Информацията, че срокът за разследване по делото за Възродителния процес, известно от 1990 г. като „дело № 1", е удължен с три месеца, след настояване на „Федерация Справедливост" и организациите на българските изселници в Турция, отново извади предраматизираното отношение на една част от обществото по темата. Казвам предраматизирано, защото за човек на 24 г., на колкото съм аз, вменяването на вина на всички българи за това събитие, е твърде обидно и нелепо.
Не точно по повод тази новина, уважаваният от мен журналист Емил Спахийски пише в статия за „Труд: "Възродителният процес е едно от най-унизителните неща, които българите сме правили някога. Ние обаче никога не намерихме сила и честност да осъдим това злодеяние".
Вадя този абзац от иначе съвсем балансирания контекст, поради една причина: той показва колко много се самозабравяме в идеята да сме идеални откъм толерантност с цената на това да прехвърляме на всяко следващо поколение тезата, че сме склонни да бъдем ужасно зъл народ. А всъщност възприемането на Възродителният процес, който вече бе осъден в декларация от парламента за „форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", е нищо повече от удобен политически инструмент и все по-малко има връзка с настроенията на обществото. В това общество живеят хора, родени след 1989 г., за които е непонятно защо трябва да бъдат засипвани с вина, след като не носят никаква отговорност, дори като свидетели, за случилото се.
Във въпросната декларация (която през юни парламентът отказа да отхвърли след искане на "Атака" и Коалиция за България), се призовава българското правосъдие и главният прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ, е записано ощев документа. Колкото и да е закъсняло подобно послание, не можем да отречем, че то все пак е факт. Че делото срещу виновниците (някои от тях почиващи в мир) няма да бъде приключено с присъди е ясно, но има политическо говорене по темата и на мен ми е достатъчно. Човек, за когото българските граждани от турски произход са просто хора - бедни или богати, манипулируеми или не, образовани или не толкова - като голяма част от „другите" хора в тази страна. Има обаче такива, които не са съгласни с подобна декларация и те също имат право - независимо дали заради свои крайнодесни възгледи или като реакция срещу обременяване на паметта ни.
Освен това, като роден след соца, смятам, че няма как да бъде тотално осъдено събитие от това време, след като все още има явна носталгия по Тодоро Живков - също неразбираема за новите поколения). Така че нека спрем с натякването какви сме престъпници спрямо мюсюлманската кръв в тази страна.
Да, Възродителният процес е бил ивращение. Но не извършено от българския народ, а от една политическа класа. И ако някой извън тази класа иска да се чувства виновен за това, защото си бил затворил очите, аз не искам. Не искам това чувство за вина непрекъснато да подклажда и антитезата - тотално отричане на това събитие или омаловажаване на неговата безумност и с всички тези наши конфликтни емоции да оперират политиците. И да се стигне до модела във Франция, където възхвалата на военни престъпления или на престъпления срещу човечеството може да бъде наказана с 5 години затвор и с глоба до 45 000 евро.
Толкова е и сумата за непризнаване на арменския геноцид, заради което в края на м. г. турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че страната му въвежда пакет от политически и военни санкции срещу Франция след като беше одобрен законопроект, с който се криминализира отричането на това историческо събитие. (За справка - у нас парламентът, при приемането на проект за декларацията, която осъжда Възродителения процес, за пореден път отхвърли проекторешение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя от 1915 до 1922 г). По повод на това Ердоган заяви: "Франция изби 15% от алжирското население, започвайки от 1945 г. Това е геноцид" и обвини тогавашния френски президент Никола Саркози, че "раздухва омразата към мюсюлманите и към турците за предизборни цели". Във Франция живеят около 500 000 души с арменски произход и те се смятаха за ключов източник на подкрепа за Саркози и партията му Съюз за народно движение преди президентските и парламентарните избори.
Саркози не ги спечели, но това е поредното доказателство, че думата „геноцид" никога не се използва за чисти цели, а за политически, създаващи напрежение между етносите и вменяващи вина. Възродителният процес, колкото и добре и обективно да провериш исторически, е тема, която винаги ще кара новите поколения да се чувстват като в небрано лозе. Затова ме оставете да се чувствам виновен за това, че морето ни е бетонирано, че връстниците ми рецитират чалга или че въпреки отворения свят пред нас, се заключваме пред излъчващите Борисов телевизори. Но не и за нещо, което не сме си избрали за минало.
