Последните няколко дни бяха знакови за Сашо Николов, бивш ядрен физик, понастоящем - изтъкнат столичен фаянсаджия.
Първо - защото някакъв неуспял кандидат-вицепрезидент написа статия за него в любимия сайт Webcafe.bg. И второ - защото го тресна такъв брутален грип, щото се наложи да топли леглото у тях в продължение на цели четири дни.
Толкова дълго Сашо не се бе застоявал вкъщи, откакто напусна с гръм и трясък БАН, за да поеме по дългия и трънлив път към гипскартона, теракола и фугиращите смеси.
Нея сутрин Сашо дремеше в стола, пиеше мурсалско чайче, подарък от тъста и зяпаше сутрешния блок на Бареков по ТV7. "Боже, пак тоя Веско Маринов" - помисли си Сашо - "Нищо, поне не са Цветозар Томов и Христо Стоичков..."
А на екрана родният бард разказваше топли, човешки неща. За личността на човека и приятеля Цветан Цветанов. За песента "Моята полиция"... Не, "Нашата полиция" май беше.
И за раздялата с жената на живота му... Втората.
Сашо въздъхна, отпи глътка чай и погледна термометъра...38.7.
Изглежда температурата му бе единственото нещо, което се вдига в последните дни в държавата.
Както и цената на дизела, разбира се.
В този момент мислите му бяха прекъснати от жена му, която четеше някакъв жълт вестник.
"Саше" - подвикна съпругата на нашия герой - "А бе гледах шоуто на тия, Иван и Андрей...Я кажи кой от тях беше разведен и кой се ожени, че не помня вече, а спорим с Ленчето".
"Ох, ти с какви неща се занимаваш" - с леко негодувание в гласа отвърна Сашето - "И единият и другият се разведоха, ама единият май се залюби със своя колежка а другият - не. Обаче единият има дете, пък жена му продължава да работи с него и с любовницата му, а другият май е с някаква балерина и живеел извън София, че като малък бил израснал на Графа и сега му било писнало да затиска бидона с киселото зеле с жълти павета. Не ме питай откъде го знам. Един мой клиент, на когото оправях банята - журналист в жълтата преса, цяла седмица ми разказваше клюки".
Груба грешка. Чула за клюки, съпругата на Сашето отвори дванадесетата чакра и моментално започна да засипва горкият бивш физик с въпроси.
Те бяха най - разнообразни
- Кое е гаджето на Слави Трифонов
- Почему Сергей Дмитриевич Станишев сегодня не любит Елена Йончева
- Колко брака има Хачо Бояджиев и повече ли са от тези на Миглена Ангелова
Сашо тутакси прокле голямата си уста, с която се бе изпуснал за контактите си и си заплю наум следващия път да пази фирмената информация.
Но успя да контрира философски, като изтърси нещо от сорта - "Виж какво, Софка Маринова се взе с брата на собствения си син, който не му е татко. По-объркан казус няма да намериш, така че стига си ме разпитвала".
Вкарал жена си в размисъл, Сашо Николов се измъкна от хола и отиде да си легне в спалнята.
Не успял да се намести в леглото и телефонът му звънна. Петър, негов бивш колега от БАН.
"Саше, ти баща, ти майка...Излизаме на протест - Окупирай БАН...Вчера във Варна двама души са окупирали морската градина. Ще протестираме срещу почетната титла на Стоичков. Ти сега си популярен, Webcafe написаха статия за теб. С твоя авторитет и популярност можем да увеличим подкрепата за нашия натиск..."
Сашо едва успя да отвърне на словесната вакханалия с оправданието, че в момента лежи с 39 градуса температура вкъщи.
Леко обиден, Петър каза: "Добре, стой си там и гледай как Веселин Маринов дава интервюта на Бареков. После да не си ме викнал да ти помагам за гипскартона..."
Петър редовно идваше в бригадата на Сашо, ама не се наемаше да напусне БАН, защото беше от последните учени идеалисти...
Сашо въздъхна още веднъж, прокле тъпия грип, както и оня беквокал на ДС Мицов, дето беше написал статия за него, и унесен от високата температура заспа и засънува.
