Катастрофата на българското образование е очевидна за всеки. Сериозен процент от завършващите училище са функционално неграмотни. Университетите виждат сериозен проблем да намерят достатъчно кандидат-студенти, които да покриват дори най-основния минимум от изисквания.
В Сомалия или Камбоджа завършват осми клас по-малък процент подрастващи, отколкото в България, но знанията им, по разкази на били там мои познати, са над тези на българския осмокласник... Ще спестя останалото от списъка - плаче ми се, като мисля за него.
Причините да сме на това дередже са много. Процентът от БВП, който отделяме за образование, нищо чудно също да е под този в Сомалия или Камбоджа. (Бих се изумил, ако не сме сред последните десет страни в света по това.) Заплатите на учителите съответно са трагични, поддръжката на учебната база - също...
Но си мисля, че зад тези неща е скрит друг, още по-страшен проблем - пълната безконтролност на образователната система. Качеството на постиганите резултати по никакъв начин не влияе нито на рейтинга на училищата, нито на заплатите на преподавателите. Обратното - влияят им фактори, които водят до спадане на качеството на образование. Като например изискването за брой ученици, което принуждава училищата да приемат и търпят калпазани и да се кланят на безотговорните им родители...
От доста време мисля как би могла да се оправи българската образователна система. Безспорно повече пари са необходими. Само с тях обаче според мен резултатът ще е нулев, заради безконтролността, независимо колко пари ще се налеят. Обратното - мерки за поставяне на качеството на образованието под контрол биха довели до драстичен скок в това качество дори без повече средства. Затова ще си позволя да дам предложение.
Според мен трябва да имаме свободна инициатива в сферата на образованието. Да са позволени неограничено както държавните, така и частни училища. Парите, които държавата дава на училищата за образование, обаче трябва да се определят от няколко фактора.
1. Входящ държавен изпит за всеки клас
Държавата трябва да формулира за всеки клас изпит, който включва познанията, необходими като база за ученето в този клас. Изпитът трябва да се провежда задължително писмено. Възможно е да има някаква гъвкавост, която позволява да бъде прилаган и за специализирани класове, например в изкуствата или технологиите.
Изпитните работи трябва да се оценяват по предварително дефинирана методика анонимно от двама преподаватели, задължително в съответния или по-висок клас, задължително от различни краища на страната, задължително без начин да знаят кой ще е другият оценяващ.
Ако оценките на двамата се различават с повече от половин единица, работата ще се оценява и от арбитър. Преподаватели, които твърде често губят арбитраж, губят правото да участват в оценяване на работи. (Тази система е изпробвана дълго време и е показала отлична стабилност и надеждност в оценяване на кандидатстудентски работи.)
След оценяването изпитните работи се деанонимизират и учениците получават оценките си. Също, по информацията къде са учили учениците през последната година се съставя рейтинг на училищата, който е публичен. Родителите могат да преценяват по този рейтинг къде да запишат детето си да учи. Той също така е база за преценка колко средства да се отпускат на съответното училище. Качеството на образованието, което то дава, трябва да бъде значително по-определящ фактор за отпуснатите средства, отколкото количеството на обучените ученици.
(Рационале за последното: Когато броят на учениците е по-определящ фактор за получаваните средства, училищата са принудени да приемат и търпят лоши ученици с нахални и безотговорни родители. Това дава лош пример на другите ученици (и родители), подкопава качеството на образованието и мотивацията на учителите, и създава у безхаберните ученици и нахалните родители чувство за превъзходство.
Когато качеството на образованието е по-определящ фактор, училищата ще се усещат в силата си да гонят безхаберните ученици и да тръшват вратата на нахалните родители. Това ще даде добър пример на другите ученици и родителите им, ще повиши качеството на образованието и мотивацията на учителите и ще постави на мястото им безхаберните ученици и нахалните родители. Тъй като в момента тенденцията е силно изкривена, ще е нужно поне отначало силно наблягане в обратната посока, за да си дойдат нещата на местата.)
Въвеждането на изпит вместо на формален документ за постигната степен на образование ще позволи не само реална оценка на постъпващите във всеки клас, но и безпроблемно интегриране в образователната ни система на ученици, учили извън нея. В условията на членство на България в ЕС това може да е важно предимство.
Ако училище желае да получава пари от държавата за образование, то трябва да поеме задължението да приема във всеки свой клас единствено ученици, положили успешно изпита за този клас. Ако не желае да спазва това правило, то може да води обучение, но няма право на държавни пари за него. (Вариант е държавните пари да са по-фино разпределяни, например да се дават само за ученици, положили успешно изпита. Не зная обаче дали ефектът ще е толкова благотворен, колкото изискването за цялостно полагане.)
