Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо все още светът се ръководи от сърдити възрастни мъже

Дори и милениалите гласуват за сърдити възрастни мъже, които да управляват страната им Снимка: Getty Images
Дори и милениалите гласуват за сърдити възрастни мъже, които да управляват страната им

Който и да е следващият президент на Съединените щати, той ще е най-възрастният претендент, избран за този пост. Докато избирателите се отправят към секциите през ноември тази година, Доналд Тръмп вече ще е навършил 74 години - почти година по-възрастен от Роналд Рейгън, когато печели втория си мандат.

Тогава Джо Байдън ще е на 77 години, а Бърни Сандърс - на 79 години.

Който и да е победителят в тази надпревара, той ще се включи в списъка на световните лидери, прехвърлили сериозно средната възраст. Индийският премиер Нарендра Моди е почти на 70 години, Владимир Путин ще навърши 68 през октомври тази година, Реджеп Ердоган и Си Дзинпин са на по 66 години.

Наречете го "последната битка" на така наречените бумъри.

Те са родени малко след края на Втората световна война и са поколението, което изглежда вкопчено в световната власт. Във времена на бързи социални, технологични и политически промени, защо толкова от високите постове все още се държат от намусени възрастни мъже?

Част от отговора се крие в икономиката. В САЩ например бумърите контролират две трети от имуществото и са начело на най-големите корпорации - средностатистическият изпълнителен директор е от това поколение. Същото се отнася за магнатите на Холивуд и в артистичните среди.

Президентът Тръмп е класически бумър с неговата боядисана коса, хиперболизиран вид, арогантност и усещане за привилегия. Както своите връстници, той идва от време, в което хем не вярва на нищо, което чува, хем смята, че всичко му е позволено и всичко е възможно. В Америка бумърите са толкова успешни, че дори когато младите искат да гласуват за промяна, те пак гласуват за представител на това поколение в лицето на Бърни Сандърс.

Дори и милениалите гласуват за сърдити възрастни мъже, които да управляват страната им.

Тази тенденция далеч не важи само за САЩ. Мнозинството от руските младежи, които в медиите дори са наричани "младежта на Путин", избират стабилността пред промяната и продължават да подкрепят авторитарния си президент. А сега Путин планира да промени конституцията и да успее да изкара още два президентски мандата.

Това означава, че той ще е на 83 години, когато свърши последният му мандат, или както наскоро се пошегува комикът Тревър Ноа, ще бъде достатъчно възрастен, за да стане президент на Америка.

Руснаците обаче гледат неутрално на идеята Путин да остане на власт на тази възраст. Неговият предшественик Борис Елцин злепостави идеята за управление на стари години, но Путин изглежда достатъчно атлетичен и способен и в късните си 60. Да управлява Русия в своите 70 години не се струва странно на повечето руснаци.

Друга част от успеха на бумърите е, че те се ползват от сериозната подкрепа на връстниците си.

Те са два пъти по-склонни да гласуват от младите и така си осигуряват по-сериозно влияние върху политическия живот.

Но има и една по-мрачна причина това поколение да доминира политическите и обществените среди. С нарастването на недоволството срещу глобализацията и миграцията все повече хора искат "да върнат стрелките назад" към минало, в което нещата са били по-простички и по-добри. А кой е по-добър водач в прехода към подобно минало от човек, който прилича на дядо ти?

Путин например обещава да върне страната към блясъка и славата от времената на Съветския съюз, а анексирането на Кримския полуостров е само демонстрация на тази амбиция въпреки международните санкции, които последваха.

Китай на Си Дзинпин също трябва да се превърне в могъща империя, освободена от оковите на западния империализъм и готова да предизвика Америка за позицията на световен лидер, докато си връща великолепието от миналото.

Не е случайно, че повечето лидери от поколението на бумърите са силни мъже, които не се колебаят да използват властта си, за да постигнат понякога популистките си цели.

Унгарският премиер Виктор Орбан и полският лидер Ярослав Качински открито се противопоставиха на политиките на Брюксел като атакуваха либералите, отхвърлиха имиграционните разпоредби и наложиха своите консервативни възгледи. Техните обещания са за силна държава, която спира в зародиш имиграцията и престъпността и разчита на "традиционните семейни ценности".

За някои от тези лидери пандемията от коронавирус представлява само оправдание да затегнат още повече хватката си, а в несигурния свят след COVID-19 може би ще консолидират още повече властта си.

Когато светът се изправи пред безпрецедентна рецесия, всички ще си спомнят по-щастливи и по-богати времена. А бумърите ще са повече от щастливи да останат на власт още малко, за да се опитат да върнат времето назад.

Най-коментирани

Най-четените