Лудогорец показа, че можело, но и още нещо
Вчера вечерта, или по – точно в първите минути на новия ден, отборът на Лудогорец достигна до още един своеобразен връх в своята история – достигна до така бленуваните от много наши футболни президенти групи на Шампионска лига. Иска ми се тук, в няколко изречения, да опиша общите ми впечатления от целия проект реализиран в последните няколко години в Разград.
Първо ще обърна внимание на един от най – важните компоненти на „модерния“ футбол – финансовия. В един или друг момент, почти всички отбори в България са имали необходимия финансов ресурс, но рядко са реализирали пълноценно възможностите, които са им се откривали в този случай. Моето мнение (като на обикновен фен, а не на експерт) е, че просто парите са управлявани лошо.
Липсвала е дългосрочна и целенасочена стратегия – дали това ще са инвестиции в школата, базата, премислени и качествени трансфери, които да се превръщат в печалба впоследствие или възползване от по – голямата фенска маса на водещите ни отбори, е въпрос на гледна точка на съответните ръководители.
В Лудогорец явно се работи последователно и това, което най – много ме впечатлява е приемствеността на състава от сезон на сезон. Новите трансфери не са „на кило“, както например при двата софийски гранда. Взимат се точните хора, за точните позиции. Звездите не се продават при първата оферта. Разчита се на приходите от европейските турнири, за разлика от други отбори, на които се налага да продават най – добрите си играчи, за да закърпят бюджета си.
Второто нещо, което ми прави голямо впечатление е игровия облик на отбора. Съставът излиза със самочувствие във важните мачове в Европа. През годините съм наблюдавал наши отбори, да излизат със страх, като аутсайдери, натоварени с напрежение, срещу клубове, идващи от по – големи западни първенства въпреки, че в дадения момент не са били в най – добрата си форма и са били абсолютно преодолими. Лудогорец излиза и се надиграва с почти всичките си съперници през последните три години по европейските терени.
Като най–добър пример мога да дам гостуването на ПСВ в Холандия – отбор, който в последно време не показва качеството отпреди около десетина година, когато игра полуфинал в ШЛ срещу Милан, не е и европейския шампион от 1988 година. А когато един отбор играе със самочувствие и вяра в собствените си възможности, той има възможността да печели равностойните, завързаните мачове. Колко пъти сме гледали как играещи слабо в дадена среща отбори на Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид взимат победата с рутина и хладнокръвие. Ако се върнем във времето, когато двуполюсния модел в нашето първенство още не беше застрашен, Левски и ЦСКА правеха същото по българските терени.
Написах горните „хвалебствия“ (както биха казали противниците на отбора от Разград), за да покажа, че осъзнавам постигнатото в рамките на проекта „Лудогорец“ и с надеждата, че и за моя любим отбор ще настъпят по – добри времена, ако започне усилена работа в правилната посока. Искам обаче да обърна внимание и на една негативна страна в този проект и да обясня защо не бих подкрепял отбора на зелените в европейските им мачове (или които и да е други мачове).
Причината, да не ги подкрепям е проста – аз съм фен на друг отбор. Това, което усилва неприязънта ми към ПФК Лудогорец е огромния натиск – чрез медии, изказвания на ръководството им, впоследствие и повтарян от обикновените хора, че това е „отборът на народа“, символа на нацията, а тези, които не го подкрепят са антибългари, родоотстъпници и т.н. Аз нямам нищо против хората, които отиват, гледат мачовете на отбора, подкрепят го, това си е техен личен избор. Но към тези, които се изказват с пренебрежение и омраза към „непатриотите“ - хората, които не искат да подкрепят зелените от Разград, имам няколко въпроса:
- Ще подкрепят ли националния отбор на България в първото му домакинство в предстоящите евроквалификации? Знаят ли въобще срещу кой отбор е и кога ще се състои?
Отговорът на този въпрос ще се види на 10 октомври срещу Хърватия, когато за съжаление мисля, че няма как да видим 30 – 40 000 зрители на стадиона, както на някои евромачове на Лудогорец.
- За тези, които твърдят, че трябва да се подкрепят българските отбори в Европа, подкрепихте ли отборът на Локомотив София в последните му участия в евротурнирите или Черно море срещу Щутгарт, игран отново на националния стадиона „Васил Левски“ в София?
Мисля, че няма да е трудно да се намерят статистики за въпросните мачове. Само ще спомена, че според данни от Уикипедия (колкото и да е недостоверна:), на мача Черно море – Щутгарт са присъствали 4000 човека.
- Като допълнение към горните два въпроса, има ли връзка между това, че Лудогорец играе силен футбол, а очакванията към националния ни отбор и съответните клубни са и са били минимални? Тази аудитория от 30 – 40000 човека подкрепя българското или подкрепя силните на деня?
Мисля, че тук коментарът е излишен.
- Понеже много се възхищаваме и искаме да достигнем до нивото на западноевропейския футбол – представяте ли си феновете на Тотнъм да подкрепят Арсенал в мачовете му в Европа, тези на Селтик да отидат на стадиона на Рейнджърс и т.н.? Не мислите ли, че на клубно ниво е редно да подкрепяш един и същи отбор през целия си живот, независимо от моментната му форма?
Сигурен съм, че поне един път ви се е случвало да говорите с възхищение за верността на феновете на отбор изпаднал в незавидно положение – дали това ще е Лийдс, Рейнджърс, Ливърпул (които от 1990 година нямат титла, но феновете им не отиват на „Олд Трафорд“ да подкрепят Манчестър Юнайтед). Излиза, че на запад тази подкрепа е романтична, а в България – родоотстъпничество.
С това искам да завърша краткото описание на картината наречена „Лудогорец“ и да им пожелая успех по терените на шампионската лига и моля не ни натрапвайте измисления си патриотизъм. Отборът е безспорно най – добрия в България в момента, но той няма да достигне до любовта, която имат грандовете ни, независимо колко пъти малката Крисия изпълни химна на България преди мачовете им или колко телевизионни коментатори ще бъдат смъмрени заради „непатриотичните“ си думи по време на мач в Европа (тук е редно да вмъкна, че коментара на мача Партизан – Лудогорец ми се стори доста обективен и европейски – водещия стискаше палци на българите, но без да изпада във фалшив патос).