В съня доктор Стоичков седеше на една маса и очакваше своя голям приятел, художника Бойко Борисов. Беше му взел подарък - боички "Таленс" и четки "Рембранд"...Или обратното...
Към доктора хонорис кауза се приближи светилото на хидрологията, инженер Ахмед Доган, и поздрави. От радиото в заведението се лееше дискретна музика - собствениците бяха избрали "БГ радио". На всяка песен в кафето влизаше специален човек от "Музикаутор", на когото собствениците даваха по 7 стотинки с ДДС.
В миг вратата се отвори широко и нахлу весела компания. Иван, Андрей, Веселин Маринов и Софи Маринова накуп.
Те седнаха на съседната маса, поздравявайки Стоичков.
Той кимна, както подобава на един академик, и приседна за малко при компанията.
От дума на дума стана ясно, че Иван и Андрей се връщат от Дания, където са сключили фиктивен брак с цел да запазят активите на фирмите си от домогванията на бившите им съпруги.
Стоичков погледна неодобрително, но си замълча.
По радиото промотираха новата песен на голямата надежда на българската музика - певеца Стратия.
"Добре де, Веско, майна" - обърна се Стоичков към барда от Полски Тръмбеш - "Наричат това музика, а мен доктор не искат да ме нарекат. Тюфлеци са тия учените, ей."
"Хич да не ти пука, Ице" - патетично отвърна Веско Маринов - "Мразят ни, защото сме успели. Напоследък едни социолози направиха изследване и установиха, че 70 процента от населението смята, че ако аз не направя коледен концерт в НДК, Коледа няма да дойде."
В този момент вратата на кафенето се отвори и влезе Бойко Борисов, облечен в артистично манто и с барета на главата. Под коравата си мишница стискаше папка със скици.
"Извинявам се, че закъснях. С Вежди ходихме на акт в академията, рисувахме Яне Янев. Знаете ли колко труден е за портрет. Веско, ти тука ли си. Цветанов те чака да ходите на концерт на филхармонията тази вечер. Е как коя - тая, дето още не сме я закрили. Айде, бързо, че ще изпуснете Стравински. Диригентът бил много добър" - каза Бойко...
По радиото се разнесе песен на група "Те".
В този момент Сашо Николов се събуди, плувнал в пот.
Жена му стоеше до него и го гледаше със съчувствие...
"Саше, как си бе... От температурата бълнуваше несвързани неща - художници, доктори, Иван, Андрей, Софка...Накрая започна да викаш - спасете Стравински от Цветанов"...
Сашо Николов се надигна с мъка...Погледна тъжно и каза на жена си:
"Скъпа, никога повече няма да боледувам от грип".
После тръгна към кухнята за нова порция чай и витамини.
Докато стигне дотам, още двама души от родния хайлайф успяха да се разведат и да го кажат публично.
Но това е обект на друга статия...
Много добро! Чакай да кажеме поне една добра дума преди да са дошли разбирачите....
Хубавото на кошмарите е внезапното събуждане и последващото чувство на облекчение, а тука няма и няма и няма....от един ужас в друг.... Много се забавлявах
много яко, особено това "оня беквокал на ДС Мицов" Само не разбрах това признание с половин уста ли беше, или опипва почвата (сондира мненията) за да си признае в последствие? А, доносниче, четвъртостепенно?
Всъщност каката горе за тия години не е лоша, но да се влюбиш и живееш с Веско М., да изневериш с Ицо, а семеен приятел да ти е Цецо.... Е не, тая просто е мега-извратена
Хехе забавна статийка, хареса ми
Много точно четиво!Поздравления от сърце!
