Ева Бромстер, директор на основно училище, е стресната от телефонно обаждане късно през нощта миналия четвъртък. "Училището ти гори," съобщава й директорът на местната инспекция по образованието в Стокхолм. Бромстер отива бързо до сградата, намираща се в предимно емигрантския квартал „Тенста", северно от шведската столиза. Открива една от стаите погълната от огън, а друга с вода до глезените, след като пожарникарите са угасили пламъците.
Това е вторият пожар в училището за 3 дни
В Стокхолм и други градове миналата седмица стана нещо изненадващо - банди, съставени основно от млади емигранти, подпалват къщи и коли в изблик на разрушителен гняв, рядко наблюдаван в страна, гордееща се с традиционно спокойното си и законопослушно население.
Вълненията, наподобяващи градските бунтове във Франция през 2005 и Великобритания през 2011, изтласкаха Швеция в центъра на наженет дебат из цяла Европа за емиграцията и напрежението, което тя предизвиква по време на дълбока икономическа криза.
Бунтовете, които в последните дни намаляват, предизвикаха много по-малко щети от тези в Париж и Лондон, в които също участваха основно чужденци. И все пак, вълненията разтърсиха Швеция, която има репутация на приветстваща емигрантите и бежанците, включително бягащите от насилието в страни като Ирак, Сомалия и Сирия. Същата Швеция, която редовно оглавява класациите за най-щастливите държави в света.
"Не знам защо някой би желал да изгори училището ни," казва Бромстер. "Просто не го разбирам. Може би те не са толкова доволни от живота си."
Бунтовете не са безпрецедентни тук
През 2008 г. и 2010 г., емигрантите имаха сблъсъци с полицията в южния пристанищен град Малмьо. Въпреки това бунтовете и подпалванията от миналата седмица в столицата Стокхолм, гледката на тинейджъри, хвърлящи камъни по пожарникарите, накара много шведи да се чудят какво се е объркало в общество, което толкова старателно полага усилия да помага на непривилегированите.
Насилието бе концентрирано в относително бедни квартали, но повечето от жителите им винаги са били защитени от мизерията чрез система за социални помощи, която е една от най-мащабните в света, въпреки скорошните орязвания на бюджети.
Дясноцентристкият премиер на Швеция Фредерик Райнфелд пренебрежително описа бунтовете като "хулиганство," докато крайнодясната партия "Шведски демократи" се възползва от насилието, за да отстоява позицията си срещу емиграцията и да призове за депортирането на чужденците извън Швеция, нарушаващи законите. "Това не е само проблем на полицията," коментира Джими Акесон, лидер на партията, а "пряк резултат от безотговорна емиграционна политика, която е довела до дълбоки пукнатини в шведското общество."
Левицата, доминирала шведската политика от десетилетия и въвела системата за социални помощи, известна като "От люлката до гроба", хвърли вината за бунтовете върху намалените държавни помощи и умерения стремеж към приватизация на обществени услуги. Според партията това е предизвикало ерозия на толерантната, егалитарна етика в страната. Скорошен доклад от ОИСР констатира, че неравенството на доходите се е увеличавало по-бързо в Швеция, отколкото в която и да е друга индустриална държава в периода 1985-2010, макар че страната остава много по-егалитарна от другите.
"Дори и да е така, богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни," контрира Барбро Сорман, активист в опозиционната Лява партия.
"Швеция започва да заприличва все повече на САЩ"
Емигрантските анклави на Стокхолм, включително „Тенста" и съседното предградие „Хусби", където започнаха бунтовете на 19 май, след като полицията застреля 69-годишен емигрант, извадил нож при полицейска проверка, все пак не показват особени външни признаци на нищета.
Създадени през 60-те години като част от държавна програма за строеж на милион нови домове в рамките на десетилетие, северните предградия на Стокхолм сега разполагат с добре поддържани паркове, не твърде красиви, но добре поддържани жилищни сгради, училища в отлично състояние, младежки центрове, библиотеки и легиони социални служители, финансирани от държавата.
Емигрантът от Сърбия Деян Станкович, ръководещ група млади служители на властите, присъединили се към родителите и други доброволци за нощни патрули по улиците, си спомня посещение в района от група объркани представители на американските социални служби.
Тук е зелено, поддържано и безопасно, какъв е проблемът?'
