Колко е мъжко да не се реве. Да не се проливат сълзи. Мъжете не плачат. И мъжките момичета, (освен когато са сами).
"Бъди мъж, тате, не реви! Вземи си джапанките - и чантата. Майка ти ще вземе чадъра..." Тези нареждания издава един мъж с изгорял от слънцето гръб на плажа, в чийто ръце има единствено слънчеви очила и вестници.
Малкият реве с всичка сила, защото пясъкът му пари на краката, има пясък и в устата си, понеже е паднал преди секунда, а и изобщо му е време да реве. Трудно е да си на 4 години, гладен и сърдит по обяд.
Майката се намесва с гласче в стил пицикато: "Ама, Иво, вземи го, докато излезем, че му пари..." "Пари му, нека му пари, стига с твойте лиготии!" - отсича главата на семейството и обръща гръб на фамилията, която събира багажерията от плажния престой.
Учудващо е с какво постоянство мъжете искат да издялкат от синовете си едни каменни фигури, непоклатими, твърди, неревящи, а не някакви си п******ти, мамините те. Слушала съм безброй наставления: "Мъжете правят така, тате!", "Иди ми купи една биричка!", "Ти какво, бе, жените харесват да си корав, какво й звъниш на тая през половин час, да не си вързан с п**и косъм за нея?", "Сега нямам време да ти помпя гумите на колелото. Вземи се научи!"
И по-малко от типа: "Ела, ще оправим заедно колелото", "Дали да не изненадаме майка ти и да вземем да сготвим ние, двамата...", "Да излезем заедно да си поговорим!", "Утре май ще е готин ден да идем за риба!"
Познавах мъж, който беше пребил сина си с колана заради ниски оценки, а по-късно го беше запознал с младата си любовница, за да види как го правят Истинските мъже.
Който и да попитам, има своя дефиниция за това какво трябва да получи едно момче от баща си, докато расте. Но без значение момче или момиче, един отговор е съвсем ясен: добър пример.
В моето семейство например не съм чула баща ми или някой от дядовците ми да изпсува пред нас, децата. На това вероятно много хора ще се изсмеят. Какво пък толкоз, да теглят една майна... Ами нищо, просто не го правеха.
Не защото бяха родени със сребърна лъжичка в уста, съвсем обикновени си бяха. Мисля, че ги беше срам да говорят подобни неща.
Баща ми седеше с мен, за да ме учи как се сглобяват разни шантави неща от първия ми конструктор, дървен, с пластмасови нитчета. По-късно, с брат ми - вече с метален. И не спомням да е казвал кое може да правят мъжете - и кое е мъжка работа. Просто показваше.
Един ден брат ми падна от колелото в парка и здравата се удари. Ядосана, че пак трябва да се занимавам с него, креснах: "Ставай, ти си мъж!" Помогни му, каза дядо, боли го.
Сетих се за това, когато дойде оня ден вкъщи - беше се скарал здраво с гаджето си. Бях така затънала в един проект, но му направих любимите сандвичи, за да го чуя. Виж се с някои приятели, казах му след два часа, когато си тръгваше. "Вече се напихме!", беше отговорът.
Мъжете, доколкото ги познавам, трудно споделят един с друг за проблемите си. Ако го правят, то е с недомлъвки, "абе стана една кофти работа...", "жената нещо ми се прави на интересна", "тъпо ми е..."
Жените сме благословени в това отношение. Всяка, според характера и темперамента си, може да изсипе проблема поне на едно или на няколко места: приятелка/приятелки, фризьорския салон, майка/сестра, колежка. Понякога и с мъжа си, ако й е останала още енергия и пара за изпускане.
Светът е свикнал с женските драми. Дори намира за противоестествено, ако една жена не говори за тях и понякога не пролива и сълзи. Обаче обявява за "слабак" и не-корав всеки мъж, който сподели какъвто и да е проблем. И това ако не е дискриминация.
Дори и киноиндустрията, която се прави главно от мъже, не (им) помага. От времената, в които ни представя коравите каубои на Дивия запад до днешните метросексуални образи, по скулите на повечето от тия мъжаги не се е стекла и една сълзица.
А от другата страна на екрана седят едни поразмекнати женки, които ахкат по същите тия със стоманения и ироничен поглед на Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан и пр., и какво не биха дали за тия силни ръце и мъже без сърца и тела на атлети!
Come to reallity, милички. Нали не искате после едни фрустрирани синчета, които може и да потъват в депресия и отчаяние, но няма да кажат никому думичка. Може да претрепят някой, да наранят себе си, да ударят гаджето си, да се напият и надрусат, обаче си остават мъже.
Ама и мъжете сте едни... Поревете малко, мама му стара.
струва си статията, елена, поздравления. нека позная отсега- нито един коментиращ мъж, НЯМА да е съгласен с теб. ни ко ти пука.. който е мъдър, ще си вземе необходимата поука. както казва моя чуждестранен мъдър мъж: Скъпа, ти можеш да зарайараш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие вода! пиши по-често, само посочи мястото, аз ще ти стана редовна читанка Ай лайк Ю!
"Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан"...и Майор Деянов Хареса ми Не става дума за лигльовци, а за нормални човешки същества. Криво разбраната мъжественост - да мълчи и да ходи да се спиртоса до безпаметност, га че ли това ще му оправи проблемите...
