В България правото винаги е на страната на персонала. Както беше впрочем и при социализма: намусени сервитьори, вечни разправии с управителите и лицемерни обществени дискусии затова как да се подобри културата на обслужване. Тя не можеше да се подобри, просто защото самата същност на онзи строй не го позволяваше.
Хората бяха "равни", продавачката в плод-зеленчука с многото пръстени на ръцете и намусеният сервитьор в ресторанта бяха социалистически труженици, също като клиентите си, а да "обслужваш" някого бе нещо съмнително и буржоазно.
Между хората липсваше дистанция, йерархия и уважение. Невероятно е, че всичко това може да се наблюдава и днес, сякаш конвулсиите на една система продължват десетилетия, след като животът й е приключил.
Щамгаст? Е, па такова нещо няма!
На крайбрежната Алея Първа са се наредили заведение до заведение. Избрах едно с голяма табела Wi-Fi-zone. И започнах често да се отбивам там. Хем да погледам морето, хем да си свърша работа на лаптопа. Колкото по-често се отбивах обаче, толкова по-намусен сякаш ставаше персоналът... Странно, не трябваше ли да е обратното, да се радват, че ме виждат пак?
Развръзката дойде един късен следобед, когато млад сервитьор тропна на масата питието ми и с трудноразбираем източен диалект ме уведоми, че: "Тази маса е заета след един час". На масата не пишеше, че е резервирана, когато сядах, мислех я за "моята" маса.
На немски се казва Stammtisch - постоянното място на редовен клиент (Stammgast). Най-после разбрах: заемах масата, на която трябваше да седнат хипотетични гости, поръчващи планини от миди или кебапчета.
Също като при социализма - нали тогава ни питаха дали ще вечеряме и не можеше да седим само на по едно питие! Днешният сервитьор (този, дето имаше трудности с българския), явно не беше чувал не само за концепцията щамгаст.
Хайде, това както и да е. Той обаче си нямаше и представа, че в Европа можеш да седиш толкова дълго, колкото решиш; и че в множество вериги американски ресторанти плащаш само първото кафе, а после на воля ти доливат от каната...
При последвалата разправия персоналът, по (пост)социалистически, зае страната на сервитьора и дори видимо засрамената съдържателка не намери и дума за извинение. "Как подбирате персонала си", попитах я. "Как го обучавате?" Все едно говорех на китайски. Как да го подбира...
Ами сигурно взема първия възможен кандидат, плаща му малко - познатата история. Ама че сервитьорството и ресторантьорството са си отделни професии, не може така без всякаква подготовка да ги работиш... Особено ако не знаеш как да общуваш с клиента?
В Австрия, Швейцария, Северна Италия и Южна Германия семейният туризъм, малките пансиони са вековна традиция, която се предава на поколенията, да не говорим за безбройните мениджърски училища по туризъм, които може да са от полза на черноморските хотелиери. На този сервитьор му липсваха не само комуникационни и езикови умения, у него просто крещеше дефицитът на уважение! А не може да обслужваш хора, които не уважаваш!
И как ли ги раздават местата по тази "алея първа"? Не трябва ли да те пратят на "алея сто и първа" при първото подобно оплакване? В същото това заведение случайно чух американци да недоволстват от начина, по който са приготвени мидите.
Дали някой някога в България ще разбере, че туризмът има репрезентативни фукнкции: чужденците не четат доклада на ЕС за България, те си съставят впечатлението именно от обслужването в хотели и ресторанти. Кой вреди на имиджа на България, не е частен въпрос, какво става по крайбрежната "алея първа" не може да бъде частен въпрос!
И пак прословутата българска тоалетна
Когато Давид Черни изобрази България като турско клекало, дори и аз малко се възмутих, позабравила че такива тоалетни все още съществуват. А и днес можете да ги откриете дори на "алея първа" - представителната алея на България! Когато обърнах внимание на сервитьорката в друго заведение, тя ми отговори с универсалната фраза "Не зависи от мен"! Добре, от нея не зависи. А от собственика?