Един от големите проблеми е липсата на работни места. Нивото на безработицата в цяла Швеция е около 8%, но в емигрантските райони то е почти двойно по-високо, дори 4 пъти по-високо сред хората под 25-годишна възраст. По думите на Нима Санандаджи, родена в Иран шведка от кюрдски произход, автор на няколко книги за емиграцията, в далечните райони в северна Швеция също има много хора без работа, "но те не хвърлят камъни и не подпалват коли."
Станкович казва, че съчувства на оплакванията на емигрантите от дискриминация на пазара на труда. Но той допълва, че много от кандидатстващите за работа, особено младите мъже, имат нереалистични очаквания и чакат държавата да им намери сравнително добре платена работа в квартала, в който живеят. "Има много хора между 20 и 22 години, които казват: ‘Искам работа, искам я веднага и искам да си остана тук. Това е техен проблем, но той се превръща в проблем на държавата", казва той.
Габриел Бершам, 17-годишен ученик, роден в Ирак, споделя: "Младите искат да бъдат чути, но са свикнали да бъдат игнорирани. Сега това, което те казват, най-после ще бъде чуто." И все пак и по негови думи подпалването на коли е "глупаво и тъжно".
Гневът на младите емигранти учудва и притеснява по-възрастните представители на техните общности
След като силите за борба с безредиците се оттеглиха от улиците в края на миналата седмица, по-старите емигранти предприеха собствени действия, за да ликвидират напрежението. "Няма оправдание за това насилие," казва Абдула Ахмед, учител, емигрирал от Сомалия преди 23 години, който сега прекарва нощите си в обиколки по улиците и търсене на потенциални размирници.
Усилията на старите емигранти изглежда дават някакъв резултат, поне в Стокхолм, където през уикенда са били подпалени осезаемо по-малко автомобили - в сравнение с изгорените 50 коли в четвъртък. В събота вечер улиците на „Хусби" бяха спокойни, тъй като младежите се бяха събрали да гледат финала на европейския клубен футболен шампионат на голям екран при станцията на метрото.
Сред емигрантите има голямо разминаване между поколенията по отношение на възприятията за живота в Швеция. "Родителите ни казват, че би трябвало да сме благодарни," коментира Рами ал Хамиси, младежки активист, чието семейство е емигрирало от Ирак. "Те самите се чувстват благодарни, защото са преживели войни. Но тези от нас, които са били родени тук, нямат никаква база за сравнение на живота си тук", обяснява той.
„Хусби", по думите на Хамиси, "изглежда добре отвън, но отвътре не е никак приятно място." Студент-първокурсник по право в университета в Стокхолм, той не е участвал в бунтовете и признава: "Швеция ми е дала възможности, които не съм имал в Ирак," но все пак се оплаква, че "отношението към мен не е като към бял човек."
"Чувствам дискриминация непрекъснато, навсякъде"
Насилието в последните дни е същински дар от небесата за антиимиграционната партия "Шведски демократи". Според социологическите проучвания популярността на партията нараства, донякъде заради негодуванието у много шведи, че те биват наричани расисти, след като са приели толкова много бежанци. Емигрантите и родените в Швеция деца на емигранти съставят около 15% от населението на страната, а миналата година Швеция почти е удвоила броя приети бежанци и се е превърнала в основно европейско убежище на бягащите от Сирия.
Директорът на подпаленото училище Ева Бромстер, чиито 325 ученици без изключение са от емигрантски общности, казва, че не може да се очаква от семейства, "избягали от ужасни войни в Ирак и Сирия", да се адаптират лесно към съвсем чужда среда. "Те не получават работа и се чувстват изключени от обществото," коментира тя.
Михаел Лунд, бивш полицай, допълва: "Обикновените шведи седят пред телевизорите си и трупат гняв при вида на хвърлящите камъни емигранти." Лунд, който от години е работил в антирасистка организация, създадена от автора на "Момичето с драконовата татуировка" Стиг Ларшон, заявява: "И аз съм гневен, но това наистина е единственият начин, по който те могат да привлекат вниманието на политиците и медиите."
Лунд е посетил анклавите, засегнати от бунтовете миналата седмица. Той коментира, че въпреки огромния си опит в относително лишени от добри условия на живот райони, "не съзнавах колко много младежи мразят полицията" и я смятат за расистка. "Полицията се страхува, младежите също се страхуват," казва той. "А когато страхуващи се хора се срещнат, от това произлизат само проблеми."
