Над тясно стълбище в скромна и незабележима офис-сграда трима пенсионери седят в препълнена с вещи малка стая, наведени над компютрите и мобилните си телефони.
Приличат на комитет от кварталния пенсионерски клуб, а не на ръководители на 250-членен екип от доброволци, които искат да помогнат за справяне с една от най-тежките атомни аварии в човешката история.
72-годишният Ясутеро Ямада и другите старци от "Корпуса на опитните ветерани" искат да работят в тежко пострадалата атомна централа "Фукушима Даичи". Групата е съставена само от пенсионери над 60-годишна възраст и има уникални преимущества, тъй като клетките на по-старите хора се делят по-бавно от на младежите.
Възрастните японци са готови да рискуват живота си за благото на страната. "Трябва ние да сме там вместо тях," казва Ямада за 1000-та души, които в момента са в атомната централа.
"Старите хора сме по-малко чувствителни към радиацията." Той е бивш инженер в Sumitomo Metal Industries и има десетилетия опит. Преборил се е с рака и пояснява, че цени живота си, но иска да помогне в годините, които му остават.
Мобилният му телефон звъни. Той вади слуховия си апарат, за да отговори. Търсят го отново от новинарска медия. Репортери от цял свят се обаждат всекидневно, откакто Ямада разгласи съществуването на своята група.
Интересът към нея се засили, след като съветник на японския премиер я нарече "отряд самоубийци". Гоши Хосоно заяви на пресконференция, че макар властите да са благодарни на старците, нямат чак такава нужда от тях.
Пенсионерската "камикадзе-група" никак не е възхитена от определението. 65-годишният Масаки Такахаши настръхва от думите на Хосоно. "Искам да спрат да ни наричат "отряд самоубийци" или камикадзета," казва той. "Не правим нищо особено. Просто смятам, че трябва да помогнем и не мога да допусна само млади хора да влизат в централата."
Такахаши твърди, че вече са събрали 900 дарители и към 250 старци в добра физическа форма, готови да облекат белите антирадиационни костюми и да влязат на територията на централата.
Причините да станат доброволци са различни, но сред тях не е желанието да умрат. 69-годишната Казуко Сасаки, съоснователка на групата, казва, мотивите и са много лични. "Моето поколение подкрепяше строежа на атомните централи. Ако ние не поемем отговорността, кой да го стори?"
Но Сасаки е също така и прагматична. "Когато бяхме млади, никога не сме мислили за смъртта. Но сега тя ни се струва нормална, защото остаряваме. Имаме усещането, че ни очаква. Това не значи, че искам да умра. Но ме е страх по-малко отколкото на младини." Според нея 30-годишните, изложени на радиацията в авариралата централа, може да развият рак след пет или десет години. Тогава тя ще е на 75 или 80 и може така или иначе вече да се е разболяла.
Властите спорят доколко разумно е доброволчеството на старците. Собствениците на атомната централа от Tokyo Electric Power Company (TEPCO) са им благодарни. Но заявяват, че разполагат с достатъчно работници, които контролират кризисното положение. Според други източници обаче фирмата изпитва трудности да накара свои служители да влизат в местата с висока радиация.
Хикару Тагава е бивш служител във Фукушима. Живял е само на няколко километра от централата, в област, която сега е евакуирана. В момента се намира в кризисен център край Токио. "Нищо не може да ме накара да се върна да работя там," казва той, докато малката му дъщеря играе наблизо. Той има две малки деца и смята, че нивата на радиация са "прекалено опасни".
Дали заради опасения от недостиг на работници или заради публичните изказвания на групата пенсионери, съветникът, който ги нарече "отряд самоубийци," вече не е чак такъв противник на идеята. "Срещнах се с ръководителя им и разговарях с него за евентуални следващи стъпки," казва Гоши Хосоно. Ямада също потвърждава за срещата с Хосоно и вярва, че групата скоро ще заработи в централата. Според него причината е проста: "Те имат нужда от нас."