МНОГО се забавлявах,смях се "от сърце".Благодаря на автора.Много ми хареса Стойчков доктор-Борисов художник
Саше, Саше, бая си препатил! Я глей са кво пише в съновника: Ако сънувате Веско Маринов: ако говориш в съня си с него - ще имаш големи неприятности, ако само го видиш - ще те поканят в сдружение, ако чуваш гласа му насън - ще те сполетят грижи, ако пее в зала 1 на НДК - означава болест сърбеж или запек, ако пее на ушенце на собствената ви баба и я гледа със известния си закачлив... поглед значи е станало време да се събудите и да отидете до тоалетна... До тук добре, ама и Бойко и Ицето и Софито... малиии. Много ма заинтригува и за туй фърлих боб, овес и леща и сега знам какво те чека: Работа ша имаш в општината, ма ша та таковат, ама нема да ти е убаво.. Сънищата са противовес на реала - та мадама руса минионка ша те ядосва! Айде, със здраве, пък моем и куршум да леем против уруки и шубе! П.С. Весела статийка! Много се смях! Благодаря, Мицов!
24-ти ден от първи тур и 16-ти от балотажа. Менци Вицов, неуспял вице кандидат се събуди трудно и още по трудно стана. Все още беше сърдит на целия свят... или поне на България и нейните граждани, инженери- бакшиши, атомни физици- фаянсаджии и учители- кофражисти. След първоначалната фрустрация, сегашното му състояние можеше да се определи като апатия, примесена с безразличие и остър сарказъм, предимно мисловен. Но беше време, да подпали интернет със словото си и да начеше посърналото его с изобличително иронични статии, в които скритото неудовлетворение щеше да бъде вменено на апатичните гъбари. Вицов се надигна и от хоризонтално, премина в умерено вертикално положение. Сиреч седна на ръба на леглото. Почувства обаче лек световъртеж, внезапна отпадналост и слабост в коленете. Импулси на лек стрес запрепускаха от сърцето към мозъка и Менци възвърна първоначалната си изходяща позиция. “Оставиии”- опита казармен автохумор вицето и придърпа завивките до брадата на брадата си. Точно в същия миг съседката Калоянова включи прахосмукачката, модел от преди Априлския пленум на БКП и над вицовия таван започна яростно стъргане. Двигателя на древната машина залющи паркета и нервната система на Менци. Той усети как вените на ръцете му се изпълват с кръв. Дори визуално успя да потвърди този факт, все едно гледаше японска манга в която изпълняваше роля на анимационен Франкенщайн. Кръвта запълзя по цялото му тяло, устремена към мозъчната кора. От къде да знае бедната Калоянова, че току що бе прекъснала анемията на вицето. Менци скокна като див планински архар, прескачайки няколко фази на постсънливия синдром и се устреми към стереоуредбата с балетни подскоци. Макс на басите и в следващия момент кооперацията започна да вибрира в такт с музикалните предпочитания на вицето. “Земетресение, земетресение” – чу Вицов съседката, което го накара да се опули като циганин пред меден проводник. Гласището на Калоянова се чуваше и през шума на неизключената и прахосмукачка и през мощната музикална система на Менци. “Пеньо, земетресение, Пеньо” – викаше Калоянова на Калоянов, а тревожната и паника събуди садиста в Менци, усмихвайки сънената му физономия. “Не е земетресение МА. “Президентът” е!” чу и съседа Вицов. Руската прахочистателна техника спря. Менци последва примирието и изключи своята персонална ХААРП. “Калоянова, що не го яхнеш този Харли към залеза”- надвика възцарилата се сутрешна тишина Менци – “Ама ако може след 9 или преди 20 часа, че все пак хора живеят тук, полага им се почивка и възстановяване”- довърши тирадата на възмущението Менци. “Че от какво се възстановявате бе, гусин Президент- започна комуникация Калоянова през изключително звуко проводимите тухлени стени- от предизборната обиколка ли? Кога ще ни поканите на Дондуков? Калоянов и Бояна иска да види, да си тренира у шу- то на ливадите там”. “Кво тренирам, кво?”- включи се адекватно мъжът на Калоянова”. “Има правилник, има закон за етажната собственост, общинска наредба за обществения ред и ще ги спазвате иначе ще извикам полиция!”