Ева Бромстер, директор на основно училище, е стресната от телефонно обаждане късно през нощта миналия четвъртък. "Училището ти гори," съобщава й директорът на местната инспекция по образованието в Стокхолм. Бромстер отива бързо до сградата, намираща се в предимно емигрантския квартал „Тенста", северно от шведската столиза. Открива една от стаите погълната от огън, а друга с вода до глезените, след като пожарникарите са угасили пламъците.
Това е вторият пожар в училището за 3 дни
В Стокхолм и други градове миналата седмица стана нещо изненадващо - банди, съставени основно от млади емигранти, подпалват къщи и коли в изблик на разрушителен гняв, рядко наблюдаван в страна, гордееща се с традиционно спокойното си и законопослушно население.
Вълненията, наподобяващи градските бунтове във Франция през 2005 и Великобритания през 2011, изтласкаха Швеция в центъра на наженет дебат из цяла Европа за емиграцията и напрежението, което тя предизвиква по време на дълбока икономическа криза.
Бунтовете, които в последните дни намаляват, предизвикаха много по-малко щети от тези в Париж и Лондон, в които също участваха основно чужденци. И все пак, вълненията разтърсиха Швеция, която има репутация на приветстваща емигрантите и бежанците, включително бягащите от насилието в страни като Ирак, Сомалия и Сирия. Същата Швеция, която редовно оглавява класациите за най-щастливите държави в света.
"Не знам защо някой би желал да изгори училището ни," казва Бромстер. "Просто не го разбирам. Може би те не са толкова доволни от живота си."
Бунтовете не са безпрецедентни тук
През 2008 г. и 2010 г., емигрантите имаха сблъсъци с полицията в южния пристанищен град Малмьо. Въпреки това бунтовете и подпалванията от миналата седмица в столицата Стокхолм, гледката на тинейджъри, хвърлящи камъни по пожарникарите, накара много шведи да се чудят какво се е объркало в общество, което толкова старателно полага усилия да помага на непривилегированите.
Насилието бе концентрирано в относително бедни квартали, но повечето от жителите им винаги са били защитени от мизерията чрез система за социални помощи, която е една от най-мащабните в света, въпреки скорошните орязвания на бюджети.
Дясноцентристкият премиер на Швеция Фредерик Райнфелд пренебрежително описа бунтовете като "хулиганство," докато крайнодясната партия "Шведски демократи" се възползва от насилието, за да отстоява позицията си срещу емиграцията и да призове за депортирането на чужденците извън Швеция, нарушаващи законите. "Това не е само проблем на полицията," коментира Джими Акесон, лидер на партията, а "пряк резултат от безотговорна емиграционна политика, която е довела до дълбоки пукнатини в шведското общество."
Левицата, доминирала шведската политика от десетилетия и въвела системата за социални помощи, известна като "От люлката до гроба", хвърли вината за бунтовете върху намалените държавни помощи и умерения стремеж към приватизация на обществени услуги. Според партията това е предизвикало ерозия на толерантната, егалитарна етика в страната. Скорошен доклад от ОИСР констатира, че неравенството на доходите се е увеличавало по-бързо в Швеция, отколкото в която и да е друга индустриална държава в периода 1985-2010, макар че страната остава много по-егалитарна от другите.
"Дори и да е така, богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни," контрира Барбро Сорман, активист в опозиционната Лява партия.
"Швеция започва да заприличва все повече на САЩ"
Емигрантските анклави на Стокхолм, включително „Тенста" и съседното предградие „Хусби", където започнаха бунтовете на 19 май, след като полицията застреля 69-годишен емигрант, извадил нож при полицейска проверка, все пак не показват особени външни признаци на нищета.
Създадени през 60-те години като част от държавна програма за строеж на милион нови домове в рамките на десетилетие, северните предградия на Стокхолм сега разполагат с добре поддържани паркове, не твърде красиви, но добре поддържани жилищни сгради, училища в отлично състояние, младежки центрове, библиотеки и легиони социални служители, финансирани от държавата.
