Колко е мъжко да не се реве. Да не се проливат сълзи. Мъжете не плачат. И мъжките момичета, (освен когато са сами).
"Бъди мъж, тате, не реви! Вземи си джапанките - и чантата. Майка ти ще вземе чадъра..." Тези нареждания издава един мъж с изгорял от слънцето гръб на плажа, в чийто ръце има единствено слънчеви очила и вестници.
Малкият реве с всичка сила, защото пясъкът му пари на краката, има пясък и в устата си, понеже е паднал преди секунда, а и изобщо му е време да реве. Трудно е да си на 4 години, гладен и сърдит по обяд.
Майката се намесва с гласче в стил пицикато: "Ама, Иво, вземи го, докато излезем, че му пари..." "Пари му, нека му пари, стига с твойте лиготии!" - отсича главата на семейството и обръща гръб на фамилията, която събира багажерията от плажния престой.
Учудващо е с какво постоянство мъжете искат да издялкат от синовете си едни каменни фигури, непоклатими, твърди, неревящи, а не някакви си п******ти, мамините те. Слушала съм безброй наставления: "Мъжете правят така, тате!", "Иди ми купи една биричка!", "Ти какво, бе, жените харесват да си корав, какво й звъниш на тая през половин час, да не си вързан с п**и косъм за нея?", "Сега нямам време да ти помпя гумите на колелото. Вземи се научи!"
И по-малко от типа: "Ела, ще оправим заедно колелото", "Дали да не изненадаме майка ти и да вземем да сготвим ние, двамата...", "Да излезем заедно да си поговорим!", "Утре май ще е готин ден да идем за риба!"
Познавах мъж, който беше пребил сина си с колана заради ниски оценки, а по-късно го беше запознал с младата си любовница, за да види как го правят Истинските мъже.
Който и да попитам, има своя дефиниция за това какво трябва да получи едно момче от баща си, докато расте. Но без значение момче или момиче, един отговор е съвсем ясен: добър пример.
В моето семейство например не съм чула баща ми или някой от дядовците ми да изпсува пред нас, децата. На това вероятно много хора ще се изсмеят. Какво пък толкоз, да теглят една майна... Ами нищо, просто не го правеха.
Не защото бяха родени със сребърна лъжичка в уста, съвсем обикновени си бяха. Мисля, че ги беше срам да говорят подобни неща.
Баща ми седеше с мен, за да ме учи как се сглобяват разни шантави неща от първия ми конструктор, дървен, с пластмасови нитчета. По-късно, с брат ми - вече с метален. И не спомням да е казвал кое може да правят мъжете - и кое е мъжка работа. Просто показваше.
Един ден брат ми падна от колелото в парка и здравата се удари. Ядосана, че пак трябва да се занимавам с него, креснах: "Ставай, ти си мъж!" Помогни му, каза дядо, боли го.
Сетих се за това, когато дойде оня ден вкъщи - беше се скарал здраво с гаджето си. Бях така затънала в един проект, но му направих любимите сандвичи, за да го чуя. Виж се с някои приятели, казах му след два часа, когато си тръгваше. "Вече се напихме!", беше отговорът.
Мъжете, доколкото ги познавам, трудно споделят един с друг за проблемите си. Ако го правят, то е с недомлъвки, "абе стана една кофти работа...", "жената нещо ми се прави на интересна", "тъпо ми е..."
Жените сме благословени в това отношение. Всяка, според характера и темперамента си, може да изсипе проблема поне на едно или на няколко места: приятелка/приятелки, фризьорския салон, майка/сестра, колежка. Понякога и с мъжа си, ако й е останала още енергия и пара за изпускане.
Светът е свикнал с женските драми. Дори намира за противоестествено, ако една жена не говори за тях и понякога не пролива и сълзи. Обаче обявява за "слабак" и не-корав всеки мъж, който сподели какъвто и да е проблем. И това ако не е дискриминация.