Абсолютно съгласен със статията. Стига с тоз възродителен процес. Въз от тука. Или като ще се признават "геноциди" да мина първо през арменския и българския от преди 100 години, пък тогава да говорим за възродителния, дето дори не е геноцид ами само изгонване.
Хубава статия, но за Правешкия вирус, не си струва да говорим, а един от преките извършители на това извращение ми прави веднъж плочки в банята, след което го прекарах през иглени уши, ужасно влечуго(старшина) - намери си майстора! Хубаво е обаче авторът да се запознае как турски фондове, спонсорират и до ден-днешен набедени турци(бизнесмени), които да закупуват с техни пари земи и да правят бизнес в отдалечени, слабо населени райони, където населението е по-простовато и наивно!!! Навремето не е имало нищо случайно и за да е имало толкова сериозни ексцесии, нещо ги е предизвикало, затова е добре да се знае историята, защото може и да се повтори, както е видно от апетите на някои ислямски организации, не трябва да се стимулират извергите и желаещите мъст, поради нечии партийни интереси, но е желателно да се пази държавата от външна недоброжелателна намеса(вмешателство), за каквато имах информация, че се случва и в наши дни, при това информация от честни и добри турци!!!
Има нещо, което не разбирам, свързано с Възродителня процес. Тодор Живков и хората около него са били хора от село и по тази причина съвсем практични. Значи, ако обяснението е, че Турция е била в НАТО и са го подхванали от съображения, че „упадъчния империализъм” може да набере сили заради това, че турците тук могат да изпитват скрити симпатии към своите събратя на югоизток, има логика да са го подхванели още ’45 година. А те са го решили едва 80-те години. Т.е. каква е била политическата изгода за тях от такова нещо? Примерно за Хитлер историята дава обяснение.
Възродителния процес си има предистория, която очебийно не се споменава от авторите на статии напоследък. Играта на разузнавателните служби много успешно се пропуска, както и че в крайна сметка Турция (турското външно разузнаване) е не по-малко виновна от България. Всъщност даже повече. Негативите обаче се прехвърлят изцяло на българската страна.
Първо до автора: много грамотно написана статия. Радвам се, че в БГ все още има млади и интелигентни хора и най-важното, хора с позиция и мнение. Аз бях свидетел на събитията от тогава и помня, че ме беше срам да погледна съучениците си и след като им смениха имената, ние не знаехме как да се обръщаме към тях. И те, и ние се чувствахме ужасно, защото това, което управляващите направиха тогава беше насилствено и ненужно. И съм напълно съгласна, че някой трябва да си плати. Това е част от историята и не трябва да се забравя, но в никакъв случай не бива да се използва за насаждане на напрежение и настроения с политически или други користни цели. Като човек, който живее в град с много хора от различни етноси,честно казано не разбирам какви точно са последиците от процеса за хората, които останаха в БГ. Искам да кажа,че тук всички живеем съвсем нормално и всички имат право да учат, работят и заемат най-различни длъжности, според квалификацията и образованието си. Детето ми играе и учи с деца от други етноси и не виждам нищо ненормално и странно в това. Работя и живея с хора от други етноси и това ми се струва напълно в реда на нещата. Всичко друго са предразсъдъци и изкуствено създадени настроения и напрежение.
Донякъде съм съгласен със статията. От раздухването имат интерес разни терористи като ДПС и подобни организации. Ако трябва да сравним 500 годишното турско робство и десетки хиляди убити с изселване/промяна на имена на останали турци... несравнимо е!
Чисто и просто тази срамна страница в историята ни трябва да бъде затворена. ... Откъде накъде срамна? Аз пък не се чувствам осрамен, че България си защитава интересите. Турците как си защитават интереса срещу кюрдите? Не виждам нищо нередно държавата да изисква всички българи да носят български имена и да не ходят по фереджета На който му е толкова важно да ходи по фередже да си отива в Турция или където ще
Не виждам нищо нередно държавата да изисква всички българи да носят български имена ----------------------------- Не е проблем, ако си роден с такова име, или е сменено докато си инфант. Това на човек който вече мисли да му смениш името си е доста долна и отвратителна постъпка, и няма как да бъде оправдана. Но да бяха въвели правила за българските имена на новородени и придобили гражданство - разрешени и забранени, въпроса щеше сам да се урегулира за 2-3 поколения. Ама нейсе...
