Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За маските и бурките: Направи ли COVID-19 безсмислени забраните на фереджетата в Европа

Не носиш маска на обществено място - 135 евро глоба, носиш фередже - 150 евро глоба Снимка: Getty Images
Не носиш маска на обществено място - 135 евро глоба, носиш фередже - 150 евро глоба

Ситуацията малко напомня на Параграф 22 - ако не носиш маска на лицето на обществени места в някои френски градове, в съответствие с антипандемичните разпоредби, можеш да си отнесеш солена глоба в размер на 135 евро. Същевременно обаче, ако си жена мюсюлманка и в съответствие с обичаите си носиш лицето си покрито с бурка на обществени места, глобата за теб ще е 150 евро.

През 2011 г. Франция стана първата европейска държава, която забрани публично покриването на цялото лице. Това, което стана известно като "антибурка" законите, се разпространи и в други евтропейски държави като Дания, Австрия, Белгия, България, Германия, Латвия и Норвегия. В тези страни, в една или друга степен, носенето на покривало на лицето се наказва с глоба.

След това обаче дойде коронавирусът и независимо от пол и религия в един момент всички трябваше да носим маски на закрити обществени пространства. Така някои откриха известното противоречие по казуса за покриването на лицата.

"Каква е разликата, когато покриваш лицето си по религиозни причини или когато покриваш лицето си по здравословни причини", коментира пред Euronews Моана Геневи, служител по въпросите на половата политика в Европейската мрежа на органите за равенство (Equinet). "И кое кога е приемливо?", допълва тя.

Едно от основните оправдания на забраната за фереджетата беше, че на обществени места хората трябва да бъдат "разпознаваеми" и лесни за идентифициране, като причината за това е обществената сигурност. Разбира се, имаше и изключения като носене на маска по здравословни причини, като част от трудовата безопасност или по време на тържества и карнавали.

Гледната точка на сигурността е ясна - ако човек прикрива лицето си, по-лесно може да извърши престъпление или по-лошо - атентат, и след това да се скрие и да му се размине. В много държави от Близкия изток и Северна Африка вече са използвани жени за извършване на терористични атаки, а в Европа нарастващите антимюсюлмански настроения видяха във всичко това повод за ограничаване на носенето на бурките.

Особено след средата на миналото десетилетие и редицата атентати във Франция, Белгия, Германия и Испания, ситуацията стана още по-тежка и страни като България решиха да приемат подобни разпоредби отново в името на сигурността.

Сега обаче заплахите за обществената сигурност еволюират и не терористи са основното притеснение за държавните власти, а вируси и болести. Милиони се заразиха с коронавируса от началото на годината насам, а жертвите по целия свят вече наближават 1 млн. души.

На този фон маските за лице или най-малкото покриването на лицето бяха представени като едно от възможните частични решения на проблема с бързото разпространение на заразата, наред с редовното миене на ръцете, дезинфекцирането и спазването на социална дистанция.

Статутът на бурките в тези европейски държави все още е неясен. На няколко пъти забраната за носенето им на обществени места беше атакувана в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от жени от Фрнация и Белгия, които настояват, че държавите им ги дискриминират и нарушават правото им на свобода на вероизповеданията. Във всички случаи досега ЕСПЧ отсъжда в полза ни ищците, но законовите забрани не са премахнати. Друг е въпросът и доколко се спазват на практика.

Въпреки това и Франция специално отстоява наложената забрана с т.нар. "le vivre ensemble" - принципът за "съвместно съжителство". Така според френската държава носенето на бурки нарушава този принцип на хармонично съжителство и следователно трябва да бъде забранено.

Сега обаче ситуацията е доста променена, а прикриването на лицето на обществени места, особено в затворени пространства, се приема като правило, на което се държи. Коронавирусът промени идеята за покриването на лицето, предоставяйки здравна причина за това. Разбира се, сега маските остават тема за много спорове, но по съвсем други причини.

Въпросът е какво значи сегашната ситуация със задължителните маски за мюсюлманките? Ще им даде ли тя възможност да "заобиколят" правилата срещу прикриването на лицето, използвайки аргументи като коронавируса или дори замърсяването на въздуха?

"Дискурсът се е променил напълно и хората са помолени да покрият лицата си, за да могат да живеят заедно в демократично общество", каза д-р Джоун Елизондо Урестаразу, служител по правните въпроси и политиката в Equinet. "Да живеем заедно не означава това, каквото е значело преди, така че може би е време да преосмислим нестабилността на този аргумент, що се отнася до забраната за бурките."

Опцията за прикриване на лицето с маска по здравословни причини или като средство за предпазване от мръсния въздух винаги е била на лице. Сегашната ситуация обаче направи самите маски много по-популярни и обществено приети. Може ли едно фередже обаче да мине за маска?

В конкретния момент е силно съмнително доколко властите в държавите са се загрижили за това дали жените от ислямското вероизповедание спазват наложената забрана за прикриване на лицата. На практика повечето правителства, включително на тези държави, наложили забраната върху забулването на жените мюсюлманки, приветстват носенето на маски и имат достатъчно други проблеми, за които да мислят в момента - финансови и здравни.

Мнозина от принципните противници на забраната за покриване на лицето, насочена спрямо мюсюлманките, видяха в създалата се ситуация повод за възобновяване на борбата. Според тях сега е време да се постави въпросът за това, което забраната на бурките е постигнала на практика.

Активистите са на мнение, че макар официално една от целите на въпросната забрана е била да "освободи" мюсюлманките от потисничество и от правила, които ги принуждават да крият лицата си, мерките са постигнали точно обратното, отнемайки им в много случаи правото да излизат от вкъщи свободно.

"Иронично е как тези мерки трябваше да освободят и овластят мюсюлманките, които избраха да носят никаб, но в крайна сметка ги ограничиха", каза д-р Саня Билич, оперативен и политически мениджър в Европейския форум на жените мюсюлманки.

"Някои жени все още излизат и плащат глоби. Други решиха да останат вкъщи. Преди забраната те бяха активни граждани, участваха в живота на своята общност и трябваше да спрат да правят това, след като бе въведена забраната за бурки", коментира още тя.

Истината обаче е, че мюсюлманките в момента имат пред себе си средствата да заобикалят забраната. Въпросът е дали ще искат. Дали ще приемат за удачно да твърдят, че носят покривало пред лицето си като средство за борба с вирусите, или ще предпочетат да действат директно.

Спокойно можем да предположим обаче, че така или иначе в следващите няколко години доста малко хора ще им правят проблем заради бурките.

Най-четените