, отронена в памет на класическите мъже. Времената се менят, хората също. Ето разликите които съм забелязал: -Едно време мъжете не ревяха а си решаваха проблемите, сега реват и чакат някой друг да им ги реши; -Едно време пиеха по литър водка и се прибираха на собствен ход, сега се посират от 2-3 по 100; -Едно време блъскаха ако трябва на 3 работи да хранят семейството, сега живеят при мама и тате и чакат да си намерят жена с повечко доходи, тя да ги храни; -Едно време обожаваха слабите си жени и ги носеха на ръце цял живот, и можете ли да си представите, това ги правеше щастливи, сега се бият със силните си жени и им бройкат при всяка отдала се възможност; -Едно време... минало бешало време, на власт е новото време с новите "мъже" и "жени" в него. Мен лично нито то (времето) нито хората в него ме кефят, а вас мили дами, щом ви кефят новите мъже, харесвайте си ги, хранете си ги, отглеждайте си ги, пазете им нежната душевност... ае спасявайте се.
(подсмрък) и (забърс една сълза) беше началото на предния ми коментар..
Едно време бозатЪ беше 6 ст'инки
И на мен ми хареса статията! В нея се говори за нормални човешки същества, а не за лигльовци (държа да го повторя, в случай, че някой не го е прочел). Помня, когато почина бабата на бившия ми приятел, той каза "боли ме, но не мога да се разплача, аз съм мъж". Същото се повтори, когато почина и дядо му.....
Хубава статия, в по-голямата си част. Добре, че най-после се появи нещо нормално, а не статия писана от женски полов орган (как успяват или вече им растат и пръсти?). Само дето имам една забележка - не е нужно да ревеш, за да се разтовариш. Реването помага също толкова много, колкото и да се освиниш в някоя дискотека. Един вид двете неща могат да се приемат като равносилни. Дето се вика, нужен е отдушник, затова "ревете мъже"... абе не става и няма да стане.
Споделянето не е слабост. Слабост е да имаш проблем и да не правиш нищо за да го решиш. Има и такива дето изобщо не знаят, че имат проблем, но това вече е глупост. Там спасение няма. Хубава статия. Премерено трогателна. Явно момчето няма близки приятели с които да споделя. За това най-подходящи са смесените компании. Може да чуе различни гледни точки. Киноиндустрията се прави за пари. От там помощ не може да се очаква, малко са качествените неща.
Аз пък не съм съгласна със статията. Съгласна съм с Rowan. Всичко си има граници, обаче в днешно време никой не може да усети къде са те. И щом това е така, предпочитам мъжът до мен да е силен, да псува и да пие, вместо да е слаб, да мрънка и да реве. Често съм се замисляла по този въпрос - ми факт е. В началото ми е готино, че е галантен, разбиращ, говорещ и т.н., но в даден момент някак си самите мъже преминават границата и почваш да се чудиш с мъж ли спиш аджеба или с най-добрата си приятелка...и къде е тоз мъж като ти трябва да е по-силен от теб. Еми точно тогава го няма. Сигурно ги има някъде по света онези, най-премерените, които не крият сълзите си в най-тежките моменти, но не превръщат всичко в най-тежък проблем...
Мисля, че в тази статия не става дума за това, че мъжете може да си поревават от време на време, а за това, че истинските мъже не се отглеждат с бой, псувни и лош пример. И ако се вгледате в обкръжаващия ви свят, ще видите, че истинските мъже са отгледани от добри бащи. Не путьовци, а свестни хора. Тези мъже не смятат, че да прегръщаш сина си е лигавщина. Забитите комплексари, или агресивните комплексари са отгледани от "истински" мъже...
Така е, не става въпрос изобщо за бой и псувни. Ама като се замисля, че повечето мъже около мен са възпитавани от майките си, а не от бащите си, ясно е, че ситуацията е "плачевна". И тук предпочитам вместо "вземи го бе, пари му", да бъде "нека му пари, стига с твоите лигавщини"... лично мнение, разбира се, породено от фактическата обстановка. Днес.
http://itthing.com/wp-content/uploads/men.jpg
Айде пак поучения кой как трябва да се държи! Не мога да разбера толкова ли е трудно да приемем хората, такива каквито са. Ако някой, поведението или навиците му не ти харесват просто не общуваш с него. Не мисля, че е е нужно постоянно да се правят генерални изводи и да се сеят критики. Аз лично познавам много повече мъже, които са чудесни личности, отколкото невъзпитани дървеняци като описаните в статията.
И аз мисля че Rowan има право, и една цензурирана дума не успях да си преведа на авторката (въпреки че пред нея не се псувало, тя смело го прави ) п******ти
Хубаво,де!Защо така буквално разбирате авторката?На мен ми хареса написаното.Преди време бях прочела коментар на една мома точно по този повод:Един мъж трябва да е татуиран,да пуши,да пие...иначе кво щял да прави!Еми,мерси!Аз такъв мъж не желая,още повече и син да възпитава.Никой не е казал,че мъжете трябва да се разплакват на предаването "Отчаяни съпруги".Според мен един мъж,който е стъпил здраво на земята и е наясно с комплексите си,знае кога да подтисне емоциите си и кога да се развълнува.Някакси този прекален цинизъм наоколо на мен ми идва в повече.А нас не ви ли?