От името на раждачките

Темата за абортите се появява в общественото пространство у нас доста често.

И все по-често. Всъщност тя е чудесен буфер за овладяване на социално напрежение, защото се отнася до всички и по нея тези всички имат отношение.

Във време, когато националните идеали и родолюбието се израждат до национализъм и патриотарщина, да се говори за повишаването на раждаемостта и прираста на населението като за увеличен добив на селскостопански животни е практика.

Само че тази практика е на една крачка от фашизъм, защото тя напълно пренебрегва личностната страна на решението да родиш или не едно дете. Тя не търси проблемите, които диктуват практиката в реалността, а атакува последния потърпевш по веригата - жената.

Просто защото в крайна сметка едно бъдещо дете расте и се ражда от утробата й. Значи, като не можем да направим света наоколо да стане такъв, че на жената с удоволствие да й се ражда, дайте направо да я заставим да го прави!

Кравешка работа - пълним едни празни утроби с ембриони и след девет месеца само броим естествен прираст под формата на новородени българчета!

Деца на килограм! Пък как ще ги гледаме... ами майка си има, да му мисли!

Преди няколко дни попаднах на телевизионно участие на тв продуцента Андрей Арнаудов и математика проф. Михаил Константинов. Седнали двамата известни мъже - г-н Арнаудов в качеството си на председател на ДНК (Движение за Национална Кауза) и професорът в позицията си на принципно разсъждаващ по всякакви въпроси в студиото на едни твърде тихи водещи и обсъждат как да се сдобием с повече граждани на България.

Професорът вика, че трябва да си внесем българи от чужбина - "жени, които да раждат". Казва още, че, цитирам, "негри от Африка не ни трябват, араби от Африка - не ни трябват" и уточнява - "с'я, ако се внесат арабки, е друг въпрос".

Един вид, ако тия арабки ще ни раждат българчета - да заповядат. Явно според този учен жените са плодоносен материал, някакви раждачки, които трябва да бъдат внесени на килограм откъдето е възможно, за да се захванат за утробите и да произведат гражданчета за родината.

Важно уточнение също е, че раждачките, дето ще си ги върнем или внесем, трябва да са до 35 годишна възраст, защото след това ще вземат да родят увредени деца и...

Професорът не довърши, но аз мога вместо в него, в неговия дух - та след това какво ще ги правим тия, увреденките - на нас ни трябват само здрави деца!

По темата, обявена като "Ще изчезне ли България до края на века" пък г-н Арнаудов се включва с някакво статистическо проучване на неговото ДНК, според което сума народ от емиграцията смята да се върне в родината, стига да има работа и социален живот.

И според г-н телевизионния продуцент, имало било такива у нас (най-вече в София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора), та затова въодушевено възкликва "Раждайте, българки, нацията зависи от това!". Не се интересувам от личния живот на нито една публична личност, но по повод този призив се поинтересувах за този на Андрей Арнаудов.

Самият той засега е баща на едно дете, с което статистически не е допринесъл за положителния прираст на българското население - за да направи това, една двойка трябва да има минимум три деца. Пък е публично известно също, че г-н Арнаудов не е от социално слабите българи, така че личният пример в това отношение наистина би бил доста по-убедителен от ПР-ските снимки с чужди тризнаци.

Нямаше да си позволя коментар към личния живот на този мъж, ако той не си позволяваше да навлиза в личния житейски параметър на българските жени, мятайки им публични призиви да раждат. Един вид, свършете си работата, момичета, за това сте създадени!

Почти по същото време един друг мъж също се зае да се бори с изчезващото българско население, като този път от студио на БНР обяви, че трябва да се дебатира законното право на всяка българка да направи аборт в страната си.

Волен Сидеров, човекът, който неотдавна изказа така човеколюбивата мисъл, че една жена не може да отказва секс на мъжа си, се оказа с ясна стратегия за набъбване на нацията - забраняваме абортите и за нула време атакуваме проблема с производството на малки горди синове и дъщери на нацията!

Всъщност на това негово изказване, както и на всяко друго, не си струва да се отделя много внимание - един политически труп е готов на какви ли не гръмки изцепки, за да влезе в обсега на общественото внимание. А и Сидеров е известен с етюдите си - те са опити да се играе върху темата за националния идеал и патриотизма в името на достатъчно гласоподаватели.

Между другото, не е зле и тук да си припомним, че и този радетел на българското е дал на родината си едно дете. Да му е живо и здраво! Ама така и той не само не е нула на нула с държавата, ами лично е способствал за отрицателния прираст на нацията. Пък, доколкото си спомням, също не е като да е притеснен финансово - пред очите ми са едни снимки с едни бели хотелски халати в един петзвезден парижки хотел от едно не толкова далечно негово политическо минало...

Позволих си да вляза в конкретика, представяйки тези две медийни участия на трима мъже, които смятат за свое право да режисират живота на жените, защото съм жена.

Човек от женски пол. Наблегнах и на личния им пример по отношение на темата, която в крайна сметка дебатират, защото те без никакво неудобство и със самочувствието на някакви демиурги си позволяват да направляват плановете на другите. А в тези планове, както става ясно, се говори само и единствено за жени.

Даже не за жени, а за утроби. С тях се разпореждаме по най-практическия начин - избираме си ги да са млади и здрави, внасяме си ги, когато не са ни достатъчно, а тези, с които разполагаме, задължаваме да износват и раждат всичко, което е посадено в тях.

