Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов предлага директорите на националните телевизия и радио да бъдат сменени с два месеца по-рано - за да е сигурно, че процедурите няма да съвпаднат с изборите. Казано иначе, ще бъдат избрани от настоящите управляващи.
Затова ли се прибра от Брюксел евродепутатът на ГЕРБ Емил Стоянов - да оглави БНТ (или БНР)?
По принцип, всяка властвала в България партия се опитва да назначи свои хора на всички възможни постове в държавата. Не защото политическите ни сили са се препълнили с експерти. Просто така лесно се изграждат могъщи корупционни практики, а също и по-ефективно се пречи на противниците - политически и икономически.
Обикновено разчистването на чиновническия апарат от "предните" и слагането на "нашите" е свързано с дълъг и болезнен за обикновения гражданин период, в който просто нищо не работи. Старите кадри се бранят със зъби и нокти, а новите най-често хал хабер си нямат от работата и навлизат бавно. Така беше и в първата година (та и отгоре) от мандата на ГЕРБ.
Ситуацията е драматична и в най-скромното държавно учреждение, а какво остава за такива структури като БНТ и БНР. Последните няколко години показаха, че един политически назначен генерален директор в опозиция не може да бъде махнат лесно и безшумно - особено, когато има цял мандат пред себе си.
Почти сигурно е, че при смяна на властта догодина по това време ще има "спонтанни" журналистически стачки, изявления в ефир и всякакви други циркове. Класическа бомба за следващия наемател на "Дондуков" 1.
А и не само. Въпреки всичките си недостатъци, Националната телевизия и (в още по-голяма степен) Националното радио са от малкото български медии, където се търсят всички гледни точки към темите - в това число и по-неудобните за властта и близките й бизнес кръгове. Парадоксално е, но в този аспект получаващите пари от бюджета БНТ и БНР силно се отличават от излъсканите (и беззъби) частни национални медии.
Два конкурса по-късно, това може да се промени. Тъкмо преди изборите.
