Премитаме задния двор на ЕС за бежанци

ЕС не ни пуска в Шенген, защото държавата ни е корумпирана и може да стане врата за бежанци от изтока. Държавата пък ще вземе бежанци, без да влиза в Шенген. Изненадващият ход на правителството на Бойко Борисов ще бъде приведен в действие още в края на седмицата на извънредната среща на високо равнище на Европейския съвет в Брюксел.

Отсега може да се предвиди, че той ще стане етикет на неговата угодническа външна политика. България пък ще си спечели запазена марка като заден двор на Европа.

Новината ни донесе еврокомисарката Кристалина Георгиева, която след като се окичи с титлите "комисар" и "европеец" на годината, тези дни бе провъзгласена и за "най-влиятелна жена в България". Няма съмнение, че и трите почетни звания й отиват.

Завчера на лекция в Софийския университет тя заяви, че по въпроса за приемане на бежанци от Либия не бива да има мърдане. Като комисар тя не е длъжна да се съобразява с интересите на България, защото при встъпването й в длъжност клетвата включва и обещанието, че няма да се влияе от националните интереси на своята държава. Така че тя стриктно изпълнява задълженията си на еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

Но как се стигна до идеята България да се превърне в бежански приют

за либийци и други северноафриканци като проява на общоевропейска солидарност за разпределяне на имигрантското бреме?

Нещата са прости. Вълненията в Тунис и Либия отпратиха миналия месец първа вълна от бежанци към италианския остров Лампедуза. Италия изрева за солидарност въпреки европейското правило Дъблин-2, според което би трябвало сама да се оправя, а не да ги пуска да се разселват в ЕС. Правилото впрочем важи с пълна сила за Гърция, която се препълни с бежанци и никой не й облекчи бремето, докато Европейският съд за правата на човека не се произнесе, че превръщането й в гето за бежанци е нечовешко.

Няколко държави се засрамиха (Франция бе последна) и престанаха да връщат в Гърция бежанците, успели все пак да се промъкнат към вътрешността на ЕС. Италия щеше да бъде оставена да страда като Гърция, ако президентът Никола Саркози не се бе разтревожил, че струпалите се в Лампедуза тунизийци все някой ден ще се насочат към Франция, защото са франкофони.

За да им даде принудително друга посока - например към България - той се наговори по телефона на 28 февруари с британския премиер Дейвид Камерън за общ демарш: да поискат от председателя на ЕС Херман ван Ромпой да свика извънреден Европейски съвет, на който всички държави да бъдат поканени за солидарни действия в разпределение на бежанците помежду си.

Защо Саркози се съюзи с Камерън? Защото Великобритания не е длъжна да участва в общата операция, тъй като не е подписала Директивата от 20 юли 2001 г. (2001/55/ЕС) "за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица".

Така Франция печели, а Великобритания не губи нищо.

Последиците са за такива като България

"Живеем в свят, който е взаимно свързан и ако не помагаме на другите, няма да има кой да помогне на нас, ако се наложи", заяви вчера външният министър Николай Младенов, за да подготви общественото мнение за предстоящия хуманитарен жест. Както се знае, той е възпитаник на школата на бившата министърка Надежда Михайлова (сега Нейнски), която не остави спомен като изразителка на националните интереси на България.

С какво ни задължава въпросната директива, изтъкната като аргумент онзи ден от комисарката Георгиева? С нищо конкретно. Държавата е свободна сама да заяви на Европейския съвет дали е в състояние да поеме бежанци и колко да бъдат.

Според Държавната агенция за бежанците нейният ресурс е за 1500-2000 души. Той е предвиден за евентуален приток на хора при бедствия и катастрофи в съседни държави. Никой не е планирал, че ще ни карат бежанци от някъде със самолети.

Но щом Борисов е склонен да предостави за тази цел дори правителствения самолет, явно е решил да се отличи и да пожъне европейски похвали.

Вярно е, че според директивата временната закрила се дава за една година, но тя може да се продължава автоматично още два пъти по шест месеца - или общо 2 години. След това държавата трябва да провъзгласи приютените за бежанци, ако не успее да ги върне по родните им места, и да се погрижи за трайната им интеграция.

Ако пусне 2000 души, много лесно могат да станат и 20 000, защото директивата изисква да приеме и техните семейства и несемейни компаньонки, а също и всичките им роднини, които са разчитали на издръжка от тях. Не е тайна, че арабските и други мюсюлмански семейства са многолюдни и пазят трайни роднински връзки.

Как става тяхната интеграция в Европа, разказаха президентът Никола Саркози и канцлерката Ангела Меркел, които неотдавна обявиха, че мултикултурното общество с мюсюлманите е провал.

Саркози още миналото лято хвърли око на България

като удобна обезлюдена територия за концентриране на нежелани в Западна Европа човешки потоци. Започна с изгонване на ромите и продължи със заключване на вътрешната шенгенска крепост, за да остане България периферна буферна зона срещу човешкия наплив от Близкия изток.

Напоследък му дойде светлата мисъл, че нейната гетоизация може да продължи и отвъд ромския проблем, за да бъде облекчен собственият му проблем с пришълците от Магреба.

Когато миналото лято започна принудителното връщане на роми у нас, премиерът Борисов избра тактиката на снишаването.

На Саркози му предстоят тежки избори догодина, в които ще се съревновава с дъщерята на Льо Пен да доказва кой е по-голям френски националист. Много ефектно би било, ако си припише заслугата, че е отклонил от Франция миграционния натиск, като чрез изкусна политика го е отпратил към задния двор на Европа, сиреч към България.

Бойко Борисов отива може би на най-важния си Европейски съвет през своя досегашен мандат. За разлика от други случаи, когато поради некомпетентност му бе простено да мълчи, сега може да пробва да се покаже като държавен мъж и да си отвори устата.

Щом като Франция не смята България за годна да членува в Шенгенското пространство без вътрешни граници, няма защо да ни търси да споделяме обща отговорност. Не може за едни да има права, а за други - само отговорности.

Вие не ни щете ромите, ние пък не ви щем магребинците. Европа или ще следва общи правила, или ще се придържа към политиката "всяка коза - за свой крак".

Публикацията е в сайта на вестник "Сега": www.sega.com