Дори и киноиндустрията, която се прави главно от мъже, не (им) помага. От времената, в които ни представя коравите каубои на Дивия запад до днешните метросексуални образи, по скулите на повечето от тия мъжаги не се е стекла и една сълзица.
А от другата страна на екрана седят едни поразмекнати женки, които ахкат по същите тия със стоманения и ироничен поглед на Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан и пр., и какво не биха дали за тия силни ръце и мъже без сърца и тела на атлети!
Come to reallity, милички. Нали не искате после едни фрустрирани синчета, които може и да потъват в депресия и отчаяние, но няма да кажат никому думичка. Може да претрепят някой, да наранят себе си, да ударят гаджето си, да се напият и надрусат, обаче си остават мъже.
Ама и мъжете сте едни... Поревете малко, мама му стара.
Спаске, не съм защитник на Съветския Социализъм, но това което дойде след падането му, не мога да нареча западно демократично общество. Щом емигрантите са 1.5 млн като след загуба на Световна война, щом просяците по кофите са ежедневие, щом пенсионерите мрат като мухи поради липса на здравеопазване и децата, а не се раждат много от българска народност,учат само английски( да не говориме как учат). Щом проституцията е начин на обществен и социален живот, рекламиран и по медиите, щом наркоманията е на ниво недостигано никъде в Европа, има някаква грешка в политическата система на България и това е западно демократично общество, колкото и в Монголия. Е там поне деца може да се раждат! И не е виновен нито Комунизма, нито Западната Демокрацията, нито Турското робство! Нещо порочно има в тази смесица от понятия. А, резултата е плачевен за Народа! Ама аз така си говоря, важно е Азис да е жив и здрав и Слави Трифонов, заедно с цялата политическа гилдия, която не е чак толкова многобрайна та да не може един народ да я изхрани
Начи аз ви следа от известно време ма се не ми се занимава с глупости да ставам и аз кибик кат вас. От тия типажи тука дет се подвизават има и умни хора - е баце ти Миле и Роуан и неколко жени знаат кво говорат...Как да е. Тука обаче не можах се сдържа и викам и аз да си напрая един акаунт колко да драсна два-три реда . Та за мъжете дет ревали и тия дет не ревали. Тука типично по булгаристански се изцепваме и в двете крайности. Единия вика - аз пърдим, пушим, не ревем - ерго я съм голем и много мъж. Демек булгаристанец та дрънкам. Сега... яз си ревем - на погребението на баба ми ревах, и на това на най-големия ми приятел с който като братя бехме па се удави на 16 години. Та и тогава ревах и ма не е срам грам. Толко болка не съм изпитвал никогаш. Оно кой е казал, че душевната болка много по боли от реалната е много прав бил. Яз никогаш не съм ревал от физическа болка. Откак се помним. Кат бех по-млад се биех много и ме биеха много (от Резерват Северозапад съм къде си е ежедневие това). Не пием също - бай Миле мое каже не си мъж. Па сигур не съм. Ма само да споменем, че бащицата много пиеше и много биеше. Помним кат ни водеше мене и брат ми у кръчмата (па бееме мънинки) ония с ножове одеха на кръстовете. Та яз много мразех това пиенье та кат пораснах ми идеше да му забия брадвата у главата на дъртия. Па имаше и един поп редовен у кръчмата - та он кат се напие, целува кръста и скача да се бие. Както споменах яз си се биех редовно - квото бех видел от баща ми и от другите...ма един път (бех студент вече) толко бой бих един, че ма вкараха у пандиза. Човека си извади медицинско и щеше да ме съди. И тогава полицая вика - ей момче, знаеш ли вика ако тоя те осъди,че целия ти живот отива по ангелите..Тогава се стреснах. После завърших, намерих работа после още една у паралел, напраих дете, и е сега излезнах навънка, че много добра въможност се удаде. И си дадох сметка колко сме комплексирани българете. Не ма разбирайте погрешно - аз съм голем националист. Българин ше си умра. Ма видех кви сме индианци. Ората са толко уравновесени, спокойни. Яз в началото ше ги бием едва ли не като им приказвам. Та затова - не може кажеш един мъж реве - путка е. Не. И не казвам да ревем със скръстени крачета и похлипвайки леко със кърпичката как един беше писал по-доле. Яз съм гледал стари мъже пияници, смачкани от живота и от мъка да падат у селската кръчма на пода и да реват - не като путка - като животно реве. Ма не мое го разберете вие това. Що не знаете кво чудо е у провинцията за леб да немаш - еле па у моя край. Та мъжа требва да учи сина си от болка да не реве. Ма да може да си покаже чувствата кога требва и пред кой требва. Яз кат се залюбих с бившата жена не можех да вържем едно изречение да й кажем, че я обичам и че държим на нея. Бех като тия неадерталците де ги дават по Дискавърито. Има един разказ на Хайтов за това - как се учат едни диваци булгаристански на чувства и кавалерство от един коч . Та поздравявам авторката за статията - малко са такива сред боклуците тука.