fata morgana | 23.08.201213:00 Има нещо, което не разбирам, свързано с Възродителня процес. Тодор Живков и хората около него са били хора от село и по тази причина съвсем практични. Значи, ако обяснението е, че Турция е била в НАТО и са го подхванали от съображения, че „упадъчния империализъм” може да набере сили заради това, че турците тук могат да изпитват скрити симпатии към своите събратя на югоизток, има логика да са го подхванели още ’45 година. А те са го решили едва 80-те години. Т.е. каква е била политическата изгода за тях от такова нещо? Примерно за Хитлер историята дава обяснение. ------------------------------ Съвсем права си, че основната характеристика на личността и политиката на Живков е именно "практичен". Това се отнася с пълна сила и за възродителния процес. В периода между 50-те и 80-те години, комунистическата власт в България се е чувствала изключително стабилна и застрахована срещу външни и вътрешни трусове, защото е под могъщата опека на тоталитарния и консервативен СССР. В позицията си на един от най-верните сателити на Съюза, властта на Живков е напълно защитена както от опити за външна дестабилизация, идващи от Турция и Титовска Югославия, така и вътрешни конфликти (споменте си Пражката пролет и събитията в Унгария). Казано на по-прост език: БКП знае, че Съветските танкове са зад гърба им и не се страхува от никакви застрашителни сценарии. Точно по тези причини политиката на Живков спрямо българските турци до преди 80-те години се различава коренно от тази след това. Дотогава основният мотив на тази политика е интеграцията. Смесените райни получават преференциално финансиране за инфраструктурни и индустриални проекти. Българските турци получават специални квоти за обучение в българските висши училища (а нека не забравяме, че в тези години да получиш достъп до висше образование е било сериозно предизвикателство за всеки българин - най-малкото заради малкия брой ВУЗ-ове, специалности и места - за разлика от сега). Български турци се назначават преференциално на важни обществено-политически позиции. Всичко това се променя в началото на 80-те години, в следствие на кардиналното разместване на пластовете на международната политическа сцена, което засяга българският политически патрон - СССР. След смъртта на Брежнев и пагубната война в Афганистан, последователната смяна на караула в Кремъл на трима вождове в рамките само на няколко години (след като преди това е било традиция водачите да властват десетилетия), както и сериозният икономически натиск от страна на Рейгън, Съветският Сьюз изведнъж се превръща от световен мастодонт в колос на глинени крака. Горбачов започва политиката на перестройка и "разведряване", което съвсем естествено поставя под сериозни съмнения ролята на СССР като гарант за стабилността на Живковата власт. Тодор Живков, въпреки необразоваността си, с характерната си шопска практикчност и хитрост разбира много добре накъде задухва вятъра. Той знае, че е въпрос само на няколко години, най-много десетилетие, режимът в СССР да падне. Точно поради това още в началото на 80-те Живков и хората около него започват да планират стратегия за своето собствено оцеляване и това на системата - самостоятелно, извън опеката на СССР. Предполага се, че моделът, към който е искал да се насочи Живков, е точно този, който възприемат след 1990 Китай и Беларус - запазване на еднопартийната система, но с либерализация на икономиката и частично реабилитиране на частната собственост. В новите условия, Живков оценява какви са възможните рискове за него и проекта му. България няма почти никаква дисидентска култура и история - следователно, опасносттта за режима от гражданската активност е минимална и може да бъде лесно парирана с наличния ресурс на репресивните органи. Живкво и неговите съветници обаче виждат една друга много голяма заплаха за тях. Не е тайна, че още в края на 70-те години, Турското външно разузнаване се активизира изключително на българска територия. Турските анализатори също знаят много добре накъде задухва вятъра на международната сцена и се опитват да спечелят своите собствени дивиденти от това. Започват редица активни мероприятия в смесените райони в България, които имат за цел да въздействат върху идентичността на българските турци, да провокират конфликти и да създават дестабилизация. В такива условия Живков рязко променя курса на отношението си към турското малцинство - вместо интеграция, се преминава към насилствена асимилация или дори екстрадиция. Естествено това се прави само с цел запазване и укрепване на личната власт и тази на Политбюро, а не с цел защита на националния интерес. Целта на Живков е да изпревари Турция и да провокира конфликти и да потърси съответното решение още докато съществува СССР и дори и слаб, е гаранция за защитата на България. Най-лошият сценарий за Живков