Емигрантът от Сърбия Деян Станкович, ръководещ група млади служители на властите, присъединили се към родителите и други доброволци за нощни патрули по улиците, си спомня посещение в района от група объркани представители на американските социални служби.
Тук е зелено, поддържано и безопасно, какъв е проблемът?'
Един от големите проблеми е липсата на работни места. Нивото на безработицата в цяла Швеция е около 8%, но в емигрантските райони то е почти двойно по-високо, дори 4 пъти по-високо сред хората под 25-годишна възраст. По думите на Нима Санандаджи, родена в Иран шведка от кюрдски произход, автор на няколко книги за емиграцията, в далечните райони в северна Швеция също има много хора без работа, "но те не хвърлят камъни и не подпалват коли."
Станкович казва, че съчувства на оплакванията на емигрантите от дискриминация на пазара на труда. Но той допълва, че много от кандидатстващите за работа, особено младите мъже, имат нереалистични очаквания и чакат държавата да им намери сравнително добре платена работа в квартала, в който живеят. "Има много хора между 20 и 22 години, които казват: ‘Искам работа, искам я веднага и искам да си остана тук. Това е техен проблем, но той се превръща в проблем на държавата", казва той.
Габриел Бершам, 17-годишен ученик, роден в Ирак, споделя: "Младите искат да бъдат чути, но са свикнали да бъдат игнорирани. Сега това, което те казват, най-после ще бъде чуто." И все пак и по негови думи подпалването на коли е "глупаво и тъжно".
Гневът на младите емигранти учудва и притеснява по-възрастните представители на техните общности
След като силите за борба с безредиците се оттеглиха от улиците в края на миналата седмица, по-старите емигранти предприеха собствени действия, за да ликвидират напрежението. "Няма оправдание за това насилие," казва Абдула Ахмед, учител, емигрирал от Сомалия преди 23 години, който сега прекарва нощите си в обиколки по улиците и търсене на потенциални размирници.
Усилията на старите емигранти изглежда дават някакъв резултат, поне в Стокхолм, където през уикенда са били подпалени осезаемо по-малко автомобили - в сравнение с изгорените 50 коли в четвъртък. В събота вечер улиците на „Хусби" бяха спокойни, тъй като младежите се бяха събрали да гледат финала на европейския клубен футболен шампионат на голям екран при станцията на метрото.
Сред емигрантите има голямо разминаване между поколенията по отношение на възприятията за живота в Швеция. "Родителите ни казват, че би трябвало да сме благодарни," коментира Рами ал Хамиси, младежки активист, чието семейство е емигрирало от Ирак. "Те самите се чувстват благодарни, защото са преживели войни. Но тези от нас, които са били родени тук, нямат никаква база за сравнение на живота си тук", обяснява той.
„Хусби", по думите на Хамиси, "изглежда добре отвън, но отвътре не е никак приятно място." Студент-първокурсник по право в университета в Стокхолм, той не е участвал в бунтовете и признава: "Швеция ми е дала възможности, които не съм имал в Ирак," но все пак се оплаква, че "отношението към мен не е като към бял човек."
"Чувствам дискриминация непрекъснато, навсякъде"
Насилието в последните дни е същински дар от небесата за антиимиграционната партия "Шведски демократи". Според социологическите проучвания популярността на партията нараства, донякъде заради негодуванието у много шведи, че те биват наричани расисти, след като са приели толкова много бежанци. Емигрантите и родените в Швеция деца на емигранти съставят около 15% от населението на страната, а миналата година Швеция почти е удвоила броя приети бежанци и се е превърнала в основно европейско убежище на бягащите от Сирия.
Директорът на подпаленото училище Ева Бромстер, чиито 325 ученици без изключение са от емигрантски общности, казва, че не може да се очаква от семейства, "избягали от ужасни войни в Ирак и Сирия", да се адаптират лесно към съвсем чужда среда. "Те не получават работа и се чувстват изключени от обществото," коментира тя.
Михаел Лунд, бивш полицай, допълва: "Обикновените шведи седят пред телевизорите си и трупат гняв при вида на хвърлящите камъни емигранти." Лунд, който от години е работил в антирасистка организация, създадена от автора на "Момичето с драконовата татуировка" Стиг Ларшон, заявява: "И аз съм гневен, но това наистина е единственият начин, по който те могат да привлекат вниманието на политиците и медиите."
