Преди повече от 20 г. светът още не знае, че през 2020 г. ще се сблъскаме с пандемия от коронавирус. Затова пък тогава ХИВ/СПИН е пандемията, която стои на дневен ред.
Подобно на днес - тя се разпространява бързо и за нея няма лечение. Всъщност няма и досега, но в борбата срещу СПИН е постигнато много.
Специално в Европа новите случаи на диагностицирани с вируса на човешкия имунодефицит (ХИВ) в ЕС и Европейското икономическо пространство са намалели с 9% от 2010 г. насам. А случаите на СПИН са намалели с почти една четвърт за същия период, показва проучване на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
Данните, публикувани по повод Световния ден за борба със СПИН - 1 декември, показват, че Старият континент се доближава до целта да премахне СПИН до 2030 г. като опасност за общественото здраве.
Но остава един важен проблем, за който експертите алармират - късното диагностициране на ХИВ. Редом до данните за напредъка стоят и тези за огромния брой недиагностицирани случаи, чийто брой се увеличава.
"Твърде много хора в целия регион са диагностицирани късно (53%), което увеличава риска от влошаване на здравето, смърт и предаване на ХИВ.
Големият брой диагностицирани със СПИН в Източна Европа потвърждава, че късната диагностика остава основно предизвикателство", казват от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
Средно три години отнема на един европеец, заразен с ХИВ, да бъде диагностициран. Въпросът е, че позитивните, които не знаят, че са заразени, нямат достъп до медикаментозно лечение и рискуват несъзнателно да предадат вируса.
Близо 137 000 души са били диагностицирани с ХИВ в Европа през 2019 г. - 25 000 от тях са били в страни от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. В Западна Европа най-голям брой случаи на 100 000 души население са регистрирани във Франция, Великобритания и Германия. В Източна Европа по-голямата част от новите случаи са в Русия и Украйна, информира EuroNews.
Ранното диагностициране е важно, тъй като за СПИН няма лечение, докато ХИВ може да се третира медикаментозно и животът на заразения да протича нормално.
А как се стига до СПИН?
ХИВ започва да се разпространява по света преди четири десетилетия и убива милиони хора през 80-те и 90-те години.
Вирусът на човешкия имунодефицит уврежда клетките на имунната система, отслабвайки способността ѝ да се бори с ежедневните инфекции. Когато имунната система се повреди сериозно, болният развива СПИН, който може да бъде животозастрашаващ.
Уини Бянима, директор на програма UNAIDS на ООН, обяснява, че днес повече от 12 милиона души с ХИВ все още чакат да се лекуват, а 1,7 милиона души са се заразили с вируса през 2019 г., тъй като не са могли да получат достъп до основни услуги. Грешка, която според нея е много важно да не повтаряме по отношение на COVID-19.
На фона на новата пандемия според нея се измества фокусът от главната цел в борбата срещу ХИВ/СПИН, а именно да е преодолян до 2030 г.
Експертът изтъква, че е важно да "прекратим социалните несправедливости, които излагат хората на риск от заразяване с ХИВ. И да се борим за правото на здраве".
Стои обаче още един проблем - страхът човек да сподели, че е заразен.
Взимаме за пример Ирландия, която е първенец по отношение на това жителите ѝ с ХИВ да се чувстват спокойни да споделят за положителния си статус. В страната този процент е 56 на сто, сочи проучване на фармацевтичните компании GSK и ViiV Healthcare.
За сравнение в Северна Америка само 41% от ХИВ позитивните се чувстват комфортно да говорят за това, във Великобритания - 37%, в Европа - 28%, а в Русия - само 9%, информира Irish Examiner.
Много от анкетираните - 64%, не споделят статуса си, за да не получат различно отношение, а 62% се страхуват, че това може да повлияе на приятелствата им. Почти половината се притесняват, че могат да загубят работата си - и това е в страната, в която най-голям брой ХИВ позитивни не се страхуват да говорят за болестта.
От 90-те години досега е постигнато много.
"Когато бях диагностицирана, нямаше информация или образование по въпроса. Поисках от местния лекар тест за ХИВ и отне седмици, за да излязат резултатите", спомня си Лиз Мартин - член на Sexual Health West в Ирландия.
Заразила се от приятеля си наркоман и е диагностицирана през 1991 г. Тогава по нейните думи е напълно сама и изолирана. Живее в малко селце и нейният лекар ѝ признава, че не знае нищо за ХИВ, както и че тя е първият му позитивен пациент.
Заради малкото познания, липсата на клиника и специалисти, тя си мисли, че ѝ остава малко време живот. В по-големия град Галуей обаче среща добра медицинска грижа, но не и разбиране от обществото - хората избягват нея и децата ѝ.
Тогава тя се заема със сериозна информационна кампания, която ограмотява първо децата в училище, после родителите им, а накрая дори местният свещеник се съгласява да се говори за това в енорията му.
Към днешна дата не само в Ирландия, но и на повечето места в света ХИВ се приема за хронично заболяване, а не за смъртна присъда.
Но Лиз Мартин съветва онези, които имат вируса, да не спират да търсят помощ и подкрепа и да знаят, че не са сами и това се контролира.
"Чудесно е, че все повече хора се чувстват комфортно да споделят своя ХИВ статус. Но би било още по-добре, ако всички, живеещи с ХИВ, се чувстват в безопасност от дискриминация и могат да говорят за това", казва консултантът по инфекциозни болести от Дъблин проф. Клиона Ни Келай.
За да се надгражда успешно констатацията от последното проучване е нужно "да гарантираме, че гласовете на хората с ХИВ са важни в решенията за здравната грижа", убеден е експертът Стивън О"Харе.
