вой, затриващ старите постижения, в търсене на нови - но какво да очакваш от посредствени хора, гарант ли е това за добро начало или ще е поредното "добро" начало?! Живот под формата на търговия - нищо добро не Ви очаква под опаковката, особено ако сте в нужда и сте посредствен или сте само недоразбран, а понякога недоразбраните гении, остават в пълна изолация и от себеподобните си и в сянката на обществото, а понякога само оцеляват! - Гениите не са всестранно развити, имат една слабост, могат да навлезнат в огромна дълбочина в проблемите, но не могат да обгърнат всички проблеми, освен ако животът не ги застави, но тогава са една идея над посредствеността, след като това ги прави успешни, но не и удовлетворени - а не бяха ли асоциални или пък твърде социални и има ли кой да ги замеси в правилната консистенция?! Всяка нация си носи последствията, а в замяна най-големите корпорации, създават нещо, като група съставляваща съвкупност от най-доброто отстояло в собственото им лоно от целия им корпоративен свят - ама знаете ли какво е да сте в топ 300/200/100/50/20, едва ли - вие сте в едномандатно битие, с подменящи се лица, а тя държавата е нещото, което бди на
... което бди над Вас, а с какво бди не е важно - скотски саги или по-засукани европейски такива, с еврократи обаче, но без елитен корпоративен бизнес опит, онзи рафинираният - нали разбирате?!
До stizi: Статията е доста постна откъм скициране на глобални проблеми, но е полезна за общи локуми, иначе авторът не е за подценяване, но не ми е достатъчен!
За едно е прав автора - за саможертвата пред бъдещето. Едно време в една книга по друг повод автора анализираше Априлското въстание и размишляваше защо тогавашните стари българи ценят имота си, повече от живота си. И отговора е прост – защото дали ще дадеш живота си за нещо или не-касае само теб, ако си загубиш имота – къщата, нивичката, воловете – ти обричаш на мизерия и смърт рода си. Твоите деца и внуци. А това е вече много по-страшен и отговорен избор, пред това да се направиш на голям герой пред турците. Единственото хубаво от всичко това е, че колкото и парадоксално да звучи, факта че ние – европейския тип хора се сблъскваме първи с това може да е най-големият ни подарък от съдбата. Да имаме време .Стига да имаме достатъчно ум да се осъзнаем. Защото, ако и да не съм жив да го видя, ще дойде ден дето ние ще сме му намерили колая, а за азиатците вече ще е безнадеждно късно.
Европейския Запад най-напред 4 века цоца ресурси от други краища на света. Американците пък имаха цял континент за оцоцване, а като взе да не им стига и те почнаха да оцоцват всичко, което докопат където и да е. И когато и останалите се усетиха /китайците разбраха, че са яли само гарнитурата, когато са имали и гарнитура/, огледаха се, видяха ситуацията /Голямото Плюскане/ и решиха, че и на тях им се полага място в него взе да не стига за всички и плюскането можеше да продължи само с натрупване на дългове. Пък и Глобализацията неминуемо води до някакво изравняване на стандартите. За най-богатите това може да е и добре - отварят им се нови терени за действие и при положение, че са в позиция да бъдат най-силните играчи, това е добре - още възможности за по-голямо забогатяване - концентрация на ресурси от по-голяма база. "Средната класа" в богатите страни обаче поиздухва супата, поне докато се стигне до приблизително равновесие в новата свързана система. В този текст май няма почти нищо вярно, освен няколко отделно взети констатации. Само разтягане на локуми
В известен смисъл тя се превърна във жертва на собствения си успех: до такава степен успя да удължи живота на хората, че й стана трудно да се самоподдържа .................................... Стигнах някъде до тук в опита да прочета тази умствена полюция. Разбира се, една икономика би се въртяла по-добре със здрави и млади хора (ако може и красиви). Болните и пенсионерите да се разстрелват на място, за да не обременяват икономиката.