Лунд е посетил анклавите, засегнати от бунтовете миналата седмица. Той коментира, че въпреки огромния си опит в относително лишени от добри условия на живот райони, "не съзнавах колко много младежи мразят полицията" и я смятат за расистка. "Полицията се страхува, младежите също се страхуват," казва той. "А когато страхуващи се хора се срещнат, от това произлизат само проблеми."
@Бетон, Какво ли не бих дал за да изпием по две бири и да обсъдим темата. Интересно ми е понеже сме на две различни мнения, но все пак ти защитаваш твоята теза със смислени аргументи. Нека запо4на накратко. Живея в Дания от 18 годишен. Преди това изкарах 18 години в България. Тук мултикултуризма не се получава. Сега ще се опитам да изкарам накратко аргументи. 1) Дания е това каквото благодарение на русия висок и синеок датчанин. Ако не сте запознат вижте в класациите къде се намират горе долу. В момента (и 10 години назад) започват опитите за интеграция на мюсюлманите (ще ги сложа мюсюлмани, защото се има впредвид разлчини араби, турци, сомалиици, афганистанци и така нататък - всичките проповядват ислюма. Нищо лошо към религията). След милиони долари изляти резултата е - мюсюлманите живеят в квартали отделени от датчаните. Кварталите им не са гета, обикновен квартал - ако се разходиш през нощта (когато няма хора) няма да видиш разликата между датски и мюсюлмански квартал - заклевам се. Датчаните им подържат един много добър стандарт - и въпреки това, наще хора - мюсюлманите не се опитват да се интегрират. Нямат желание да спазват законите - многоженсво, бой на жените, никакви права за жените и момичетата (някои не ги пращат и на училище). Интеграцията не се получава поради простата причина, че те искат да вземат, но не искат да дават от себе си. Ще го опиша с пример: Ако ти и жена ти(майка ти, сестра ти, все тая) идете в Саудитска Арабия, жената има два избора: да сложи забрадката или да я убия с камъни. Ако пък Мохамед и Изаура отидат в Кралство Дания, жената има два избора - да сложи забрадка или пък да не сложи. Ако пък й кажат нещо на "въпреки" (относно забрадката) - веднага 100 съдилища за правата на човека ще се вдигнат. 2) Аз докато бях в България нямах проблем с другите етноси. Живеех в малък град и две къщи от нашата живееха цигани. (Наричам ги цигани, защото за нас нямаше роми, мангали и т.н. Имаше цигани и българи и никой не се обиждаше от това какъв е!) Та циганина живеещ там - на 21-26 години изглеждаше като състезател от мистър олимпия!! Знаеш ли защо изглеждаше така? Ще ти кажа - скъсваше се от работа, за да подсигури семейството си. Работеше в цялата махала(квартал както е модерно) и изкарваше добри пари да си живеят нормално. Съжителствахме си нормално, подарявахме си разни дреболии за коледа и великден.. Какво стана обаче като дойдох в Дания? Дебели арабчета, цял ден висят по спирките на автобусите, хвълят пиратки, жените са като нинджи, а мъжете се държат като шейхове. Ужас и безумие. Прехвалената интеграция в Скандинавия е следствие от едно единствено нещо - СКандинавците имат ОГРОМНИ ресурси и плащат помощи на имигрантите като за световно. Те(имигрантите) са щастливи - получават парички и не правят нищо по цял ден. А датчаните и те (с типичното от тях лицемерие) се чувстват перфектно - помагат на изпадналите в нужда (малко мечеща помощ, но както и да е). И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ КОГА стават проблемите - когато Европа изпада в криза и малко по-малко паричките за хрантулниците започват да намаляват (следствие от кризата). Това би трябвало да ви говори много. Отностно това колко мултикултуризма помагал за продуктивността, иновативността и т.