На друго място наблизо, в Морската градина, осезаемо се носеше вонята на тоалетната. "Не знаех, че в България все още човек се ориентира къде е толетната по миризмата!", казах на персонала. "Ами така е в България", отвърнаха те.
"Вие къде живеете"? Все едно нямат нищо общо с цялата работа. Все едно не е в тяхната власт да измият тоалетната и да и сложат ароматизатори. Защо в България никой не отнася забележката към себе си? Също като съдържателката на ресторанта с безжичния интернет - "ами такъв е персоналът, такъв е манталитетът навсякъде в България".
България като оправдание затова как ти самият работиш, какви са стандартите ти към теб самия, към подчинените, към хигиената, към качеството и разнообразието на храната. Сякаш България не се състои от всичките тези отделни места и хора, които я създават!
Архангел, имах предвид, че конкретно хигиената на тоалетната не влиза в задълженията на сервитьорката от статията (или поне не би трябвало). Камъните трябва да ги насочим не към персонала, а към собствениците. За тях вече няма оправдание, ако смърди стаичката за усамотение в заведението им.
Искам да питам защо като вдигнат бензина с 2-3 % всички ревете на умряло, а в същото време твърдите, че 10 % бакшиш всеки път било нормално (дори задължително) ? Ми приемете, че бензина е 2,50 щото давате на всяко зареждане 10 % бакшиш на Лукойл....иначе можеше да е 2,20 Също така сметките на GSM-ите са ви малко понадписани, защото е нормално (дори задължително) да се оставя бакшиш на всяка сметка....да си имат, да си харчат операторите
От седем години живея в Испания, преди 2 успях да се прибера за пръв път. Очаквах това с огромно нетърпение, прибирах си се вкъщи. Обаче останах ужасно разочарован. От много неща. Включително от описаните от авторкат на статията. Обслужването почти навсякъде беше отвратително. Ще ме извинявате, ама не е нормално. Яньо миналата зима ми се наложи да работя на Ланзароте, Канарските острови. Нещата обаче се закучиха, така че много пари не изкарах. Но си намерих един английски бар с WiFi, отивах там всеки ден и седях по два часа и нещо /толкова издържаше батерията/ пиейки едно кафе. Не можех да си позволя друго, както и не можех да си позволя да оставя бакшиш, защото просто нямах. Но персонала ме попита за името, винаги ме поздравяваха, когато ме видят, интересуваха се от работата ми, понякога се засичахме по плажовете и си говорехме мързеливо. И никога, ама никога, не ми направиха забележка, че, видиш ли, седя си на едно кафе толкова време. Пък ти сам си вади изводите.
Българинът никога няма да се научи на любезност, ако се научи, няма да е българин. Кофти заведения има навсякъде по света, не само у нас. Е, тук процентът на боклук и миризливи тоалетни е доста по-висок, но това си е националната ни идентичност . Да не забравяме, че бабите ни на село до скоро, че и сега си ползват външни тоалетни тип "дупка в земята". А Елена Никлева, когато избира заведение, просто да се съветва с местните, както аз правя винаги, когато отида някъде по света. Рядко удрям греда. Ако черпи една сода, ще и покажа "правилните" места в града.
Щото за морето тази година дадох 300 лева за бензин и няма и 30 за бакшиши, ето затова. Вярно, че не се хранех само по заведения (бях в апартамент с бокс и няколко пъти хапвахме там), но дори да удвоиш тази сума за бакшишите, пак си е 5 пъти по-малко. И щото в Словакия, Румъния (и къде беше още...) се возят с по-евтин бензин, въпреки, че тук заплатите са по-ниски, следователно преработката и крайната цена също би трябвало да излизат по-ниски. И щото с бензина купуваш трети Майбах на В.Златев, а бакшиша го даваш на някой с 300 лева заплата и то по собствено желание, ако е бил приветлив и внимателен. Та, затова мрънкам колко струва бензина, а за бакшишите не
Няколко години живях от изкарания бакшиш. Но винаги усмихнат, няма не може, няма не става. От 250 $ основна заплата рядко взимах по малко от 2500 на месец, а често повече. Но клиентите познавах по име и какво обичат да пият. У нас бакшиш оставям почти винаги, много трябва да ме вбесят за да не получат - което не е много правилно. Но навика да ми казват нямам да ви върна, автоматично ги лишава от бакшиш и толкова. А обслужването и на скъпи места е често просто отвратително - забравени неща от поръчката, фамилярничене, опити да те ударят в сметката - просто ужас. А например в съседни нам държави съвсем не е така. Ама ще ги стигнем, друг път ...
