Още от самото начало държа да заявя, че подкрепям изцяло идеята държавни средства да се отпускат само за позитивни български филми и сериали. Писнало ми е да се трошат луди пари , а да гледам драми и страдание.
Не знам вече на кой епизод съм от "Откраднат живот", а в тая болница непрекъснато приемат хора с проблеми. Ако исках да гледам такъв негативизъм, щях си взема едно направление от личния лекар и да вися в поликлиниката от сутрин до вечер. А и заглавието е твърде мрачно. Цялата здравна каса окрадоха, необходимо ли е да ни го припомнят ежеседмично? Представяте ли си някой чужденец да види това?
Докато народът боледува масово, докторите си обсъждат личните неразбории по време на ендоваскуларни процедури. Иначе актьорите са хубавки (не говоря за болните). Харесва ми и че не се моткат някакви старци, както обикновено е по болниците.
Обаче дорде се целунат, минат четири-пет епизода на намръщено зяпане, скандали и сълзи. И се изнервям, честно ви казвам. Кому е нужно това?
В игралното ни кино нещата не са по-добре. Отидох преди време да гледам "Възвишение" с надеждата да видя как побеждаваме турците. Ядец! Нашите ги сгащиха на един баир и ги изтрепаха заради предателство. При това бяха от бавните и глупави турци, дето не си даваха твърде много зор. Национално самочувствие с такива образи ли се гради, а?
Не ме карайте да правя разбора на "Слава", "Вездесъщият", "Дъвка за балончета" и "Посоки". В половината от тия филми Стефан Денолюбов мизерства, в другата - Теди Духовникова не може да случи на свестен мъж. Това ли е, питам, днешна България? Къде са строежите, културния възход, добрите примери?
Дори да има някой дребни нередности, нали киното затова е Велика илюзия – за да вдъхнови хората, да ги окрили и понесе нагоре, не да им разкаже за Посредствената илюзия, в която ежедневно са статисти.
Ето защо запретнах ръкави и в момента работя по един сценарий. Нарекъл съм го работно "Герой на позитивизма" и смятам, че представя един положителен пример. Тома Биков - тоя с предложението за позитивното финансиране - ще се съгласи одма в потенциала на идеята.
Главният герой е мъж, но неговата мъжественост е иманентна и естествена, не насила напомпана по фитнеси. Той е млад, умен и приятно амбициозен. Може да се каже - човек на принципите. Но не в оная неотстъпчива прекаленост, която води до крах някои негови неуспели съратници. Той е гъвкав и адаптивен - все признаци на модерен интелект. И школуван артистизъм, да не пропуснем, какъвто не липсва у героя.
Не само това; той е силен мъж, силен като бик. И по библейски вярващ, след като преодолява съмненията си в Месията. Много апостолско и надвремево качество, същи Тома. Неговият най-светъл духовен пример също е в положителната гама, но по-зрял и улегнал.
Спортист, инженер, доктор и генерал са сред качествата на неговия вдъхновител, покровител и наставник. Той сащо е артистичен. Рисува, свири на китара, обича животните и хората, а те му връщат със същото. Двамата споделят и някои недотам полезни в този груб свят качества, като чувствителност, самотна неразбраност, липса на модна суета, младежка мечтателност.
Героят ни успява с положителен пример да се издигне в нелекото поприще, в което е избрал да се развива. Той не само е роден лидер, но има в себе си характер на държавник и културен потенциал на реформатор. Един ден му хрумва идея, която споделя с приятелите си (все хора с положение и качества) и я излага от най-високата законодателна трибуна. Следват финалните надписи под бурните овации. Кадър на небето, което единствено е лимитът на визионери като него.
Във филма ще има и няколко естетски голи сцени, които разкриват в много положителна светлина прехода от малките реформаторски мечти към големите реализирани промени.
Напълно съм ОК, ако видите в това възможност за сериал и безброй повторения. Но няма как да отречете, че това е истинският положителен пример, от който всички имаме нужда, за да бъде финансиран. Отворен съм към предложения за име на героя, тъй като ми се ще образът на позитивното да бъде събирателен. И други като него има, никак не е сам. Ликувайте, братя и сестри, пълно е с такива около нас.
Аман от страдание, мъки, несподелени любови и прочее несполуки в и без това мизерното ни кино. Крайно време е да се обърне внимание на успелия човек.
Тогава цената няма значение, плащаме я щем-не щем.
"Кадър на небето, което единствено е лимитът на визионери като него." За да бъде този филм истински позитивен му трябва малко повече патриотизъм. Американският израз "Sky is the limit" показва наличие на някакви ограничения, макар и твърде високи. А българският израз е "Няма граници". Ето как чуждопоклонничеството може да се окаже пречка пред напредъка на положителния пример, а също и да ограничи размера на анатомията в голите сцени.
Драго, както винаги, си брилянтен. А името ти е пред очите - Тома Биков. По-подходящо от това и У.Еко не би могъл да измисли. Тома - символизира бунта срещу сляпата вяра и говори за един търсещ и неспокоен дух. Още повече, че същият е драматичен актьор по образование, което внася допълнителен драматизъм. В ролите си на човек на Кунева, на поборник на Реформаторите, а сега, твърд и последователен гербаджия, ударен юмрук на партията, па макар и от гражданската квота, той се справя блестящо. Достоен е за Аскеер. Очаквам с нетърпение следващата му роля, но тя ще зависи най-вече от резултатите от изборите. А фамилията му буквално крещи, "аз съм човекът!" Биков звучи някак си могъщо и гордо. Навява асоциации за мъжка сила, амбиции и тестостерон. Не е там някакъв Краваров или Биволарски.
Българското кино винаги е било една протяжна драма. Дори в по-веселите филми, като "Сиромашко лято" пак има драма. Наследството и традициите във филмите ни са просто такива- новите сценаристи и режисьори се придържат към тях. Честно казано и най-досадните бавни и абстрактни филми са за предпочитане, пред ученическите бози, дето ги прожектираха по кината. Някъде около 2011-2012та година просто започна един разцвет на българските сериали и оттам пълнометражни филми, които после гледаме по кината, нещо рядко срещано между 1995 и 2010 (годините в които аз помня)