н. Щеше да сте прави напълно ако бяхме 2007-2008 година. От тогава насам изследователите се разделиха на две - едните мислят, че мултикултуризма е полезен, други мисля, че вреди изключително много.Аз като цяло съм 50/50, но по-скоро си мисля, че не е полезен за Европа в сегашния й вид защото: а) Образованите идващи да изкарват пари и да добавят стойност са много малка част (по малко от 5%) от имигрантите в ЕС. Останалите са необразовани хрантулници, преживяващи като общи работници и на помощи (главно помощи). б) Те искат да дойдат тук (в Европа) с тяхната си култура и въобще да не се съобразяват с това как е тук, НЕ ИМ ПУКА. Нагледен пример: Ако п риемем, че втвоя дом не се пуши, а в моя дом се пуши. Идвам ти на гости - какво следва? Да се съобразя с теб и да излизам на терасата. Но ако последвам примера на мюсюлманите в Европа - Ще си запаля цигара и ще ти се скарам, че нямаш пепелник! А относно развитието на щатите, според мен причината е, че мозъците на Европа след ВСВ отидоха там и в Русия. Преди това щатите хич не са напред. Дори преди ПСВ са изостанала държава в общи линии. Според мен просперитета на щатите е повече следствие от конфликтите в Европа и войните, от колкото вследствие от "мултикултуризма" им. Впрочем в щатите няма мусюлмани толкова много, както и да е. Искам за финал да поясня, защото имам чувството, че ще изляза нетолерантен. Вижте сега, аз съм безкрайно толерантен човек, просто когато идваш в моя дом, ще се съобразяваш с мойте обичай. Няма да ми пробутваш твоя начин на действие, а пък ако се противя да ме съдиш и да се оплакваш, да вдигаш олелия до небете и да ми палиш секцията. Бих искал да отворя още една тема, но тя е необятна. Все пак ще загатна. В Европа никога не е имало толкова дълъг мир. А войната кога се започва - когато ресурсите не достигат и хората искат повече, но няма от къде. В тоя ред на мисли в момента икономиката се задъхва, Европейците или ще се примирят, че вече не са властелините на света и ще слушат онзи от джамията всеки ден или ще стане лошо. Не искам да съм лош пророк, но тази ситуация на която съм сиведетел всеки ден тук, в Дания - просто не може да продължи повече от 10 - 20 години. Просто мюсюлманите отиват прекаленно далеч, прекаляват с гостоприемството и не съм сигурен търпението кога ще се изчерпа. Не пак повтарям - това не може да продължи дълго. Това всъщност не са мой думи - това са думи на местни датчани, от онези русите и високите със сините очи.
Забражих да дам един много показателен пример. Религията включваща многоженство - замисляли ли сте се, защо е въведено това? Не е за да си прави кефа мъжа. Корените на многоженството се крият в дълбока древност. Времето когато войните са се водели постоянно, когато войните са се водели със армия съставена главно от хора, от мъже. Огромна част от мъжката популация е заминавала на война всеки 10тина години. Огромна част от тези мъже не са се връщали. И съотношението на мъже към жени е било 1/3. И за да се подсигури развитието на племето/населението е било нужно - всеки мъж да има ПРАВО на 4 жени. Дори сега (2013) ако примерно в щатите ако всяка жена се омъжи за 1 мъж -> остават 7 милиона сами жени. Принципно религията е много хубаво нещо, но е абсурдно да се приема буквално в 21-век в Европа. Не се получава.
И в България на жена и нещо се пада мъж без нещо.
Е ти си близо до копенахген, пък от там полети за навсякъде ^^ Иначе си прав - хич не са идеала за раса, но общността им е несъвместима с мюсюлманските имигранти.