е конфликтът в смесените райони да достигне своята връхна точка точно тогава, когато СССР се разпадне. Това би могло да означава избухне на въоръжен конфликт с Турция, при който Живковата власт, както и българския суверенитет, ще бъдат пометени за броени седмици. В действителност най-лошият сценарий се сбъдва, но за щастие само в първата му част. Пикът на конфликта в смесените райони действително съвпада с практическото разпадане на СССР и неговото неутрализиране като основен играч на международната сцена. За огромен късмет на всички ни, няколко години преди това, вътре във висшия ешелон на БКП се развиват процеси, които в крайна сметка планирано или не ни предпазват от неизбежния челен сблъсик с Турция. Живков е вече твърде стар и започва да изпуска юздите. Сравнително млади, но добре обиграни апаратчици, започват да дърпат конците в държавата и да чертаят планове и стратегии за времето след разпада на СССР. Тяхните планове се различават коренно от Живковите. Докато Живков се стреми към запазване на политическата система и реформи в икономиката, Сивите Кардинали в Партията приемат за неизбежно рухването на политическата система, но желаят да
......Докато Живков се стреми към запазване на политическата система и реформи в икономиката, Сивите Кардинали в Партията приемат за неизбежно рухването на политическата система, но желаят да запазят и трансформират в новите пазарни условия икономическата мощ и ресурс на БКП. Въпросният кръг около Луканов взема под внимание в своята стратегия и проблема с българските турци. Още в тези години (средата на 80-те) се зачева ДПС, при това не от турците или Турската държава, а именно от вътрешната опозиция на Живков в Политбюро. Тогава започва да се създава в "инженерните" лаборатории на ДС митът и проектът "Доган". В крайна сметка, причинявайки ни една голяма злина (криминалния преход) и облагодетелствайки се лично на гърба на милиони българи, другарите несъзнателно ни предпазват от друга огромна трагедия - въоръжен конфликт с Турция и загуба на големи територии от Родината.
>В това общество живеят хора, родени след 1989 г., за които е непонятно защо трябва да бъдат засипвани с вина, след като не носят никаква отговорност, дори като свидетели, за случилото се. Аз съм напълно съгласен с това, но хайде тогава да се съгласим, че ако няма как да сме отговорни за греховете на предците си, редно е и да не се гордеем с постиженията им.
Някой защо не попита турците дали се чустват обременени с вина за 500-те години геноцид спрямо българския народ, за кланетата, май няма толкова сетени или никой не плаща да се задават такива въпроси. Турция си прави политиката с малцинствата в България, и тогава и сега, разликата е че тогава имаше кой да им се противопостави а сега няма.
ай ся геноцид. ако някой някъде като пръдне ние трябва да се на*ерем. колко турци бяха избити? 200 ? 300? и една смърт е трагедия ама геноцид? изселването - ок, но грешката поправи ли се няколко години след това? да
Авторът има право само донякъде. Като представител на поколение, нямащо нищо общо с времето на "възродителния процес", той няма вина. Но като част от тази нация, той носи отговорността и на предшествениците си, поне донякъде. Иначе няма нация. Нацията е и континуитет между поколенията. Нацията има обща история, а тя се прави, преживява, преодолява и продължава от различни поколения. И сега ще кажа каква пък е неговата отговорност към предшестващите поколения: тъкмо тази - като неомърсен, да е морален съдник. Да пита и изисква - защо така направихте. Както германците от 60-те казаха на родителите си - вие сте виновни за нацизма, ние искаме да започнем на чисто. Е, там е работата, че няма как да се започне на чисто, без поколенията и конкретните личности да си изяснат вината, да си я признаят и да продължат нататък. Не е вярно, че българският народ - поколенията от 80-те, нямат вина за "възродителния процес". Имат, защото са го допуснали и не са протестирали. Имат, и защото в годините след това се крият зад "не бях аз, а тоталитарният режим". Да, тоталитарният режим беше, но той е невъзможен без съгласието на управляваните. И ако все пак приемем и една "по-човешка" гледна точка - "при такъв режим няма как да сме герои, но и не сме били злодеи", то при следващия, вече нетоталитарен режим човешката гледна точка е да си признаеш - "съжалявам, бях шушумига, нищо, че не съм сторил никому зло".
>Нацията е и континуитет между поколенията В смисъл предаване през поколенията на единна национална идентичност, език, култура, обичаи, или в смисъл носене на вината от всичките глупости, които предците ни са свършили, главно за да не изпитваме угризения на съвестта когато се тупаме в гърдите за добрите им постижения (нужно, главно защото нямаме собствени такива)? Щото на мен първото ми се струва желаната дефиниция, а второто - нежеланата.