Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Соченето с пръст не върши работа, особено по време на пандемия

Никой няма да си сложи предпазна маска, само защото сте го обидили Снимка: Getty Images
Никой няма да си сложи предпазна маска, само защото сте го обидили

Повторното активиране на пандемията от коронавирус отново повдигна въпросите за социалната дистанция и носенето на предпазни маски. Спорове по темата далеч не се случват само в България, в страни като Франция, Германия и САЩ има сериозни противоречия около маските и тяхната полезност.

Заедно с диалозите по въпроса обаче идва и вълна от възмущение към поведението, което се приема за "рисково".

Огромна част от фокуса пада върху млади хора, които редовно са снимани как танцуват, не спазват никаква дистанция и не носят предпазни маски, докато са на плажа или по партита на открито. Въпросът е - как да се справим с това явление? И доколко можем да се месим в човешкото поведение?

От едната страна на този дебат са защитниците на идеята за индивидуалната отговорност, които залагат на съзнанието на всеки отделен гражданин. На другия полюс са хора, които не искат здравето им да бъде застрашено от индивиди, които определят като "недисциплинирани".

Втората група не вярва в съвестта на съгражданите си и настоява за по-строги регулации. Техните опасения не са съвсем безпочвени. В САЩ например има сериозен отпор срещу носенето на предпазни маски и редица американци откровено се подиграват като носят разнообразни маски от тюл, дантела и други прозрачни материи.

Снимка: Getty Images

Щатите не са единствени - недоволството срещу маските е силно изразено и във Франция, а такова се надига дори и в две от най-засегнатите от пандемията европейски държави - Италия и Испания.

Затова е и огромно е изкушението с цел да наложиш ред и ограничения, просто да посочиш с пръст нарушителите и да ги накараш да се почувстват виновни.

Дали обаче стратегията със засрамването и обвиненията работи? Този въпрос е особено актуален именно в САЩ, където очевидно нито усилията на властите на налагат правила, нито соченето с пръст са спомогнали за преборването на така наречените "ковидиоти".

И още по-фундаменталният въпрос е доколко посланията за вина и публичен линч ще променят нечие поведение.

Всъщност често е тъкмо обратното - критиките само засилват зловредното държание. Маските са чудесен пример за това явление, защото отказът от носенето им постепенно се превръща в символ на бунтарство, непокорство и похвално неподчинение срещу статуквото. Това е опълчване срещу правилата, които някои приемат за излишни и инфантилни.

Подобни хора имат навика да подкрепят поведението си със съмнителни доводи и още по-съмнителни изследвания. Покрай задължителното носене на маски противниците им споделят в социалните мрежи проучвания на мними специалисти, че маските всъщност са вредни, че са развъдник на бактерии и че са далеч по-опасни от самия коронавирус.

Стига се и до откровени конспиративни теории, според които опасността от заразата е преувеличена или че всъщност всичко е една огромна световна манипулация.

Така опитите за засрамване понякога носят повече негативни последици, отколкото положителни.

В България също се наблюдава тази тенденция. Колкото по-старателно властите се опитват да наложат мерки като спазване на дистанция и носене на маски, толкова по-голям отпор срещат тези ходове.

Пример за това е събитие, насрочено за 1 септември, което предполага "масово хвърляне на маски".

Снимка: Getty Images

"Където има обвинения, няма поука" е максима, която се простира и отвъд здравната тематика. Когато Грета Тунберг обявява, че "иска светът да се паникьоса", тя среща както редица одобрителни възгласи, така и куп присмех и подигравки, а и немалко нападки на тема възрастта ѝ и принципите ѝ.

Това ни връща към идеите за тотален контрол, в които държавата контролира абсолютно всеки аспект от живота ни под предлог, че го прави за наша безопасност.

Подобни пориви са абсурдни и го доказва едно скорошно френско издание за здраве и превенция, което е дълго цели 62 страници - обем, с който обикновен човек едва ли ще се запознае от кора до кора.

По тази причина що се отнася до маските, а и не само, е най-мъдро държавата да се вгледа кого се опитва да убеди в тезите си и едва след това да мисли как да го убеди.

Конкретно с личните предпазни средства като маските подобен анализ не е никак труден. Човек може да не иска да носи маска, защото вярва в конспиративни теории и оттам преценява, че маските са излишни. Подобно мислене изисква борба с дезинформацията и фалшивите новини, вместо поредната доза засрамване заради такива възгледи.

Ако някой не желае да си сложи маска, защото, точно както американските "ковидиоти", ги намира за опасни, ще свърши работа разяснителна кампания, в която да се обясни как и защо маските предпазват и да се обори тезата, че биха могли да са вредни за здравето.

С други думи - ключът към ефективните стратегии за убеждаване е да се поставите на мястото на другия, а не да очаквате те просто да действат както им наредите. Така избягвате и "фалшивия консенсус", при който човек дава вид, че е съгласен с вас, но след това прави каквото си иска.

Най-четените