@hidden: Ако се случи да намина към Дания, ще ти се обадя Това, което описваш, несъмнено е част от реалността. Имигрантските общности никъде не са безпроблемни: примиряването на културните различия не е като проста смяна на галабеята с костюм и вратовръзка, може да отнеме десетилетия. И това си проличава особено където вратите за имигранти са отворени широко. От една страна не може да се упреква човек, че инстинктивно иска хем да си остане същият, какъвто е свикнал да бъде, хем да живее на място, където му е по-удобно, отколкото в родината му. От друга, може – защото по всички правила на логиката и коректността старата поговорка „Когато си в Рим, прави като римляните“ би следвало да има силата на закон. Доколко местните норми (и кои точно норми) трябва да се налагат принудително върху имигрантите, винаги е било и ще си остане спорен въпрос. В самите държави-реципиенти това непрекснато се обсъжда и коригира: те нямат интерес да имат повече проблеми, отколкото могат да понесат. И в общи линии всяка си поддържа някакъв (макар и динамичен) баланс. Ти си описал как изглежда този баланс в Дания. Колкото и уродлив и рисков да ни излежда на нас, очевидно датската държава е преценила, че има някаква изгода, иначе щеше да вземе мерки да промени нещата. Въпросът на темата обаче не е какъв е балансът някъде си – а защо този баланс ВЗРИВНО СЕ НАРУШАВА. Явно се натрупват някакви напрежения, които избиват: какви са те? При това избиват откъм на пръв поглед неочакваната страна: ако имигрантите са проблем за Швеция, Англия, Франция, би следвало коренното население да започне погроми в имигрантските квартали... а вместо това започват да се бунтуват точно тези, които по нашите представи са печелившите от баланса?! Аз се опитах да поразсъждавам именно за това, което причинява взривните нарушения. Те са опасните, всичко друго подлежи на регулиране. Очевидно причината е от психологически, а не от битов тип; при това е достатъчно силна, за да надделее над битовото задоволство. Най-лесно е да се обясни с „некачествения материал“ на имигрантските общности и с една друга поговорка – „Пуснали го под одъра, то се качило на одъра“. Безусловно, и това го има. Тезата ми обаче е, че дефект има и от отсрещната, видимо „изрядната“ страна. И ти самият си го споменал, макар и мимоходом: > А датчаните и те (с типичното от тях лицемерие) се чувстват перфектно - помагат на изпадналите в нужда (малко мечешка помощ, но както и да е). Човек може да даде нещо другиму по три начина: като споделяне, като дарение и като милостиня. Първото показва равнопоставеност; второто – загриженост и милосърдие; третото – високомерие и пренебрежение. Според мен имигрантите просто започват да осъзнават, че разполагат само с второто и третото, но не и с първото. И това засяга достойнството им. На преден план излиза не КАКВО и КОЛКО ти дават, а КАК ти го дават. Защото всяко човешко същество има достойнство. И лесно свиква, че му се полага, когато заживее в нормална среда. Един сомалиец може да съществува в робски условия цял живот в родината си – но когато отиде в Швеция, полека-лека осъзнава и започва да защитава достойнството си. Не твърдя, че ако нациите-реципиенти някак отведнъж започнат да уважават достойнството на приетите имигранти, това ще реши проблема: самите имиранти трябва да се преборят и със своите собствени предразсъдъци и да приемат, че са длъжни в известни рамки да се променят. Казвам обаче, че ако реципиентите искат да са 100% изрядни, им остава да се разделят с лицемерното милосърдие, което прави даденото да изглежда като милостиня. Всичко друго необходимо в общи линии са го направили. А защо си губя времето да разсъждавам по такива отвлечени проблеми: ами, защото не са толкова отвлечени. Ние, българите, можем да се окажем и от двете страни. Ако и да не сме сомалийци, като имигранти често ни гледат косо заедно със сомалийците; същевременно, ако (дай боже) стандартът ни тук се повиши, ние самите може да се окажем в положението на лицемерния бял човек, даващ милостиня на сомалийците – и те да започнат в знак на протест да палят нашите училища. Изобщо, струва си човек да се опитва да разбере причините и механизмите, стоящи в основата на събитията. И то преди въпросните събития да му припарят под краката. Между другото, благодаря за обстойно защитената теза, с удоволствие я прочетох, въпреки че се разминаваме. P.S. И остави това „вие“ В един интернет форум всички са равни.