Страхотна статия! За мен също най-важното нещо във възпитанието е личния пример и само един истински баща може да възпита истински мъж. Не мисля че говоренето, сълзите и падането принизяват мъжа, по-определящото е начинът по който може да се изправи. Това е силата,защото животът е спирала - днес сме горе, утре сме долу и най-важното е да имаме сили да продължим.
Евалата,бате!Е те това ми беше мисълта,но друго си е да излезе от мъжки ръце написано!Ние хубаво си чешем езиците,обаче реалността е много брутална и съм сигурна,че повечето хора тук се замислят върху нея.Нищо,че понякога цинизма надделява...
Хубава статия,хареса ми.Има голяма доза истина в нея.Смятам(поне от наблюдения в ежедневието),че днес подрастващите израстват без модел за поведение.Онзи ден до мен в тролея се возиха 2-ма младежи,псуваха много вулгарно,говореха адски вулгарно за момичета итн.,не ми се мисли какви ще са не съпрузи,а хора за в бъдеще.Бяха 11 клас(по думите им).Такива примери бол.Но няма ли го Бащата вкъщи да даде правилна и зряла насока на сина си,не става.Всичко в тоя живот започва от възпитанието вкъщи.И аз съм възпитаван да бъда мъж и да не плача.Знаете ги репликите:"ти си голям мъж вече,не плачи".Но това не ме прави не чувствителен,напротив,даже съм благодарен,защото това ми възпитание ми е помагало в живота,да се боря с трудностите.И не е само за реването,ами когато трябваше да се свърши някаква работа,не хленчех а я вършех,защото така трябваше.Не като леля ми,която плащаше на братовчед ми(сина си) за да изхвърли боклука.Но това е друга тема на разговор тъй като ще стане война Столицата-Провинцията и къде е била по-добрата среда за възпитание.А жените около мен са намирали винаги опора в мое лице.Ще запомня баба си с една такава реплика,нещо като се "убиех" все казваше,не плачи,какъв войник ще си :-):-).Но пък това си е може би до манталитет на нацията ни.Когато например почина дядо ми,плаках,защото ми бе адски мъчно и ме болеше и намерих утеха в близките си.Така че мъжете които не плачем за щяло и нещяло,не значи,че не сме чувствителни. Но жените смело мога да кажа,че минавате всякакви граници по отношение на рева: Скарате се с добра приятелка-ревете??? Събере ви се много работа,имате чувството,че не можете да се справяте с нея,изпуши ви глвата,прибирайки се вкъщи ревете??? Бога ми има дни в които съм виждал жени да плачат,да не знаят защо,просто им ей така мъчно и било,ревяло и се????? П.С.Повечето днешни хленчещи мъже са възпитани от жени(майките си).
Аз само да вметна, че като мърморя срещу днешните мъжОвци, хич не изключвам фактора, че и ние, жените, не знаем какво искаме... Ето, признах си го, ама що тъй се получава - е те това е много дълга тема.