алах акбар,как можах да те подмина като турско гробище? къде бе рожбе и как ги заработи тия 2.500,00 и повече?
Кога? Никога, това е вярният отговор. другото е чоплене на и пиене на семе в свободното време от персонал с грозни баджове...
Когато правите нещо винаги се съпоставяйте и на другата страна. Както има протокол и култура на обслужване, така има протокол и култура на клиента. Тъпо е да седнеш в някой бар и да се провикнеш към бармана: "Едно дълго уеее". В моя бар такива се правя, че не ги чувам. Казва се: "Добър ден, бих искал да си поръчам едно кафе" А в културата на клиента задължително се включва бакшиш, ако ще и 10 ст. да е, за да изразиш отношението си към заведението.
Присъединявам се към мнението, че уважението трябва да е взаимно. Наистина има безобразни клиенти като онзи по-горе дето вземал по 5000 лв./евро? и си мисли, че е купил и персонала. Ами не си, пич. Взимай си колкото искаш навън, но не се дръж като робовладелец с момичетата и момчетата, които работят. Аз лично по-нелюбезни и отвратителни келнери от тези, които съм срещал във Франция и Белгия не мога да си представя. Там си е жив социализъм. В Намюр, Белгия, 5 (пет) пъти съм молил да ми донесат салфетка и вилица вместо клечка за зъби и са ме отсвирвали като кемане в джазов оркестър. Накрая ми направиха физиономия и за малкия бакшиш. Такова нещо в България никога не съм срещал. А тезата на авторката, че можеш да се пльоснеш с лаптопа и цял ден да си ровиш из Интернет в някое заведение и да поръчаш само едно кафе е просто абсурдна. Във Франция няма да ти кажат по заобиколен път както на нея ами направо ще те приканят да плащаш и да се измиташ. Гаранция.
Тъъъъй. Начи, че из Европа било някакво кой знае колко добро обслужването ни йе вярно. Навсякъде има намусени сервитьори, навсякъде се е случвало да ми забравят нещо от поръчката или нещо да не са доразбрали. Хората са си хора по целия свят българския сервитьор не се къпе в пари, но пък и испанския и френския също не карат нови мерцедеси (ето, и те имат повод да са сърдити)... Обаче разликата наистина е в това, че когато им направиш забележка и им обясниш грешката не ти се нахвърлят отгоре колкото и да са криви, просто се извиняват и оправят нещата без да спорят. И по принцип едни такива дребни жестове правят чудеса и могат да ме зарибят по дадено заведение за дълго време - като малко мезе с бирата, като безплатен шот от заведението след като сте генерирали добра сметка с компанията, неща които в България още ги няма но съм сигурен че ще започнат да се случват...
Проблемът с черноморието е, че собственици на хотелите и заведенията там са предимно мутри и псевдо предприемачи, които перат мръсните си пари от наркотици, контрабанда, ддс измами и тн... съответно, на тези хора им е безразлично или просто не знаят как, да развият успешен ресторантьорски и хотелиерски бизнес.
Бачках на американски круизен кораб Лъки, не като тебе да се свирам по турските гробища. А и паричките ми бяха освободени от данъци и си ги харчех из Рио и други приятни местенца.
Ти на мен и да се усмихнеш - с шут съм те изритала на вън!
Абсолютно, любими мой, олигофрене!