- извиси глас Менци и пусна телевизора, за да прекъсне общуването с политическите си опоненти, отдавна афиширали любов и обожествяване към Пожарникаря от Банкя. “Цецо е от нашите”- успя да го затапи Калоянова, преди в дневната да нахлуе и заглуши персионеското тържествуване, гласът на Бареков. “Имаме новина- пищеше Ники- часовникът на Цветанов е изработен лично от премиера Бойко Борисов”. “Така е, така е- изчервен клатеше глава- вътрешния министър- никога няма да го предам, такъв жест, такова приятелство”. “Особено като се има предвид натоварената му програма- задъхано коментираше Бареков- как намира време между басовете, сериалите, тениса, футбола, рисуването и рязането на ленти да измайстори такава финна и красива вещ? Бих могъл да кажа, че изработката му е коствала хиляди часове безсънни нощи”- предположи водещия. “Нали, нали”- добил цвета на пресен кетчуп, кършеше ръце МВР шефът. Менци отвратен превключи на битиви. Виктор Николаев пак рисуваше сценария си, опитвайки да формулира пореден въпрос към госта. “Г-н Борисов, кажете, кажете моля ви- колко струва часовника който подарихте на Цветанов. Скъп ли е, каква марка? Електронен, ръчен или атомен?” “А може би е слънчев?” – интелигентно предположи Ани Цолова. “Може би искаш да кажеш със слънчеви батерии”- коригира я колегата и, който вече драскаше и нейния сценарий. “Да, да, точно това”- изчурулика водещата. “Всъщност Дянков ми го даде- избоботи отегчен Борисов. – А на него Танов. От проверка на митниците. Но аз на Цецо му казах, че е скъп и той ми вярва”. Менци издивя и превключи на Ринг плюс. “Господин Пенев, честито, честито. След като Христо Стоичков беше удостоен със звание доктор хонорис кауза от Пловдивския университет, за да не остане по назад Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура- П.У.Т.К.А ви направи почетен професор. Горд ли сте от това признание?” “Вижте сега. Аз мисля, че тази чест е на мен и за всички колеги от националната гарнитура, макар аз сега да съм треньор само на ЦСКА, а не Дуци. Дуци ли е, Симони ли е, не го познавам, аз и Зафиров, сме такова, академи... т.е. наставници на отбора. Още когато играхме с европейския шампион на Южна Америка му казах на Ицо, от теб учен няма да стане. Най много доктор. И ето, познал съм! Защото и неговите и моите цели, винаги са били много високи. Почти като онея двамата близнаци от Динамо, единия на 26, другия на 27, но почти еднакво високи... като целите ми... ни. Искам да кажа още, че важно е да има умисъл. Без нея няма прогрес.” Ужас и простотия- помисли Менци и цъкна пауъра на ремуут контрола. Възбудените му до скоро кръвни телца, пак бяха слезли в долните депа на анемичното и внезапно изпита премала в общото си кондиционно състояние. Ту би, ор нот ту би. Да бъде спалнята или да бъде дивана. Тялото му с единодушие гласува за второто. Трябваха му сили, да се насили да напише една статия- за него, за нея и за тях. От Той.
Такеши браво, много добро. Евала.
Такеши! Страхотно надТАК-МИЦ- ване
За кой ли път! Takeshi, президент!
Слава Богу! Има още интелигентни хора щом разбират, че Такеши е ПО-ДОБЪР от Мицов. При това много нива
>Какво му е силното на текста? Не е фейлетон, не е жълта преса, какво е, няма идея, няма и цел. Купесто-иронични словосъчетания по високите места, словесен експресионизъм с ярки имена Не виждам как текстът на Takeshi е по-различен от статията в това отношение. За мен и двата текста бяха занимателни. Нищо лошо да почетеш от време на време малко "купесто-иронични словосъчетания по високите места, словесен експресионизъм".
>Съжалявам ако не виждаш висцералната аналитичност, изкусното владеене на словесните похвати за да ти даде триизмерна информация за обекта и субекта, преди да се усетиш даже. Извинявай, но това е просто 'кефи ме' минато през валяка на същия онзи 'словесен експресионизъм с ярки имена'. И като такова не е нищо повече от лично мнение със допълнителния (незаслужен) емоционален товар от 'аз мога да разбера колко е велик, и те съжалявам, щото ти можеш'. Ако се придържах към твоите изразителни способи, бих казал: >Съжалявам ако мислиш, че виждаш повече висцерална аналитичност, изкусно владеене на словесните похвати от който и било друг. Но няма да го кажа