В последните месеци станахме свидетели на няколко големи и различни по същността си протести. Последният, миньорската стачка, приключи не без намесата на правителството и премиера. Бойко Борисов "бабува" лично.
Вече очаквахме крайните действия на протестиращите миньори от ГОРУБСО-Мадан: блокиране на пътища и гражданско неподчинение, когато се стигна до решение по нелекия казус. Предприятието, понесло като камък на шията си милиони дългове, сменя концесионера си след мъчителни преговори и работниците ще получат до дни своите възнаграждения.
В последните месеци станахме свидетели на няколко големи и различни по същността си протести: несъгласието на зърнопроизводителите с намалените им субсидии, стачката в БДЖ, шествията срещу проучванията за шистов газ и срещу подписването на АСТА. Организирането на групи във Фейсбук срещу високите цени на горивата (и няколкото рехави протеста в големи градове на страната - бел.р.) също може да се впише в този "бунтовен" контекст.
Общественото напрежение около миньорската стачка в ГОРУБСО - Мадан, която заплашваше всеки миг да премине отвъд ръба на социалното отчаяние, ни напомни и за някогашния гневен подем на българските учители. Съществува и още една, скрита да я наречем, връзка: миньорите заплашиха, че ще спрат децата си от училище. С други думи, бедността води до екстремната "намеса" на последната останала в системата на стачкуващите ценност - образованието.
За стачките и светлото бъдеще
Според доц. Боян Знеполски от Катедрата по социология в Софийския университет, миньорската стачка е едновременно граждански и социален протест. Граждански, а не политически, защото е свързан с някакви искания и претенции на гражданите; социален, защото се отнася до трудовата сфера. Нарушени са трудовоправни взаимоотношения, тъй като работодателят не е спазил задълженията си към миньорите.
Разликата с учителската стачка е в това, че протестът на учителите беше "браншов" - стачкуваше целият сектор, а освен това тази стачка беше и борба за признание, претендираше, че за труда си учителите трябва да получават повече, че не са достатъчно ценени от обществото като цяло.
При миньорската стачка става дума за протест срещу концесионера, който не е спазил своите задължения. Така че разликата не е по линията гражданско-социално, а се корени по-скоро във въпроса дали става дума за претенции за неспазени трудовоправни ангажименти или за "борби за признание".
Борбата на миньорите и техните синдикални лидери бе съсредоточена в две основни посоки: получаване на възнагражденията за извършената работа от месец май м.г. досега и смяна на концесионера.
Мениджърите на предприятието, добре огладени, костюмирани и доказали управленската си несъстоятелност още със случая "Кремиковци", изглежда не търсеха друга възможност за справяне с критичната ситуация, освен да прехвърлят проблема от "болната глава на здравата".
Измъкваха се с нелепи обяснения за процентно заплащане, ремонтирани луксозни общежития, предизвикано от миньорските действия недоверие в банките-кредитори. Един от тях дори обяви стачката за нелегитимна.
Легитимациите на гнева
Правото на стачка е гарантирано от Конституцията - казва доц. Боян Знеполски. Така че стачката като публична проява по принцип е напълно легитимна, в смисъла на "легална". Легитимността тук се отнася по-скоро до това дали мотивите, основанията са обосновани, приемливи.
В случая с миньорската стачка не виждам как да не са, защото става дума за труд, който не е заплатен. Става дума и за неспазени договорни отношения. Да оставим настрана това, че работниците не са получавали облекло, не са спазвани мерките за сигурност в мината и т.н.
АСТА също мобилизира българите: хиляди се включиха в протестите.
В случая с учителската стачка нещата бяха по-сложни, защото стачката нямаше юридическо основание, а разчиташе по-скоро на някакви ценностни предпоставки - че трудът на учителите е важен за обществото, че този труд не е оценяван подобаващо, че заслужава по-високо възнаграждение.
Миньорската стачка, която, надяваме се, ще постигне по-трайни ефекти занапред, приключи не без намесата на правителството и министър-председателя. Лично Бойко Борисов "бабува" при промяната на концесионерите и дори провидя "светлото бъдеще" на предприятието и работниците.
Въпросът е какво прави държавата в една по същество частна сделка: отвън и по настоятелното искане на миньорите изглежда министър-председателят проявява солидарност с безизходицата им на всички равнища. Отвътре, минава ни през ума, сигурно става дума и за някакъв премерен политически и икономически натиск върху старите и нови концесионери.
Може би пък поради това умение на премиера да се движи по взаимоизгодния ръб между отвън и отвътре, рейтингът на Борисов си остава трайно висок.
От цялото нещо се видяха няколко неща: 1. Държавата не е предвидила законови механизми, с които такива нечестни собственици дето се гаврят с работниците, да е достатъчно да бъдат принуждавани да го правят дори само с намесата на съда, а не да се налага да се намесва лично премиера. Защото това е голяма фирма, ами ако беше с 10 човека? Там там тези 10 човека седят години без да си получат заплатите, и няма как да си ги получат, защото премиера няма да се намеси за 10 човека. 2. Поне тази власт, която е жадна за рейтинг и "народна любов" можеш да я заставиш да не се гаври с хората чак-толкова много като предишните, на които не им пукаше въобще какво мислят хората на за тях - нали са на власт, имат с 4 те години, ще си се налапат за тях и не мислят за след това. 3. Въпреки че още сме от страната на "зле" като оценка на правителството, то тенденцията определено е в посока нагоре и ако всяко следващо "най-малко зло" върви в същата тенденция, евентуално може дори да им надежда за тази държава...