Ученици, които не са били приети в клас заради неположен изпит за него, е редно да губят правото на детски надбавки за съответната година. Това ще създаде допълнителен стимул у родителите да се погрижат за образованието на децата си, като в същото време няма да забранява алтернативното образование. (Ще е необходимо да бъдат предвидени случаи като деца с изоставане в развитието и т.н.)
... Схемата далеч не е перфектна, но според мен е добра основа за разработване на реално приложима система. Ако някой има корекции към нея, е добре дошъл да ги предложи.
Хубаво е, че има хора, които мислят и предлагат как нещата да се случат... но уви - няма кой да ги чуе...
Много ми е интересно дали авторът е учител, защото има разумни предложения за промяна, но далеч не предлага драстични мерки. Най-доброто образование в момента децата в България получават в детската градина. Разбира се, в градините, където учителите не са ангажирани с прекалено много проекти, защото това е за сметка на обучението на децата. В начална степен също е добре, в зависимост от подготовката на началния учител. В средната степен става проблемно, както и във висшето образование. Не съм съгласна, че няма контрол и че липсата на качество е в резултат на това. Финансирането от държавата си е задължително и не трябва да бъде на калпак - за това подкрепям автора. Не го подкрепям за частните училища, защото излиза, че единствено качествено образование ще може едно дете да получи в едно частно училище - колко семейства могат да си го позволят и колко учители могат да работят там? Има деца със специални потребности и надарени деца. Това, което трябва да се промени е, че трябва да се обръща повече внимание на децата като индивидуални личности, а не като маса. Над 20 деца в клас (дори и това е сериозен брой) не предполага ефективно образование и добри резултати. Много от децата не са ориентирани какво да продължат да правят след училище, за което могат да помогнат консултанти. Учебните програми биха могли да бъдат по-гъвкави и направени за децата, а не според това как да направим нормативите на учителите, за да имат часове. Важно е и професионалното образование. Не могат всички да учат висше, някой трябва и да работи. Университетите не са прекалено много на брой, затова и качеството е ниско. Дублират се специалности, което е безсмислено. Изобщо има какво да се промени, но ще боли. Никой управляващ няма да се наеме. А учителите просто трябва да ги попитат и да слушат отговорите, те най-добре знаят.
Наивно е да мислите,че образователната система /световната, и в това число нашата/ са в грешка. Те са плод на дизайн, създаден преди десетки години от глобалната система/глобалните фирми-социопати/ с цел производство на плиткомозъчни роботи. И са само симптоми! Болест не се лекува с третиране на симптомите, докато изчезнат /това е като да унищожаваш предупредителни знаци/. Търси се началната причина, а за това е нужен глобален поглед и дълбок анализ. Затова предлагам първо да спрем с обвиненията. Към деца, родители, учители и министерства. Те трябва да осъзнаят реалните причини за ситуацията, в която са. И да обсъдим алтернативите. До тук аз персонално съм стигнала до две: -тези,които имат възможност, да изтеглят децата от училище и да ги образоват в къщи. -останалите да образоват децата да не се индентифицират с определенията, които системата слага върху тях. С респект , Елена
До четвъртия пасаж от горе на долу - добре. От там до долу - баластра и глупости. Да разбирам, че автора иска да въвежда обща матура, НВО, изпит или нещо подобно (да си избере дума) след всеки клас, който да заменя дипломата за завършен етап от образование (начално, основно, средно), което само по себе си е глупост и се явява козметична реформа (каквито се правят 23 години) и ефекта ще бъде не в полза, а срещу ученика, защото ще го ангажира всяка година да го държи - от една страна. От друга страна е хубаво да се разбере най-после, че трябва една цялостна реформа, а най-добре всичко да се премисли и пренапише от начало - от детската градина до магистър. Системите са прекалено остарели, методите на преподаване също, 90% от учебния материал е или безсмислен и глупав, или смислен, но обяснен некачествено, съответно учениците не го разбират или просто го зазубрят, съответно след 12 прекарани години от средното училище излиза отличен ученик (например), който знае много факти, но не може да МИСЛИ и разсъждава. Нужно е системата да бъде олекотена, да се редуцира учебния материал, да има по-добра материална база. По-задълбоченото изучаване на конкретна дисциплина да става в университета - 1,2 курс. Към матурите и НВО или да се подхожда професионално и да имат тежест, или направо да бъдат премахнати. Трябва да се мисли глобално, а не на парче. Не би било лошо да се заимства от образователните системи в скандинавските държави, Германия и Англия - това също е вариант. Иначе докато се правят всяка година реформи, коя от коя по-тъпа и по-безсмислена няма как някой да очаква качествено образование или пък оставане на младите в България.