Варварщина е да се гордеем, че Крум е пил от черепа на Никифор

Толерантността (също търпимостта) е термин в социалните, културни и прочее контексти да опише поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи, или групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение. Съответно нетолерантост и нетолерантни са всички подходи и практики, които не проявяват подобно отношение.

Напоследък в нашето общество се наблюдават тенденции на засилване на нетолерантното отношение към определени малцинствени групи, които с нищо не са провокирали определена политическа група да налага своето мнение на обществото.

Това е и поводът да се състои този разговор между журналистите Ясен Вакашински, Антон Митов и психиатърът Веселин Тенев, който живее и работи в Айова,САЩ в предаването "Колегиално" на радио Алма Матер (http://www.predavatel.com/bg/play/almaclassic_live)

А. Митов: Мои гости са Ясен Вакашински и Веселин Тенев, който пристигна от САЩ, където работи като психиатър. Ще започна с една шега, която провокира в мен чувството ми за справедливост и толерантност като гледам и слушам какво става тези дни около нас във вече започналата предизборна кампания. Оказва се, че Долче и Габана са двама души, а Фън Шуй въобще не е човек.

...Шегата ми косвено е свързана с протеста на гърците на площад "Синтагма" с плакат, на който пише - "Тихо, да не събудим българите".

Я. Вакашински: Прави са.

В. Тенев: И са много толерантни. Можеха да направят друго спрямо нас.

А. Митов: Можеха да ни събудят.

Я. Вакашински: Като говорим за съседски взаимоотношения, ще се върна година назад с нещо подобно, което може да се окаже и полезно. Лошото е, че Сърбия граничи с много държави, всъщност тя граничи със себе си до някаква степен. То и ние българите в някаква степен граничим със себе си.

Идеята е къде може да се пазарува най-евтино - "При комшиите на пазар", материал във вестник БЛИЦ, в който става дума, че е най-изгодно преди година да се пазаруват дрехи и хранителни стоки, както и да си оправим зъбите при комшиите.

В. Тенев: Аз се чудя защо върви този дебат за еврозоната - да влизаме или не? Да връщат или не гърците драхмата, като съвсем спокойно можем да върнем разменните взаимоотношения от времето на Хан Аспарух. Да си разменяме цигари срещу бензин или пломба срещу два стека цигари.

Я. Вакашински: Да, напълно е възможно. Ето как сърбите са си решили този въпрос от Република Сръбска и Сърбия. "Освен за по-евтино гориво с посещенията си в хипермаркетите в Биелина може да спестите и малко пари, за да ги изхарчите в ресторант там. Като така сливаме покупките с излета, тъй като често сливаме отиването на покупки с доброто прекарване". Това споделя Младенка Джелич от Лозница, добавяйки, че поне два пъти в месеца пазарува в Биелина.

С премахването на визите се облекчава и пазаруването на жителите на Суботица, които често прескачат до Унгария за колбаси, сладкиши, маркови дрехи и обувки. Опитните шопинг-пътници твърдят, че в Унгария трябва да се избягва рибата и телешкото, защото са много по-скъпи, но пък пилешкото е два пъти по-евтино отколкото в Сърбия.

А унгарците ходят на битпазар в Суботица, за да обновят музикалната си колекция с пиратски дискове. От Хърватия пък идват в Бачка паланка за мебели, бира, цигари, сокове и си оправят зъбите... А от Сърбия купуват в Хърватия дизелово гориво и предлагат евтина работна ръка. Ето как стават вече нещата - враждуващи преди години държави вече търгуват свободно помежду си, без да са зависими от партията и правителството.

А. Митов: Да прескочим толерантно от Балканите към Америка и обратно пак у нас с помощта на д-р Веселин Тенев, който живее и работи в Айова като психиатър и следи събитията у нас.
... Ние бяхме на един кротък остров, гледахме едни кротки вълни...

В.Тенев: Кротки чайки... Аз имах чувството, че на Тасос стимулирах българската икономика, защото българи бяха барманите, българи бяха готвачките, българи бяха чистачките. Туристите също бяха българи.

Дори имах весело преживяване с един човек, който с помощта на английския ме обучаваше на гръцки как да си поръчам две бири докато не разбра, че съм българин и ми каза да си говорим на нормален език.

Аз съм завършил класическа гимназия и знам старогръцки, но най-много да си докарам бой, ако се опитам да кажа или прочета нещо на новогръцки...

А. Митов: Ха, тук ме подсещаш да ти разкажа, че от "Атака" бяха ходили в Гръцко, в бивши български територии, бяха снимали и естествено гърците ги бяха изгонили от там.