Бобчо Не разбрах сега ти от коя Атака си вече? От Атака 1 или от Атака 2? От тая, която подкрепя правителството или от тая, която е опозиция....че при вас стана малко сложно вече
Ти пък ... задаваш отговори. Всеки партийно пристрастен е там, където е далаверата!
Преди няколко месеца ходих на протест срещу произволите на Цар Киро в Катуница. Протестът беше организиран от АТАКА или аз поне с това впечатление останах. Бяха излезли много хора, но преобладаваха юношите между 16 и 25. Направи ми впечатление нещо: никой от тях не беше излязал с намерението: абе дайте да идем за купона, просто да се накрещим. Бяха сериозни хора, всеки сам със себе си и собственото си чувство за накърнена справедливост. И бяха много. Към днешна дата бившият агент на ДС и смятан за недосегаем Цар Киро е в затвора, а близките му плащат безобразията си, всеки по реда си. Чудя се дали протестите оказаха влияние за тази развръзка или просто напоследък , незабелязано за всички нас някакво обстоятелство се е променило.
Оня като оставим настрана очевадният ти опит за заяждане, ти може би не си запознат с концепцията че ако 2 човека са на абсолютно еднакво мнение за абсолютно всичко, то значи че или единия е лъжец, или е тотална мижитурка без мнение, която копира изцяло другата... Няма Атака 2, има: 1. нормални хора които напускат Атака заради многото грешки от 2009 насам, и забравят за нея, без да излизат да плюят публично по това нещо дето са го градили 3-4-5 години. 2. такива които напускат Атака и си правят нови партии понеже са мижитурки, и не са смеели да се обадят когато са можели да направят нещо по въпроса Атака да се спре от грешния курс по който замина след 2009. 3. има и такива като мене, които не са напуснали, но от които нищо не е зависело директно, и дори да са имали много неща в политиката на партията след 2009 с което не са доволни, и да са го казвали редовно, никой не е реагирал, и ръководството с розовите очила продължаваха на директния курс към айсберга. Аз съм този който не одобряваше 2 години пълно съгласие с ГЕРБ, както и този който сега не одобрява пълнато фанатично противопоставяне което се случва сега. През цялото време иксах балансирана политика, която да е подкрепа само на правителството на ГЕРБ, но в парламент - гласуване само за точки които са приемливи за нашите цели, а не всичко за/всичко против ГЕРБ. Но какво да се прави, В.Сидеров явно нямаше подходящ кадровик, както ББ има ЦвЦв и партията се провали - къде заради предатели, къде заради некадърници, къде заради мижитурки дето не смееха да си отворят устата когато нещо зависеше от тях "за да не ги изгонят", и накрая така и така си заминаха доброволно без да направят опит да променят нещата...
4 fata morgana | 28.03.201212:48 Към днешна дата бившият агент на ДС и смятан за недосегаем Цар Киро е в затвора, а близките му плащат безобразията си, всеки по реда си. Чудя се дали протестите оказаха влияние за тази развръзка или просто напоследък , незабелязано за всички нас някакво обстоятелство се е променило. ---------------------------------------- И двете. Протестите, или поне масовите бяха потънали в забвение преди Атака и 2005-2006 година. Атака проби кораба на мафията, който успешно беше приспал целия народ, но и Атака потъва заедно с него... Но няма значение, хората се събудиха много повече, психологията на тези хора се променя, особено на по-младото поколение, стига толкова снишаване и свиване, малко по малко нещата се развиват в правилната посока, но дали е достатъчно бързо да се спре процеса на ликвидиране на българската нация? Или ще се освестим чак когато установим че всичко младо и качествено е избягало извън България и ражда децата си там, и няма как повече да бъде обърнат процеса на негативен прираст, а единствения положителен такъв е на циганите, които продължават да ликвидират българските села...
Абе, да те питам, като от теб нищо не зависи и според думите ти си буква безгласна, защо си още в политиката? Всеки морален човек и с принципи, би трябвало да напусне това блато, щом види, че е само статист там. Или пък не е толкова морален и остава за да топи пръстчета в медеца. Та, ти защо си още там?
Тоест предлагаш партиите да нямат членове ли? Ами да имат само лидери? Тъпак. Аз като обикновен член на партия, както и милиони други хора по света, нямам думата да вземам решения, но мога да давам предложения и да си изказвам мнението, и евентуално понакога и да го вземат под внимание, особено ако още много членове на партията се изказват така. Но не и да имам властта аз да реша нещо сам.
Аз не знам дали съм тъпак, ама ти определено си. Е, освен, че си и боклук. Аз не предлагам партиите да нямат членове. Ако зависеше от мен, жив член на която и да е партия не бих оставил, защото баш това е вредния материал! Всички сте издънки от БКП. А членовете какви са? Или тотално малоумни наивници, или лицемерни боклуци, опитващи се да стигнат кокала, подмазвайки се къде ли не.
>Или тотално малоумни наивници, или лицемерни боклуци, опитващи се да стигнат кокала, подмазвайки се къде ли не. Забрави категорията 'дебили, които мразят всичко и всички, освен себе си'. Познавам лично 3-4 такива, включително мои роднини. За съжаление последните не можеш да си ги избираш..