Важно е да уточня още, че гласовете на тези тримцата изобщо не са единствените. Хорът, припяващ мантрата за забраняването на абортите, не е толкова голям, но за сметка на това е пълен с изненадващо приемащи се за либерални граждани. Сред тях дори професори политолози от напредничави университети, журналисти с платени мнения и цели предавания в услуга на тези, които ги плащат, и психоаналитици, които все още говорят за раждането като за "тайнство", смятайки че така обективират тезата си за ненамесване в "божиите работи".

А, да, като казах "божии работи" - да прибавим към тях и вечната мрънкаща баба в лицето на Българската православна църква.

Тя пък е готова да обрече сума двойки на бездетие, защото не било християнско да се ползват донорски материали за и без това компромисното според нея "ин витро". Да ви кажа, това даже е стъпка напред в мисленето й - преди под ножа на верската й хуманност минаваше изобщо цялата процедура по асистирано зачеване.

На фона на ето тази картинка, в която църквата и някакви повярвали си хора от мъжки пол си позволяват да размвахват пръсти в лицето на жените и да се разполагат с телата им, имам да припомня някои неща. Първото е, че средните векове минаха. В този смисъл жените отдавна не са нито придатък на мъжете, нито детеродни органи, покачени на два крака.

Второто е, че религиозният фундаментализъм под каквато и да е форма, е реалност в едни страни, където някои раждат деца, за да ги обвият в експлозиви и да ги пуснат да гръмнат сред други хора. В някои американски щати също не са лишени от подобен фанатизъм, както е известно.

И така, както са тръгнали на антиабортен поход, тези наши нови "апостоли" не са далеч от кладите, на които да горят жени, решили сами какво и как да правят с телата и живота си.

Нека им припомня какво пишеше на плаката на едно младо момиче от протестите около същата тема в Полша - "Ние сме внучките на онези, които изгорихте на кладите".

На трето място обаче ще припомня най-важното. И то е, че за това дали да се създаде и износи една бременност, са отговорни на първо място нейните създатели. Физическото усилие в този процес се пада изцяло на майката.

В общество като нашето, нейна остава и основната грижа след това. Болести, детски градини, извънучилищни занимания, възпитание, отговорност - всичко това е "приоритет" на майчината грижа, защото балканският ни манталитет все още дели домашните работи на мъжки и женски. Но в същото време огромна част от здравите и прави мъже няма нищо против жените им да работят като робини на по няколко места. И да докарват насъщния, раждайки и гледайки деца, докато те с байганьовско самочувствие не щат да работят за 1000 лева.

В решението да раждаме деца основно място има и държавата. Но не като забранява правото да преценя, че не мога да съм адекватен родител и направя аборт, а като ми създаде условия, които да ме накарат да съм убедена в обратното.

Като подсигури здрава и чиста околна среда, където да живее бъдещото ми дете. Като му предостави професионална грижа, докато аз като съвременен човек упражнявам и другите си способности и потребности да се развивам в обществото. Като гарантира адекватно образование, което няма да ме принуждава да му търся частни уроци, да треперя дали някоя учителка няма да го пребие, някое оскотяло от изнервени родители дете няма да му забие нож в корема или някой наркодилър няма да го превърне в зависим.

Държавата може да стимулира раждаемостта като направи хората във фертилна възраст доволни граждани. Като им дава възможности за развитие и работа, като заплаща труда им подоваващо и се грижи за здравето им. Като защитава закона, а не ги принуждава да лавират между корупционни схеми, за да оцеляват. Като се грижи за децата, които не са имали късмета да се родят напълно здрави, защото те също са част от това общество и то трябва да гледа на тях с гордост и отговорност.

Като вместо да обвива в църковна мистичност секса, го въведе като нормална учебна и здравна тема, пригодена за деца.

И най-важното - като на базата на всичко това дава реалното усещане за надежда в бъдещето. Хората раждат деца, когато знаят, че за тях има бъдеще. Ами да си представим откога българите са се разделили с тази надежда, след като от години трайно демографски намаляваме...

Та, уважаеми господа известни политици, продуценти, професори и т.н., радетели за числеността на българския народ! Вместо активно да се втренчвате в утробите ни, е по-добре да впрегнете професионализма си и да се грижите за работата си, за отговорностите си, за държавата ни.

Така, както следва да го прави всеки гражданин на републиката, независимо от природата си. Защото, ако така ще се разпореждаме с телата на другия пол, току-виж ние се вгледаме във вашите полови органи и намерим някои от действията им за неправомерни, противодържавни или направо антихуманни.

Да ви кажа честно, има доста реални причини да го направим. Какво ще кажете например на всеки неинтересуващ се от детето си баща да му бъде правена принудителна вазектомия?

Или пък онези татковци, дето спират да са такива, когато децата им са тежко болни или "различни", да им даваме цялото обгрижване на няколко такива специални българчета? Без хър-мър обаче, мъжката!

И още една идея имам, все в духа на вашите срнедновековни методи. Хайде на всеки изнасилвач да му режем мъжкото достойнство! Пък на домашния бияч на жени ритуално да му късаме т***ите!

Мисля, че когато достигнем ето това ниво на "разговор", можем най-после да бъдем сигурни, че сме се върнали хилядолетия в еволюцията си. То вие и без това вече сте там.