На многодетните семейства у нас се гледа с изумление. Дори само споменаването на идеята за трето дете най-често мигновено получава твърдо отрицание.
Това е така, защото да имаш деца означава да си навлечеш беля на главата. Страхът да рискуваме с повече от традиционните 1-2 деца идва от стереотипите, насадени в обществото.
Ето кои са основните митове, които се разпространяват най-често от уста на уста и нерядко възпират родителите от желанието им да имат повече от едно или две деца - дори и те да напълно способни да им осигурят щастливо детство.
Мит 1. „Парите няма да ви стигат"
„Колкото по-малко деца - толкова по-малко грижи" - това е най-честата опорна точка на хората, които приемат многото деца в семейството като бреме. Дори това е сред най-често срещаните съвети, които младоженците получават от роднини и приятели. Но дали наистина е така?
Както има семейства само с едно дете, с парични затруднения, така има и семейства с две и повече деца, които се справят отлично. Да, може би не всички имат смартфон последен модел или луксозен автомобил, но не им липсва нищо жизненоважно.
Противно на възприятията, не материалното благополучие има значение за средния брой на децата, които раждат жените в едно общество, а традициите и здравният статус на населението. В страните, където родителите все още имат средно по повече от 5-6 деца, детската смъртност обикновено е изключително висока поради лошото здраве. Именно това е причината хората там да раждат повече деца - защото това е естествен механизъм за запазване на популацията.
През 2014 г. средният брой деца, родени от една жена, е най-висок в Нигер, където здравният статус на населението е един от най-ниските в глобален мащаб. През същата година най-малко деца в семействата (средно 1,1 на всяка жена) се раждат в Южна Корея, Макао, Хонг Конг и Португалия, където здравният статус е най-висок.
Тоест „правилото", че материалното състояние е водещо за решаването на това колкото деца да имаме, определено е по-скоро мит, отколкото реалност.
Мит 2. „Ако имаш само едно дете, ще можеш да му осигуриш по-добро бъдеще"
Това е вярно, ако всичко в живота на човека зависеше от парите на родители му. Но истината е, че това далеч не е така.
Ако в семейството има само едно дете, много по-вероятно е да му осигурим добро образование и да му дадем повече възможности за развитие, които то в действителност би могло да оцени и да покори големи върхове. Или поне така предполагат много български родители днес.
Но детето, което расте само, както и да го възпитавате, става егоист. Когато са две- двуполюсната битка е сигурна работа. А щом станат три - балансът вече е постигнат. Освен това, ако се скараш с единия брат, винаги имаш втора възможност.
Да, разбира се, че колкото повече деца има в едно семейство - толкова повече разходи има по тях. Но дори и само едно дете да имаме, това пак не е гаранция, че ще можем да му осигурим прекрасен живот, тъй като е невъзможно да контролираме всичко.
Много по-вероятно е децата от семействата с повече деца да бъдат много по-амбицирани и пробивни, отколкото произхождащите от семействата, в които родителите имат едно или две деца. Също така е много по-вероятно децата от многодетните фамилии да се подкрепят взаимно, когато пораснат. И следователно много по-рядко да се чувстват самотни или несигурни.
Мит 3. „Колкото повече деца има човек, толкова повече грижи има той"
Със сигурност домакинските задължения, които ще ви чакат след работа, ще са доста повече, когато има повече деца. Но напрежението в наши дни касае всички хора, дори и тези, които все още нямат деца. Колкото повече деца има човек, толкова повече внимание ще получава когато остарее. А и е очевидно, че колкото по-голяма е една фамилия, толкова по-весела е тя - надали има човек, който да не е забелязал това.
Мит 4. „Няма да имаш време за себе си"
Когато човек има деца, независимо дали едно или повече, той винаги поставя себе си на второ място. Някои хора нямат време за хобитата си дори и само с едно дете, дори и без изобщо да имат деца. Тоест това дали ще имате време за вашите любими занимания, когато станете родител, е преди всичко въпрос на организация. И на практика то рядко зависи от броя на децата в семейството или в домакинството.
Мит 5. „Жилището ти ще е малко"
Малкото жилище в действителност би било проблем, когато децата пораснат. Но докато те са малки и все още не им прави впечатление, че делят стая със свои братя и сестри, малкото жилище не би трябвало да представлява никакъв проблем.
А когато децата поотраснат, наближат тийнейджърските си години и вече се нуждаят от самостоятелност, почти винаги малкият апартамент в центъра на града или в неговата периферия може да бъде заменен с по-голям на същата цена, но в крайните квартали - тъй като както цените на жилищата, така и размерът на наемите обикновено са по-ниски в крайните квартали. Освен това много неголеми жилища може да бъдат преустроени така, че дори и на малка площ човек да получи необходимата му самостоятелност.
Мит 6. Какво ще кажат хората?
Хората, които одумват другите, винаги ще намерят повод да го правят, независимо от това колко деца имате.
Това да имаш повече от две деца не просто, че не е срамно, а дори е похвално. То - освен, че сте постигнали голямо щастие - оначава също, че не просто имате смелост да излезете извън клишетата, а дори и да ги отречете.
Изборът да имате повече от две деца е труден, но ще се оправдае дългосрочно. Оставете хората, те да си гледат себе си. Сигурно и на тях им се иска да имат повече от две деца, но всъщност тайничко ви завиждат, че имате смелост и рискувате, с най-ценното, което имате - собствения си живот.
Това не са митове, а реалност.
>е абсолютен мит, че ако е едно дете - то то става егоист Съгласен съм, че е мит ако се вземе като категорично твърдение - че винаги става егоист. Авторът го е казал точно така, което, според мен, е съществена грешка, защото очевидно няма как да е вярно в крайността му. Но, виж, ако говорим за вероятностни разпределения, то в такова твърдение има доста истина - децата без братя и сестри наистина има по-голяма вероятност да израстнат по-егоистични, по-малко комуникативни, социални, способни на емпатия.
Подкрепям статията! Българите трябва да се научим, че децата са най-голямото богатство, а не най-големият проблем, и да спрем да слушаме майките си. Които са израснали в друго време - на ограничени възможности, когато нямаше как да си купиш по-голямо жилище или кола. Епохата на хипарите е отминала безвъзвратно - видяхме в Америка как човек от многодетно семейство и самият той с пет деца и поне 8 внука до момента победи хипарката с едно дете, което не е от мъжа й. Особено тези с пари трябва да знаят, че когато се усетят, ще бъде късно. Парите не са за нашите лични нужди. За тях също ще стигнат, но нашите лични нужди се задоволяват по-лесно, когато имаме деца.
Между другото, новото българско кино в момента проповядва идеите на омраза в семейството, ламтеж за пари, власт, безскрупулност итн. Холивуд отдавна е доказал, че действа като възпитател. Боливуд пък е единственото средство на пропаганда в Индия.
Авторът първо да отгледа 3 деца и после да говори. Голяма глупост за жилището - не всеки разполага дори с малко жилище в центъра. А ако иска по-голямо - тогава възниква въпроса: още 1 дете в малко жилище или по-голямо жилище с кредити съответно - не остават пари за издръжка на още 1 дете. Бих родила още 1 но наистина няма къде, а вече ми е късно за по-добра кариера.
Да ме извини авторът, но статията е доста повърхностна! Излагат се едни тривиални конфликти и колебания, без да се спомене най-важното: щастието и удоволетворението да си родител. Прекалено втренчване в материалната страна на въпроса! (не че не е важно)