Европейските правителства предложиха на изпадналата в дългова криза Гърция спасителен пакет до 45 млрд. евро, в опит да преборят фискалната й криза и да възстановят доверието в еврото, коментира Bloomberg.
Принудени да действат от най-високия скок за 11 години в кредитните разходи на Гърция, финансовите министри от еврорегиона казаха вчера, че ще предложат до 30 млрд. евро в тригодишни заеми през 2010 при лихва около 5%. Това е по-ниска стойност от настоящите тригодишни гръцки бонове, които осигуряват печалба от 6.98 процента. Други 15 млрд. евро ще дойдат от Международния валутен фонд (МВФ).
"Сумата е огромна," казва Стивън Джен, управляващ директор на BlueGold Capital Management LLP в Лондон и бивш икономист от МВФ. "Това не е експлозивен подход - те подходиха като с атомно оръжие по въпроса за Гърция. В краткосрочен план пазарът е къс на позиции за гръцки активи, така че от това ще последва частично оздравяване."
С еврото, изправено пред най-тежкото си изпитание от дебюта му през 1999 г., валутният съюз от 16 страни маневрираше около правилата, забраняващи измъкването от затруднение на изпаднали във финансова криза страни, с цел да се предотврати разпространението на финансовата зараза из еврозоната - и да се заглушат опасенията за жизнеспособността на общата валута.
Еврото олекна с 5.7% спрямо долара тази година, след като разногласията в Европа за реакцията на гръцката криза разклатиха вярата в икономическото управление на общността. Единната валута се повиши с 0.9% до $1.3617 в 7:06 AM в Токио, след като скочи с 1 процент на 9 април.
Реакцията на инвеститорите в бонове ще определи дали Гърция ще има нужда да се възползва от спешната помощ, заяви представител на гръцкото финансово министерство вчера в Атина. Финансовият министър Георгиос Папаконстантину каза, че плановете на правителството са да се действа чрез продажба на дълг, включително с деноминирани в долари облигации, без да се приема предложението за помощ.
Пакетът "изпраща ясно послание, че никой не може да играе с нашата обща валута и нашата обща съдба," коментира гръцкият премиер Георгиос Папандеу в Ларнака, Кипър.
Телеконференцията в неделя на висши представители на страните от еврозоната, в която се включи и председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, остави отворен въпросът от каква сума би могла да се нуждае Гърция през 2011 и 2012 г., тъй като пакетът за помощ включва три години - от 2010 до 2012-а.
"Показахме, че зад това стоят пари," каза премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер в Брюксел вчера, след като председателстваше конферентната среща. "Инициативата за задействането на механизма остава в ръцете на гръцкото правителство."
Приносът на Европа ще бъде около две трети от каквато и да е помощ, като МВФ ще поеме останалата една трета, каза еврокомисарят по икономическата и монетарна политика Оли Рен. "Не можем да говорим от името на МВФ, но знаем, че те са готови да сътрудничат и да предложат сериозна сума," заяви Рен. Представители на гръцките власти, ЕС и МВФ ще се срещнат днес, за да започнат работа по подробностите.
МВФ е "готов да се присъедини към усилията за спасяване на Гърция," каза управляващият директор на фонда Доминик Строс-Кан в изявление за Bloomberg, без да разкрива повече подробности за участието на МВФ.
Реторичната поддръжка от Европа през февруари и март не успя да спре гръцките 10-годишни бонове от повишение до 7.51 процента на 8 април, когато възникнаха опасения, че правителството на Папандреу ще бъде затрупано от сметки за плащане.
Скокът в доходността на гръцките бонове до най-високата стойност от декември 1998 г. спомогна за преодоляването на съпротивата на пакета за помощ от страна на Германия, която като най-голямата икономика в Европа би покрила около една трета от дълга -най-голямото единично участие в схемата.
Германия "изгуби конкуренция," казва Карстен Бжески, икономист от ING Group в Брюксел, който е работил в Европейската комисия. "Целият шум и разговори за това, че не бива да се излагат парите на данъкоплатците на риск, станаха безсмислени."
Търсенето от основните инвеститори на покупка на гръцки 10-годишни бонове вместо немски такива скочи до 442 базови пункта на 8 април, като спадна до 398 базови пункта на следващия ден, когато набраха скорост спекулациите за спасителния план.
В постигнатия в неделя компромис, европейските кредити ще бъдат обвързани с Euribor и стойността им ще бъде над лихвите на МВФ от 2.7%, което е отстъпка спрямо немската опозиция за субсидирането на страната, харчила извън възможностите си. ЕС ще предложи смесица от кредити с фиксирана и плаваща лихва.
МВФ ще иска по-ниска лихва от ЕС. И двата типа финансиране ще бъдат предложени по едно и също време, каза Рен. Паричните трансфери към Гърция ще бъдат извършвани от ЕЦБ.
Миналата седмица Гърция повиши оценката на дефицита си за 2009 г. от 12.7 процента от БВП на 12.9 процента - най-високият процент в историята на еврото, и повече от четири пъти по-висок от 3-процентния лимит на ЕС.
Въпреки че наложените от Германия през 90-те години мерки предвиждат глоби за страни, които превишават лимита, досега не е било налагано наказание. Германия също така оглави групата от желаещи за олекотяване на правилата през 2005 г., след три години на големи дефицити.
Въпреки че всички правителства от еврозоната поеха ангажимент да се включат в спасителния план за Гърция, някои ще имат нужда от одобрение от парламента. Ирландия, на свой ред възстановяваща се твърде трудно от финансовата криза, ще изиска "национално законодателство," каза ирландският финансов министър Брайън Ленихан.
Гръцкото правителство тепърва предстои да поиска спасително въже от Европа, уверено, че планираното орязване на бюджетните разходи с 4% ще прекрати спекулациите, че Гърция се подготвя за първия мораториум върху плащания по дълга си, който би обявила страна от еврозоната. Fitch Ratings наляха масло в огъня, като на 9 април свалиха кредитния рейтинг на Гърция до BBB-, едно ниво над junk (с junk - буквално боклук, се обозначават държавни облигации на закъсали страни).
Комбинация от по-високи данъци, по-ограничено харчене и орязване на заплатите за служителите в обществения сектор предизвикаха стачки и протести срещу социалиста Папандреу, избран през октомври с обещанието да повиши заплатите.
ЕС не показа признаци да изисква допълнителни мерки за въздържание на Гърция. Рен похвали гръцкото правителство, че реализира "много смела и амбициозна програма."
Гърция е необходимо да събере 11.6 млрд. евро към края на май, за да покрие изтичащите бонове, и допълнителни 20 млрд. евро до края на годината, за да плати debt coupons и да финансира дефицита за тази година.
Дълговата агенция планира утре да предложи 1.2 млрд. евро в шестмесечни и едногодишни бонове, като изпитание на увереността на инвеститорите.
Гърция вероятно ще има нужда от пари в края на април, каза Ерик Нилсен, лондонският главен европейски икономист на Goldman Sachs Group Inc. Отбелязвайки, че орязването на бюджета застрашава да спъне икономиката на страната, той обяви в изследване, "че този проблем надали ще се укроти в близко бъдеще."