Бобо- пропусна Костов да споменеш А колкото за истинските мъже- няма мъже, които не плачат. Един истински мъж знае къде и кога да плаче. В банята. На заключена врата. В празен апартамент. Това е, има си някой изключение, както споменатото назад погребение, но това е основното. Дали щял да пуши, дали щял да пие, хеле да се бие... Това не определя мъжа като такъв. Особено пиенето и биенето, барабар с псуването определят селяндура, не мъжа. А истинският мъж знае кога да спре. Абе... какво се занимавам и аз с вас, като не можете да си намерите истински мъже, хващайте си вибратора, не клавиатурата. Тоз бил ревльо, оня пък пиел...ай сиктир, вие пък, обикновено, сте наклепани с грим крокодили.
Не прочетох всички коментари, нито статията до края, но ми си ще да споделя моето мнение. Към написаното, не към коментарите. Не съм татуиран, пия малко, пуша, ругая често и ... да, епилирам се. Имам две деца. Които вече едва ли могат да се нарекат деца. Старал съм се да ги възпитам точно по начина, който описва авторката и не виждам нищо лошо в това. Не виждах нищо лошо в това, че синът ми когато му пари пясъка на крачетата не е нужно да чака майка му или татко му да го вземат в ръце милия. А е нужно само да си обуе джапанките. Да ги потърси и да ги намери заровени в пясъка. И следващият път да знае, че джапанките трябва да са заедно и на място, което е запомнил, а не заровени на неизвестни места на 10 метра една от друга. Не виждах нищо лошо в това, да го науча, че не е редно да плаче за мама и за тате заедно с кака си когато някой съученик я е хванал за циците, а да му насини окото [или да се прибере с насинено око, но щастлив и неплачещ]. И като цяло, станаха свестни младежи. Не чакат тате или мама да ги вземат в ръце когато паднат, а си обърсват кръвта от коленете и продължават. След като са запомнили, че на това място има камък, в който са се спънали. И следващия път, когато минават от там са готови или да го заобиколят или да го премахнат по някъкъв начин за да не им пречи за в бъдеще. Надявам се да разбирате алегорията.
За момченцата е ясно как трябва - там спор няма. Обаче не разбрах тия дето си имате момиченца.....тях възпитавате ли ги да плачат постоянно тогава за да бъдат жени?
Нещо...не и се е получила статията на автора
Жените сме малко по-емоционални, затова сме и по-ревливи. Не мисля че това е въпрос на възпитание, разбира се не говоря за "ЦИВРИТЕ", които реват за всяко нещо, защото така са свикнали да получват нещата, вместо да се преборят за тях.
Оня, не, щото хленчещите създания са противни. Малко слабост от време на време може. Мъжете много си падат по това да спасяват нещастни принцеси. Някак си от вътре им идва. Супер Марио, форевър! То май по това си личи кой мъж, кой не. По отношението към жените.
@43 Iratais: много добре написано и аргументирано! Подкрепям! Най-после нещо свястно в коментарите! Останалите 54 коментара са просто едно също, написано с различни думи. Забележка: тази статия WC-то да я сложи в няк`ъв златен, платинен, все тая к`ъв, но изключително рядък фонд, защото няма нито един коментар (до момента) от Тея Късото!!! Такива статии в този сайт са единици!
Коментари 43, 49 и 50 - От мен: Не е вярно, че мъжете не плачат и си тръгват когато боли... Плачат тихо самотни във здрача, уморените мъжки очи. От обида до кръв наранени, плачат тихо, дори без сълзи. А сърцето във тях е сломено. И от болка се гърчи, кърви... Плачат тихо по своя си начин. Без истерии. Безгласно дори. А когато пред тебе заплачат, значи вярват във теб, разбери. Всяка мъжка сълза е безценна. Носи в себе си сила и жар. И когато е с теб споделена си получил най-ценния дар. Съжалявам, но не знам кой е авторът...
Загубих 10 минути от живота си ,четейки безсмислена статия написана от потенциална лесбийка и много съжалявам. Тръгна със случка от плажа , сложи общия знаменател и в заключение - мъжете сте едни ... слава богу че не всички жени са като теб!