Дясноцентристите в Германия дълго бяха в привилегирована позиция. Докато консерваторите в Европа се бореха години наред с надигащите се крайнодесни популистки партии, християндемократите на Ангела Меркел (ХДС) почти нямаха от какво да се притесняват.
Левицата в страната беше разбита на три или четири политически сили, докато десницата беше монолитна. Там бяха христиндемократите, баварското им крило (Християнсоциалния съюз) и любимият им коалиционен партньор, Свободните демократи.
През тази година обаче е различно. С раждането на антиевропейската „Алтернатива за Германия", Меркел вече има конкурент за собствените си гласоподаватели. На всичкото отгоре, вътре в собствената й партия са все по-силни гласовете срещу възприетата от нея стратегия да не коментира (и по този начин легитимира) „Алтернатива"-та. Мнозина недоволстват на глас.
Да се разберем като зрели хора
„Да мислиш, че никой няма да говори за „Алтернатива за Германия", ако ние избягваме да ги коментираме би било фатално решение", коментира Волфганг Босбах, високопоставен член на Християндемократическата партия и председател на парламентарната комисия по вътрешните работи. Според него партията трябва да отговори на критиците на еврото с „добре подготвени аргументи.
Босбах направи този коментар в неделния брой на Spiegel, а там беше отразено и писмото на лидери на ХДС от три различни провинции срещу информационното ембарго по темата „Алтернатива за Германия". Те призоваваха „да бъде взета новата партия сериозно".
Меркел се вбесила. Според свидетели, на събрание ден след излизането на вестника тя разкритикувала медийните изяви на съпартийците си. Тя поискала и обяснение от авторите на писмото. „И двамата сме пълнолетни", подметнала тя на един от тях.
Като ХДС преди Меркел
Ядът й е разбираем. От месеци ХДС и Свободните демократи се правеха, че „Алтернатива за Германия" просто не съществува. Те се надяваха, че евроскептиците просто ще изчезнат, както е ставало с много подобни движения в миналото. Вместо това, обаче, партията става все по-голяма и само за 7 седмици набра 10 000 членове.
По-притеснителното е, че мнозина вътре в ХДС вече не гледат с добро око на спасяването на закъсали икономики от еврозоната. Някои депутати даже се въздържаха или гласуваха „против" подобни мерки през миналата година. Все още никой официално не се е отрекъл от Меркел, но „Алтернатива за Германия" вече отмъкна един народен представител от Свободните демократи.
Мнозина виждат новата политическа сила като това, което ХДС беше, преди Ангела Меркел да я придвижи към политическия център през последните няколко години. Също така и преди кризата да принуди Берлин да заделя огромни средства за затънали икономики. Повечето германци все още са „за" еврото, но не са малко и тези, които са „против". Сред тях има много консерватори.
Лидерът на „Алтернатива за Германия" Бернд Луке е професор по икономика, а много от основателите са икономисти, учени, адвокати и бизнесмени. Експертността помага на партията по много начини - изглежда добре пред потенциалните избиратели, помага за преодоляване на бюрократичните пречки и държи (поне на този етап) расистите и ислямофобите далеч.
Надали ще вземат много
Въпреки успехите си на този етап, много малко от социолозите вярват, че „Алтернатива за Германия" ще прескочи 5-процентовата бариера за влизане в парламента. Даже и 2-3% подкрепа ще се приемат за прилично представяне. Евроскептиците може да откраднат гласове от Свободните демократи, които също се борят за оставането си в парламента. Без тях преизбирането на Ангела Меркел за канцлер би било силно застрашено.
Основната цел на „Алтернатива за Германия" е напускане на еврозоната и връщане на марката. Според анализатори, не е трудно да се излезе с аргументи срещу тази идея. Ако еврозоната се срине, германската валута би повишила значително своята стойност, а буквално за една нощ износът би поскъпнал с 30%, за да доведе до икономическа криза и безработица. Ядосалите Меркел лидери на ХДС искат да се говори точно за това, а по всичко изглежда, че дебатът с евроскептиците все пак ще се състои.
