Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Възходът на джендър бендър модата

За новото поколение границата между половете се превръща в отживелица, а това се отразява и на дрехите в гардероба Снимка: Getty Images
За новото поколение границата между половете се превръща в отживелица, а това се отразява и на дрехите в гардероба

Дните, в които мъжете знаменитости влизаха основно в мачо роля, отдавна са минало и по нищо не изглежда, че ще се завърнат. Популярните мъже днес се опитват по-често да демонстрират женската си страна и то не само с актове на грижа и привързаност, а и с облекло.

Звездите скочиха с главата напред към т.нар. gender-bender мода и я върнаха отново сред горещите тенденции, особено след появата на определения като "токсична мъжественост" и вълната от обвинения в сексуален тормоз в Холивуд.

Появата на мъже в рокли, поли и с женски аксесоари по червения килим на Запад показва течение, което и сами може да усетим - границата между половете се превръща в отживелица, а дрехите в гардероба на мъжете и жените все повече се смесват.

От началото на 21-ви век нова порода дизайнери се стреми да превърне андрогинната мода в опора на индустрията. Освен тях известни музиканти като Хари Стайлс, Сам Смит, Фарел Уилямс популяризират андрогинния облик в медиите и го използват свободно - не само на сцената, а и в ежедневието си.

А както знаем, популярните личности имат влиянието да превърнат личния си вкус в глобално течение.

Но макар и съвременните модни издания да ги представят като новатори в сферата на стила, истината е, че Стайлс, Фарел и останалите мъже знаменитости просто изваждат от нафталина старата идея за безполовата мода.

Снимка: Getty Images

Андрогинният вид при мъжете става популярен през 60-те години на миналия век и е силно повлиян от женското движение за равни права в САЩ. Пионер, така да се каже, за публичната поява на андрогинния стил при мъжете е Елвис Пресли, който излиза на сцената гримиран.

Тази малка закачка от иначе силно мачо знаменитост като Пресли впоследствие се развива много значително. 

Истинската революция обаче започва, когато на сцената се появява понятието "унисекс". За пръв път той е използвано през 1968 г. в статия на вестник "Ню Йорк Таймс", а оттогава насетне модата започва да се променя.

Половата идентичност заема малко по-задна позиция и в колекциите на дизайнерите започват да се предлагат дрехи, които могат да се носят както от мъже, така и от жени.

Крачка към женския гардероб прави и фронтменът на Rolling Stones Мик Джагър, който през 1969 г. пее в лондонския "Хайд парк" с рокля над панталоните, ушита от дизайнера Майкъл Фиш. От този момент андрогинната мода става широко използвана от известните личности.

През 70-те години Джими Хендрикс отива още по-далеч с избора си на дамски блузи и обувки с платформи.

От тези години не може да пропуснем и алтерегото на Дейвид Боуи - Зиги Стардъст. "Персоната", която Боуи представи заедно с албума си The Rise and Fall of Ziggy Stardust and Spiders from Mars, бе въплъщение на неговата сексуална неутралност и модна освободеност спрямо дрехите.

Снимка: Getty Images

През 80-те обаче "джендър бендър" модата се превръща в култура. Първоначално в полово неутрални дрехи всекидневно се облича само куиър обществото в Ню Йорк, което предизвиква общоприетите роли на мъжът и жената в обществото.

В музиката изпълнителите на 80-те често са с дълги коси, обувки с платформи, прилепнали дрехи и тежък грим. Там това явление се наблюдава като бунт, протест срещу света и към обикновеното ежедневие. В музикалната индустрия ярки примери са Бой Джордж и Принс, чийто стил съчетава в себе си както мъжки, така и дамски елементи.

Интересен пример в това отношение е Фреди Меркюри, който особено в по-ранните си години експериментира силно с облекла и визии, преди да пусне в един момент вече култовия си мустак. 

Няма как тук да се пропусне и целия стил на глем рока, където свръхсексуални рокаджии носят впити кожени панталони, топирани коси, дамски шалове с леопардови щампи и вдигат много, много високи тонове. Все пак в САЩ неслучайно казват на групите от този стил Hair Bands (Бандите с косите). 

Струва си да се сетим за Motley Crew, ранните Bon Jovi, Poison, Twisted Sister и т.н. Разликата при тях обаче е, че те никога не поставят под въпрос своята сексуалност, а напротив, залагат на типичното мачовско поведение - безразборен секс с много жени, наркотици и рокенрол. 

По това време още един стил активно прокарва андрогенната визия, пречупвайки половите принципи - ню уейвът. Електронното звучене там се пречупва визуално през слаби, гримирани музиканти с очни линии и впити дрехи. 

След това пропукване на стигмата, андрогенната култура започва да намира още по-широко разпространение в световен мащаб.

През 90-те и най-вече в началото на новия век безполовата мода намира нов израз в метросексуалността, която излиза от Холивуд и се пренася в еджедневието на обикновения мъж. Все повече господа започват да поддържат външния си вид с епилация и маникюр, а цветовете в облеклото стават по-шарени и разнообразни.

От тях съвременните знаменитости като Хари Стайлс, Руби Роуз, Сам Смит и др. поемат щафетата и с цветните си рокли поставят под въпрос всички стериотипи за половата идентичност. 

Снимка: Getty Images

Това, което прави днешната вълна на андрогенния джендър-бендър стил е социалното движение зад него. Тук паралелът с 60-те, хипитата и сексуалната революция е на линия. Тогава младите се борят за това да отхвърлят стария консерватизъм по отношение на секса и сексуалността, а джендър бендър визиите са знак за изоставянето на традиционните разбирания за пола и ролите на пола.  

Особено сред западните младежи идеята за традиционните полове се размива, като те са далеч по-склонни на експерименти със сексуалността си. Никога досега не се е говорило толкова много по темата, не са се измисляли нови термини и определения. 

Затова и е съвсем логично модата, която оспорва стереотипните идеи за половете, да се завърне. И тя го прави шумно. С рокли, бижута, грим и визии, които да шокират бабите и дядовците, които са били млади през 60-те, точно по време на онази първа сексуална революция. 

Или казано по-иначе - андрогенната мода и нейното влияние в музиката никога не си е отивало от 60-те насам. Просто се променя с времето. 

Разликата е, че сега тя е много по-видима и силна в контекста на своята собствена "сексуална революция". 

Тук идва и въпросът? Ако онази постигна такова разтърсване на обществото и налагане на промяна, какво ли ще постигне тази? 



Най-четените