@Бетон, Проблема с мюсюлманите е не, че не могат да се приобщят, проблема им е че нямат желание (масово има и изключения). Започвам подред: "очевидно датската държава е преценила, че има някаква изгода, иначе щеше да вземе мерки да промени нещата." Тук нещата са много сложни. Историята на кратко започва в 60-те - 70-те години на миналия век. След войната западна европа започва да се възтановява с чудовищни темпове и е нужна ОГРОМНА работна ръка. Датчаните са малко 5-6-7 милиона (взависимост от това какво смяташ за датчанин) и им е била нужна работна ръка (необразована) за физически труд. И от къде да си внесат работна ръка? 1) Западна Европа отпада - защото и тя има недостиг, камоли излишък и да изнасят за Дания 2) Соц блока отпада - предполагам си наясно, че няма как да стане сътрудничество между кръвните врагове ^^ 3) Най-близката алтернатива е Турция - и точно от там са внесли, като са си мислели, че турците ще рабтят докато има работа и след това ще се върнат в Турция (чист гурбет). Обаче какво става? Турците им харесва и остават в Дания след като има работа, датчаните са сгрешили и не са си направили законите като хората, турците си водят жените и започват да се плодят и да живеят на соц. помощи (Дания е може би най-социалната страна, тук дори има помощи за алкохолоци...както и да е). С времето (90-те години) Датчаните осъзнават колко са се прецакали и затягат режима, но вече щетите са нанесени (Не могат да изгонят турците и сомалииците). И са в патова ситуация, нямат полезен ход и избират най-малкото зло - да ги третират като равни с надеждата, че ще се "претопят" обаче това не се случва и започват крайно десните настроения. Това не са мой разсъждения, това ми го каза професора ми (датчанин) по дискриптива икономика преди няколко години. Отностно "защо този баланс ВЗРИВНО СЕ НАРУШАВА. " Баланса се нарушава, както споменах, понеже Европа го е "закъсала" (не много но паричките намаляват) и не може да си позволи такава социална политика както предните години => разходите за хората на помощи (масово мюсюлмани имигранти) намаляват. Обаче имигрантите не са много щастливи от този факт и започват да се бунтуват - ето това е причината за ексцесиите в Великобритания, Франция, Швеция. (Надявам се не вярваш на тезата - заради убииство на еди си кой). А като цяло тук по мой наблюдения ги третират като равни, не им дават милостиня. Това са личните ми наблюдения поне. Дори по-равни, защото се страхуват от обвинения в расизъм. Веднага давам пример: Една вече с компания малко подпиинали тръгнахме на клуб, имаше няколко групички - ние, 2 групи датчани и 1 група арабски имигрантчета (2ро или 3то поколение). Нас не ни пуснаха с уговорката, че не сме спазили еди какъв си дрескод (маратонките им бяха проблем), обаче арабчетата пред нас ги пуснаха след кратък спор. Изумен бях и малко ядосан, но както и да е, продължихме си вечерта на друго място. След време разказвам случката на мой познат - датчанин работещ в сферта на сигурността и той ме просветли каква е работата - Арабчетата ако не ги пуснат ще вдигнат олелия до небето (дискриминация), ние понеже сме бели - ние няма какво да направим. Огромен проблем в Дания (или Европа не искам да генерализирам) е, че има един чудовищен страх от обвинение в дискриминация. Този страх е набит в главите с историиките за "чудовището ХИТЛЕР" (това също е друга тема, как човек може да се върже, че всъщност причината да прати цяла Германия по фронтовете е ЗА ДА ИЗБИЕ ЕВРЕЙТЕ!?!?. По-скоро са икономически причините, но няма да задълбавам). Проблема казан най-общо е, че аз ако ти дойда на гости (и НЕ СЕ пуши във вас) аз студ, дъжд, сняг - отивам на терасата или навън за фас пауза. Арабина ще пусне жалба как така нямаш пепелник и го дискриминираш защото е различен цвят, чувства се унижен, поругано достойство.. с една дума ти си преродения ХИТЛЕР. "местните норми (и кои точно норми) трябва да се налагат принудително върху имигрантите, винаги е било и ще си остане спорен въпрос. " Тук всеки си има