И така - загърбили сте приказките, че родното море е демоде и че в Гърция, след като си поръчате едно фрапе, цял ден ви веят с палмови листа.
Така сте стигнали до българското Черноморие. И всичко като че ли изглежда като една истинска лятна идилия.
Прибоят на вълните ви отпуска, лекият бриз ви освежава и на този фон десетте лева за чадър плюс шезлонг не ви дразнят неописуемо. Всичко на пръв поглед е прекрасно. Постепенно осъзнавате обаче, че на морето се лъже като след теч на данни от НАП, че и повече.
А най-лошото е, че лъжите започват, още преди да сте стигнали до пясъка и солената вода, като си казвате - на вас и на спътниците ви - "Спокойно, бързо ще стигнем".
На теория е така, имаме си магистрала като слънце, цели 380 км асфалт. Веднъж озовали се на пътя, осъзнавате, че пътуването никак няма да е лесно. Това лято на места настилката е нагъната на мистериозни бабуни като истината за произхода им е някъде там.
Така, заради бабуните, макар че на теория на магистралата е позволено да шофирате с до 140 км/ч, се оказвате с ограничение 90 км/ч.... Освен това непрекъснато на някого му се пие кафе или вода, което, както се сещате, налага чести пит-стопове.
Все пак стигате до желаната дестинация, а там лека-полека разбирате, че върви надлъгване, на което и Хитър Петър би завидял, като например...
"Хотелът е четиризвезден..." - но едната звездичка си я дорисувахме.
Всъщност мястото е най-много три звезди по официалната класификация и всичко там непрекъснато ви напомня за подлата измама.
Банята се наводнява и има вода навсякъде, но не и в сифона за отичане. Понеже сте в "елитен хотел", на втория ден, докато сте на плаж, там се появява стар чаршаф, който да попива влагата (не помага). Терасата ви гледа към складовите помещения. Басейнът е малко по-голям от ваната у вас.
"Водата е минерална" - коварна лъжа, която след консумация ви праща да съзерцавате плажа от прозореца. В случаите, в които не сте в наводнената баня при стария чаршаф.
"Рибата е прясна, сутринта е уловена" - тоест сутринта готвачът е решил да извади точно тази замразена буца филе от ципура, то вече се е размразило и се предлага като "специалитета на деня". Към него се сервира гарнитура - хлебно канапе с билково масло. Разбирайте - останалият хляб от закуската с останалото масло от закуската плюс малко магданоз.
"Как ще е мастика, чисто узо си е!" - произнесено с най-обидения тон. От създателите на "Водката е вносна" и "Уискито е ирландско".
В комуникацията между летовниците също се разменят немалко заблуди и откровени лъжи, най-често с цел лична облага от полов характер. Примерно:
"От Англия съм" (произнесено с акцент, който навява асоциации за югоизточни български села) - честно казано, има известен риск да повярвате на тази лъжа, докато не зърнете "Най-здравата торбичка" в ръцете на автора й. Джапанките с четири бели ленти също не са запазена марка на поданиците на кралицата, ако ни разбирате правилно.
"Пием по едно и се прибираме по стаите" - два часа след тези думи сте със сомбреро на главата, шарено пончо на раменете и пригласяте на Луис Фонси и Деди Янки с пълно гърло, въпреки че иначе слушате само метъл. За цялата вечер изпивате толкова текила, че сутринта се събуждате с испански акцент. Де-спа-сииито...
"Ела с мен на плажа, само ще се разходим..." - за да погледаме тези красиви бели шезлонги в тъмницата. Стига глупости, по-добре се върнете към текилата...