В. Тенев: И правилно - няма политическа идеология, която да оневинява невъзпитанието.

А. Митов: Да, много си прав, между другото, сега вече има свобода - влизаш и излизаш в Гърция без никакъв проблем. Имало е навремето някакви тежки взаимоотношения между тези две страни и това завинаги е приключило.

Аз лично нямам никакви териториални претенции към гърците, а доколкото знам и те също. И изведнъж се намесва една невъзпитана и нетолерантна партия, която започва да раздухва несъществуващи вече проблеми в името на своето оцеляване и предизборната кампания.

В. Тенев: Трябва да взимаме пример от Франция и Германия, например. Те имат да делат повече неща, отколкото ние с гърците, но въпреки това са в основата на ЕС.

А. Митов: Плакатът с надпис "Тихо, да не събудим българите" ми хареса много, но неясно защо се появи група във Фейсбук против това, появи се и друга, породена от лозунга, против турците като за наказание се използваше сексуална основа...

В. Тенев: Много ми е странно, в България... В съвременното ни общество всичко е толкова глобализирано, че наистина във Фейсбук има толкова много неща, вече дори има услуга - пускаш снимка и търсиш човек, което е много хубаво, но от друга страна е зловещо, защото контролът става страхотен.

Глобализацията е реална и в тази ситуация няма никакво значение, че ти си купуваш цигари от Сърбия, които ги пушиш в Гърция, докато пазаруваш там някакви други неща с долари, чувстваш се македонец, а прадядо ти е живял в Австралия, например.

Нещата са толкова смесени, че най-глупавото е човек да бъде националист, защото мрази някоя съседна държава. Аз мисля, че най-добрия прочит на национализма би било да намерим неща, с които да се гордеем, че сме българи днес.

А не да се гордеем, че хан Аспарух е разгонил фамилията на гърците преди много години, не да се гордеем, че онзи варварин хан Крум е отрязал главата на Никифор и му е изял мозъка и е пил от черепа вино... Това са варварски неща от днешна гледна точка.

Българинът има много неща, с които може да се гордее и те не са по бойните полета, защото в интерес на истината повече са ни били нас. Историите на успех са много важни неща, които ние днес изпускаме. Днес можем да се гордеем с това, че имаме автокефална църква.

Важно е да се гордеем, че много хора са били готови да си дадат живота, за да имат децата им образование преди 200 години в България. Никой по онова време не си е давал живота си за образование в западните държави на Европа.

Говоря за Възраждането в България. Това е нещо, с което ние можем да се гордеем и това е нещо, което лично мен ме кара да полагам двойни усилия и да се опитвам да правя неща от Америка за България.

Докато си приравнявах изпитите там, това, което успях да направя, бе да издам един Справочник на лекарствените взаимодействия в психиатрията и общата медицинска практика. В България го издадох. Това е първият такъв справочник от такъв характер у нас.

Това е една енциклопедия, в която всеки психиатър, всеки общопрактикуващ лекар може да види какви лекарства не трябва да комбинира, когато лекува своите пациенти. Преведох и една американска класификация на психиатричните разстройства на български за психиатрите тук.

Не казвам, че съм някакво голямо светило или че правя нещо невероятно голямо. Въпросът обаче е, че може да се правят такива неща и за мен това е един патриотичен акт. Аз лично така възприемам национализма. Говоря изцяло на български на детето си, което е родено в Америка.

Така давам за пример себе си като модерен националист. Аз обичам България и нямам нищо против Турция, нямам нищо против Гърция, нямам нищо против нашите съседи. Ние имаме дълг към нашите предци. Да си спасим образованието, да си спасим идентичността... Това е идеята за национализма, а не да ходим да палим рогозките на някакви хора.

И никой не зададе безброй въпроси, които можеха да бъдат зададени. Тази партия "Атака" е много вредна за България, защото с начина на проявите си само създава проблеми, без да се опитва да реши нито един.

Ще ти дам един конкретен пример - защо американските бази в България не плащат данъци на държавата, защо този сериозен казус трябва да бъде поставен в кръчма. И то бе направено толкова несериозно, че те никога да не плащат данъци на страната ни. Това за мен е контрапродуктивно.

А. Митов: Ти без да искаш - или може би нарочно, сравни американския национализъм с нашия...

В. Тенев: Да, американизмът е вид религия. Това е държава, която събира емигранти от цял свят. Единственото условие, което поставя американската държава, е да се прегърнат американските идеали, които са достатъчно базисни, да не кажа - семпли, за да могат да бъдат разбираеми за всички - от Пакистан до Алеутските острови.