мнение и на всеки мнението е вярно. Моето е, че абсолютно всичко - ако ще говорим за равноправие. Като цяло ситуацията е придобила кумични измерения - дори трагикумични. Не съм сигурен дали знаеш за случката в Австралия как един симпатяга си регистрира религия на летящия свещен дракон или нещо от сорта. И искада се снима на лична карта със цедка за спагети. Не му разрешават, той вдига олелия до небето, осъжда държавата и след това вече го снимат с ЦЕДКА ЗА СПАГЕТИ НА ГЛАВАТА!?!? Ето до там е стигнала толерантността - до трагикумизъм. Според мен изхода от цялата тази драма ще е трагичен. Няма как да продължава това в Европа, не и на фона на икономическите проблеми, демографския срив и страхуващите се европейци. Има си причина крайно-десните да са 3та политическа сила в Великобритания, Франция, Дания и Швеция. В Германия не съм сигурен как е, но мисля и там надигат глава. Да не подхващам лудия Брейвик или какъвто беше в Норвегия.. Интересно, че покрай шумотевицата с Брейвик излязоха няколко статистики как в Норвегия или Швеция (не съм сигурен) от 96 разследвани случая на ИЗНАСИЛВАНЕ, заподозрените и осъдени араби/негри/имигранти са 85. Чакат ни промени. Добри или лоши, ще има промени, но колкото повече се отлага - толкова повече вероятността за 2ри Брейвик, поредни палежи в столици, дори втори Хитлер(да не чуе господ) става все по-голяма и по-голяма.
Забравих да споменя любопитния факт, че подръжниците на мултикултуризма и интеграцията в Европа (в правителствата, парламенти и така нататък) са главно мъже/жени (масово жени) израстнали в богаташки смейства, в богаташки квартали - не са се сблъсквали със съжителстване с имигранти НИКОГА, дори не са ги виждали. А крайните противници са по-бедната класа, живеещи по презумция в близки или имигрантски квартали, сблъскващи се със реалната картина всеки ден, всеки час. Този коментар ако не може да покаже на човек РЕАЛНАТА картинка, да "ring a bell" ... дори БОГ не би успял.
>случката в Австралия как един симпатяга си регистрира религия на летящия свещен дракон или нещо от сорта Внимавай - предполагам, че един истински поклонник на Летящото Спагетено Чудовище би се обидил сериозно от лошата ти информираност за неговата религия. ЛСЧ. Австрия. Не рискувай да обидиш пастафарианец, че не се знае от кой прозорец ще ти се изсипе казан вряло болонезе..
хахах Съгласен съм, трябваше повече да се информирам за спагетеното чудовище и да не го бъркам с свещенния летящ дракон. Хайде обаче това тихо тихо, да си остане между на си, за да не ме хванат в крачка как дискриминирам хората по признак религия, че става лошо за мен. То няма да е Хага, Хелзинки... Какви ли не чудеса
@hidden: Ти засягаш и един друг въпрос, който си е цяла отделна тема: не прекалиха ли западните демокрации с показната си демократичност (демокрация заради самата демокрация, т.е. нещо като art for art's sake), и не си ли патят в момента резонно от това. Нещо като борбата срещу половата дискриминация в Щатите, която дотолкова се превърна в мода и мания, че в момента ако се загледаш по-продължително в деколтето на колежката си, като нищо може да те осъди за sexual harassment... Проблемът с имигрантите е комплексен, няма спор. И именно защото е комплексен, не смятам за правилно вината да се хвърля по подразбиране само на едната („чуждата“) страна. Склонни да правим точно това, но според мен трябва да се усещаме и да си удряме спирачките. И двете страни имат трески за дялане, и двете могат (и трябва) да направят по нещо; и никоя от двете не бива нито за секунда да си въобразява, че ще стане само нейната. Някога е можело, вече не може. Изходът е само компромис, въпросът е къде точно да се тегли чертата. И колкото по-бързо и безконфликтно се намери тоя компромис, толкова по-добре. Щото утре ще дойдат ония с люспите и пипалата, дето тоя етап отдавна са го минали, и ще ни се смеят колко сме недоразвити... Иначе – разбрах те. Моите доводи също съм ги изложил. Различаваме се в подхода, затова няма как да се съгласим съвсем.