Обсебващата всичко тенденция децата да растат във все по-политкоректен свят може да дойде в повече дори на безкрайно либерален и толерантен човек. Любими класики се издават без расистки квалификации, играчките стават джендър неутрални, и имаш чувството, че следващата крачка е всичко да е безполово, безцветно и еднакво сиво като като софийски пейзаж през ноември. Само и само някой да не се обиди.
Всъщност това ли се случва? А не ви ли е писнало от безвкусните лавици в магазините, преливащи от розова и синя пластмаса и безкрайното търсене на момчешки дрехи, които да не са в черно, синьо или зелено? Възможно ли е да се постави граница, приемлива за всички страни - и по-консервативните, и по-либералните? И не насаждаме ли на децата стереотипи, от които те нямат нужда?
Въпросът с политкоректното възпитание на децата стигна България чак около 2009 г., когато се оказа, че в новото издание на "Пипи Дългото чорапче" капитан Дългия чорап вече не е "крал на негрите" на остров Корекоредут, а "крал в Южното море", тъй като от години е прието, че думата "негър" е обидна.
Последва премахване на думата и от "Хъкълбери Фин", а в различните страни когирираха и собствените си детски книжки в съответната нова политкоректна лексика.
Например в Германия в популярната приказка "Малката вещица" от години вече няма и "ескимоси". Аргументът, че в самите книги няма нищо расистко и те просто отразяват времето, в което са писани и дават възможност за критичния му прочит, не беше приет. От друга страна, премахването на една дума с нищо не променя цяла една класика.
Опитите за налагане на "политкоректни" играчки обаче са от далеч по-назад във времето.
Още в края на 90-те години "Мател", производителят на куклата Барби, реши да я промени и да ѝ придаде по-политкоректен вид. Новият ѝ дизайн беше с по-широк кръст, по-тънки устни и по-малък бюст. "Това ѝ придава по-съвременен и естествен вид", обясниха тогава от "Мател".
Доста от коментарите бяха, че компанията съсипва собствената си икона - най-успешната играчка в света, и че по тази логика следващият ход е да ѝ сложи мустаци, целутит и разширени вени.
Решението на компанията обаче беше резултат от нарастващите критики срещу нереално изглеждащата кукла, която е модел на стереотипна безмозъчна жена с непостижим външен вид. А оттук до поколение от момичета анорексички с ниско самочувствие пътят кратък.
Това обаче не е точно политкоректност. "Мател" просто следват мейнстрийма, който в края на 90-те започва да се променя - майките не искат дъщерите им да смятат руса секс бомба за ролеви модел. При това те "деформират" един от десетките модели на Барби - останалите не надебеляват.
През годините е имало поредица опити за "политкоректни" играчки, следващи подобен модел - разширяване извън класическия стереотип с цел обхващане на повече пазарни ниши.
Още през 70-те се появяват "различни" кукли. Самите "Мател" пускат на пазара бременна кукла, която носи малко бебе в утробата си и то даже може да се роди. Дори идеята да е добра, изпълнението е доста зловещо, така че животът на куклата е доста кратък.
В опит да подпомогнат борбата с рака на гърдата, "Мател" пускат и розова Барби, като цвета на съответната кампания. Само че тази Барби има класическия пищен и шикозен вид на куклата и нищо общо с жените, на които се налага да преживеят ужасните странични ефекти на битката с рака.
По подобен начин стоят нещата и с компания, които иска да насочи вниманието към недоносените бебета. Само че бебетата на "Колеко" са пълни и закръглени и нямат нищо общо с борещите се за оцеляване деца в кувьози.
През 2008 г. компания от американския щат Юта, наречена "Чорапът Обама", пуска на пазара маймунка с вида на Барак Обама. И оттам твърдят, че изобщо не са имали за цел да сравняват чернокож с маймуна, напротив.
Куриозен е и случаят с "Мател", които в пускат тъмнокожа Барби, с дрехи с логото на "Орео" в съвместна маркетингова акция. Без да се усетят, че в САЩ "Орео" се наричат чернокожите, които искат да са бели - като млечния пълнеж на тъмната бисквита.
Най-революционната крачка на "Мател" за момента обаче е от 2019 г., когато компанията пуска на пазара първата в света серия джендър неутрални кукли.
Те са с различни цветове на кожата и всяка има две опции за прическа - къса и дълга коса, както и съответните дрехи - дънки, ризи, шорти, широки панталони, суичъри и прочее неутрален гардероб, без нищо ярко, розово и блестящо. Куклата може да е както момче, така и момиче, безполова или и двете - устните ѝ не са твърде дебели, миглите - не твърде дълги, а челюстта - не твърде широка. Няма нито гърдите на Барби, нито раменете на Кен.
Реакцията е очаквана - либералната част приветства, консервативната намира поредно доказателство за разпада на американското общество.
Е, причината вероятно отново е далеч по-прозаична - отговор на търсенето на пазара.
