Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Играта на играчките 5": Тъжната история на детска игра без играчки (ревю)

Pixar настъпват по болното място на всеки родител
Pixar настъпват по болното място на всеки родител

Екраните не създават приятелства и "Играта на играчките 5" е тук, за да ни го припомни. 

Петата част от любимия франчайз отново ни доказва, че анимациите на Pixar никога не разочароват и винаги имат послание. Още с първия си проект "Играта на играчките" от 1995 г. филмовото студио се утвърждава като нещо повече от подразделение на Disney и бързо се откроява със свой собствен почерк.

Почти няма дете или родител, които да не разпознават любопитството, радостта или тъгата в очите на главните герои, независимо дали те са хора, животни или играчки.

Спомнете си, че дори колите от едноименната анимация имаха "лица" с емоции.

Що се отнася до "Играта на играчките", мнението, до което стигнахме в офиса, е, че поредицата трябваше да приключи след третата част, когато главният герой от първите филмчета Анди заминава за колежа. Припомняме и че той завещава своите любими играчки на своето съседче Бони.

Снимка: Forum Film Bulgaria

Създателите обаче решават да доразвият историята на малкото сладко момиченце по пътя към нейното порастване.

Заедно с това цветните и креативни истории около играчките започнаха да придобиват все по-философски смисъл.

В четвъртата част Баз, Джеси, Уди и техните приятели се опитват да намерят своето място в претрупаната с джунджурии стая и да помогнат на своето дете да преодолее първата седмица в детската градина.

Само че докато в предишните филми от поредицата играчките бяха застрашени от свои себеподобни, то в "Играта на играчките 5" всичко се променя и на бандата от смелчаци им се налага да се изправят пред заплахата да бъдат заменени от бездушен светещ екран - таблетът Лилипад.

Тъжно, но толкова близко до реалността...

Да създаваш приятелства в XXI век не било лесна работа, което виждаме в историята на малката и винаги усмихната Бони, която се оказва  единственото дете в целия квартал, което на 8 годинки все още си играе с кукли и играчки

A това прави намирането на връстници за игра още по-предизвикателно.

Тук Pixar настъпват по болното място на всеки родител, тъй като никой не би искал да види детето си отделено и самотно. 

Снимка: Forum Film Bulgaria

Ето защо филмът е забавен и цветен за децата в салона, но болезнено реален за безпомощните пред влиянието на технологиите възрастни. 

Новата джаджа в дома на Бони се появява с надеждата да помогне на момиченцето да изгради връзка със своите връстници онлайн като навакса "пропуснатото" време в натискане и скролване, но загуби нещо много по-ценно - истинската игра. 

Мисията да върне усмивката на своето дете се пада на смелата каубойка Джеси и нейното конче Булсай.

Раздразнени от технологиите, те се отправят на своето първо самостоятелно приключение заедно. Това е първата част от франчайза, която разкрива подробности за миналото на главната героиня и проследява пътя ѝ към нейния първи дом. 

Въпреки че поредицата никога не е таргетирала определен пол, признавам, че първите части с истории за космически рейнджъри и шерифи бяха предназначени предимно за момчешката аудитория. В петата част виждам шанс за повече момиченца да се припознаят в образа на Бони.

Визуално "Играта на играчките 5" е на познатото за Pixar високо ниво и изпипани детайли - вижте например миглите и луничките на момиченцето или пухкавия Господин таралеж.

Снимка: Forum Film Bulgaria

"Играта на играчките" е филм, който възпитава на уважение към креативната игра.

Лентата събуди у мен една приятна носталгия за времето, в което, неразделно с любимите си плюшени и пластмасови приятели, създавахме и бяхме герои на своите собствени сюжети. 

Но както казва един от героите във филма: Играчките са за игра, технологиите са за всичко. Колкото и да отричаме, вярно е. Повечето от нас вече трудно отделят поглед от екрана, което е наистина тъжно - както за малките, така и за големите.

Няма да излъжа, ако кажа, че си тръгнах от киното, отблъсната от всичко със светещ син екран, което ограбва моментите ни за приятелства, забавления и игра. Изпитах яд и на собствената си зависимост и умора от екрани и чатове.

Прииска ми се да извадя старите играчки от скрина, да изтупам пепелта и да заиграя, както никога досега. Ей така, напук. Все пак, винаги си заслужава отново да се почувстваш дете... дори само за час и половина.

                        ОЦЕНКАТА за "Играта на играчките 5": 4 от 5 кафенца

Филмът излиза по кината на 19 юни.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.

Най-четените