Идеята е да има свобода и някаква справедливост. Хората се кълнат в знамето, кълнат се в държавата... Няма водеща друга религия. Идеята е да вярваш в американската държава. Ако ние повярваме в българската държава, в нейните институции, това е нещото, което ще бъде с много позитивно действие.

Има в Америка аналози на такъв евтин популизъм, какъвто демонстрира "Атака". Рон Пол, например, е един много сериозен представител на така наречените либертарианци.

Политическият модел в САЩ е двуполюсен - има демократи и републиканци, които оставят фалшивото усещане, че само две партии съществуват там. Не са само две партиите. Има много партии в Америка, но те не могат да съберат достатъчно много пари, за да проведат адекватна кампания във всичките 50 щата, където се провеждат изборите и затова са някак встрани.

Третата сила са така наречените либертарианци. Те са много любопитни хора и са дори за това - да няма държава, да няма данъци. Има доста анархизъм в тях. Един от техните представители, те са тежки индивидуалисти, каквито по принцип са американците, е Рон Пол.

Той от време на време е републиканец, от време на време е независим либертарианец... Той е бивш гинеколог, много симпатичен старец, който говори доста свързано и умно, което е трудно за нашите политици.

В крайна сметка, не е важно да говориш нещата, а да ги казваш по логичен начин. Той и затова Бойко Борисов е във властта на България. Въпросът е, че този Рон Пол обяснява неща, които доскоро бяха табу за американците.

И именно, че американизмът залага идеята за сляпо упование и вяра в държавните институции, никой не си позволяваше да критикува или дори да изразява някакво съмнение в тях. Докато не удари кризата. Кризата се усети много жестоко, хората обедняха...

Милиони хора в Америка минаха на купонна система за храна. Раздадоха им купони, с които да си взимат храна, защото нямат пари, а не защото има дефицит на стоките. И в тази ситуации Америка между две войни и половина, ако броим Либия за половин война, прави страхотни разходи. Хората започнаха да се съмняват.

Към това като се прибави и републиканския скептицизъм към сегашното демократично управление, изведнъж се роди така наречената "Чаена партия", която се родее с хора като Рон Пол, но са различно течение.

Самият Рон Пол има тежки възгледи. Иска да премахне Федералния резерв, т.е. Централната банка на Америка, иска да върне всички войски обратно в Америка - изолационизъм. Тази идея не чужда за американците - хората емигрират в Америка, за да загърбят всичко останало.

От Уудроу Уилсън, от началото на 20 век досега винаги се борят тези две тенденции, които - в интерес на истината, не са изцяло приоритет на нито една партия. Както американците могат в един момент агресивно да бъдат изолационисти, то в един друг момент пак така агресивно искат да омиротворяват целия свят.

И тази битка между тези идеи - изолационизъм и агресивно налагане на американския модел по целия свят, произвеждат американската политика като цяло. Естествено - всичко се диктува от икономическата политика.

А.Митов: Съвсем различен е американският национализъм от българския...

В. Тенев: Българският национализъм се изразява в това - да мразиш силно най-близките ти съседи, докато американският се изразява в силна любов към държавата. Ако и българският национализъм се изразяваше като силна обич към България, то това би било друго.

А. Митов: Ние като държава се намираме на такова място, където всеки трябва да заяви какъв е...

В. Тенев: Напротив, аз мислех, че е така, но вече смятам, че първата стъпка е да си признаем, че България е мултиетническа държава. Не знам това защо се отрича. Тук няма хора само с турско самосъзнание, има и турлаци, татари, гагаузи, помаци, павликяни... Има всякакви...

А. Митов: Към 86 етноса в енциклопедията на братя Данчови...

В.Тенев: Ако това не го признаем няма как нататък да вървим. ОК, ние сме държава с мултиетнически характер, защото сме на много ветровито място и тук са минавали всякакви хора.

Оттук нататък, за да можем да изградим функционираща държава според мен трябва да внесем американски патриотизъм. Всеки да демонстрира вяра, надежда, любов към българската държава, знаме, герб... Ние в това можем да бъдем еднакви, независимо, че турците не обичат свинско, а ние не се обрязваме.

В Айова сме две български семейства и се разбираме много добре стига да не говорим за кюфтета. Оказа се, че правим кюфтета по различен начин и това е извор на битово напрежение. Да, ние се различаваме страшно много - в един блок, в един вход хората се различават. Въпросът е в това да повярваме, че ние всички обичаме България, независимо от факта, че си печенег, татарин, турчин, гагаузин и т.н.