От години милениълите се дразнят от розово-синьото разделение на играчките за децата им и искат повече неутрални възможности - например момичетата да строят самолети или да правят химични опити - играчки, които традиционно са на момчешките рафтове.
Затова и през 2015 година в САЩ "Дисни" премахна етикетите за момчета и момичета от костюмите си и така момичетата също могат да се обличат като "Капитан Америка". Постепенно започнаха да се появяват инженерни игри за момичета, домовете за кукли стават зелени или жълти вместо розови, а комплектите за кухня са бели и без цветя и пеперуди по тях.
Новата кукла обаче е нещо повече. Тя е тествана сред 250 семейства, включително и сред 15 деца, които се самоопределят като транс, джендър небинарни или джендър флуидни. И тази кукла е и за тях, обясняват от "Мател" пред "Таймс".
А тази група деца расте. Проучване в Калифорния например открива, че 27% от тинейджърите в щата се определят като полово несъответстващи, т.е. не отговарят на социалната роля, която се изисква от пола им. Друго изследване твърди, че 35% от поколението Z - родените между 1995 и 2015 г., познават някой, който използва джендър неутрално местоимение като "те", докато при поколението X на родените между 1965 г. и 1980 г. процентът е 16%. Очакванията са тенденцията да е възходяща при поколението Алфа на родените след 2010 година.
Това, заедно с децата, които просто искат да сменят камионите с кукли, е голяма пазарна ниша.
Идеята, че момчетата се раждат с желание да играят с камиони, а момичетата - с кукли, е развенчана и от науката. Проучване на психолозите Лиза Динела и Ерика Вайсграм открива, че когато играчки с колела са оцветени в бяло, т.е. без знаците за момчета и момичета, те се избират еднакво често и от двата пола.
Премахването на подобни отличителни знаци помага и на самите момчета и момичета да играят заедно, което е и социално обучение за по-нататък в живота, когато мъжете и жените трябва да взаимодействат като колеги и партньори.
"Ако момчетата, подобно на момичетата, са окуражавани да придобиват родителски умения, играейки с кукли, те ще се превърнат и в по-емпатични бащи, които имат повече отношение съм възпитанието на собствените си деца", обяснява Динела.
Специално по отношение на момчетата нагласата на родителите е по-консервативна, отколкото по отношение на момичетата. Тоест за един родител е по-лесно да приеме момиче да играе с колички, но не и момче - с кукли. Например над три четвърти от участниците в проучване от 2017 година казват, че е добре родителите да насърчават момичетата да играят с играчки, свързвани в момчетата.
Но попитани за обратното - момчетата да играят с момичешки играчки, "за" са 64% от запитаните.
Че родителите не са готови показват и видеата от тестовите групи за джендър неутралната кукла, отбелязва "Таймс". Много от тях бъркат "джендър" - социалният пол и роля, с които човек се идентифицира, със сексуалност, т.е. към кой пол са сексуалните предпочитания на човека. Те смесват и "джендър неутрален", т.е. без определена социална полова роля, с "транссексуален" - човек, който сменя социалния си пол, а впоследствие понякога и биологичния.
За разлика от родителите си, поколението Z в много по-голяма степен смята, че човек не трябва да бъде определян според пола си, и ще възпита и своите деца така. И съответно ще им купува предпочитаните играчки.
А рязкото разделение между момчета и момичета всъщност е от сравнително скоро. До 30-40-те години на миналия век играчките пак са били това, което днес наричаме "джендър неутрални" - те рядко са били маркетирани като момчешки или момичешки.
Чак през 40-те години на 20-ти век производителите си дават сметка, че богатите семейства биха купували различни играчки, пособия и дори дрехи за децата от различни полове.
И така се ражда и идеята за розови и сини играчки и облекло. После идват принцесите и супермените и посланията зад тях - момчетата са мъжествени, агресивни и действени, а момичетата - нежни, пасивни и заети с децата.
Анализи на комплекти "Лего" сочат същото - момчешките подчертават уменията за строене и професионални умения, а момичешките - че девойките трябва да се грижат за другите и да са красиви. Тоест, че момичетата прекарват детството си в упражняване да са красиви, а момчетата - как да станат това, което искат.
Е, "Лего" си взеха поука. Наскоро стана ясно, че те са поредната голяма компания, която се насочва към по-джендър неутрални играчки.
Традиционно "Лего" се ползва повече от момчета, но компанията разработва и продукти, насочени към изкуството и майсторенето, които са специално разработени и за момчета, и за момичета. Следващата стъпка ще е да се промотират повече и възпитанието и грижите, както и креативното мислене и уменията за решаване на проблеми.
Етикетите "за момчета" или "за момичета" са премахнати, както и възможността за филтър според пола в онлайн магазина на "Лего".
И да повторим: Джендър неутрален означава липса на пол, а не насърчаване за изразяване на различен пол. Подобни играчки няма да направят от момчетата момичета и обратното.
