Нямам носталгия по отминали времена или по героите им, живял съм малко в социализма, слава Богу, но от време навреме се срещам с човек, роден, отраснал и живял по времето на т.нар. "социализъм". Човек, който през призмата на времето си дава сметка и за минусите на системата, и за неминуемите й плюсове. А аз вчера разбрах, че понякога старата школа е добра школа. Ето и историята: излизам от дома, имам работа, но ми става студено, не ми се чака транспорт, виждам спряло такси и се качвам.
Шофьорът е възрастен господин с побелели коса и брада.
Казвам дестинацията, слагам колана и потегляме. Мълчим. След стотина метра негов колега, друг таксиметров шофьор ни отнема предимството, само и само за да спре близо до тротоар и да качи клиент. Аз си мълча, не ми се коментират "бакшишки" изцепки, но проговаря шофьорът ми. Произнася една фраза и аз ококорих очи. "Този мой колега е срам за професията". И започна да разказва. Разказът му се лее леко, личи си, че обича това, което прави:
"Шофьор на такси съм, само това работя, никога нищо друго, още от далечната 1978 година. Вече почти цели четирийсет години. По това време в София имаше само една таксиметрова компания. Държавна.
И никак не беше лесно да започна работа като такъв, никак.
Законът изискваше да притежавам следните умения - професионална шофьорска книжка, не любителска. Да имам три години стаж като шофьор на камион, реална работа, а не на хартия. Да зная поне един западен език.
Аз владея френски на отлично ниво, писмено и говоримо. Да зная телефоните и точните адреси на всички по-големи болници. Да зная телефоните и точните адреси на всички театри в София. Държах и устен изпит. Падна ми се да създам един основен маршрут от Студентски град до Централна гара, както и един алтернативен. Като нямах право алтернативният маршрут да дублира улици и булеварди на основния. Можеше да ги пресича само, но не да ги ползва".
Шофьорът говореше, а в главата ми незнайно откъде зазвучаха тези думи от една песничка: "Ако до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, ех, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам: дано!". Стигнахме до крайната точка на пътуването ми, платих, оставих бакшиш, благодарих, слязох.
Наясно съм с всички рискове, които крие тази професия.
Давам си сметка, че шофьорите на таксита са изложени на много и разнообразни рискове, свързани с практикуването на професията си. Физическите рискове, породени от вибрациите на автомобила, продължителната работа в седнало положение, която често води до мускулно-скелетни увреждания. Изложени са и на химични и биологични рискове, попадат под въздействието на отработени газове, съдържащи органични и неорганични съединения, вдишват прах, аерозоли. Подложени са на риск от физическо насилие.
Те работят сами и нощем, имат в себе си пари в брой, клиентите им може да са пияни или дрогирани.
Изложени са и на стрес заради монотонната работа, висок риск от умора, безсъние. Давам си сметка и за факта, че за да бъдат наричани от обществото с презрителното прозвище "бакшиши", вината не е единствено на клиента. На всеки от нас му се е случвало да му бъде отказан превоз на късо разстояние, всички сме влизали в таксита, които вонят на тютюнев дим, а шофьорите не са виждали баня от седмица.
Всички сме лъгани със сметки, всички се нервираме на факта, че понякога шофьорът умишлено намалява скоростта, за да светне червената светлина на светофара. И без да съзнаваме ясно, ние се превръщаме в противникови лагери. Клиенти срещу шофьори.
А истината е, че взаимно сме си от полза. Те предлагат услуга, ние я ползваме.
Лично аз бих плащал повече и бих оставял повече бакшиш, ако услугата се подобри и ако не попадам на шофьори, които ме занимават със себе си, с виждането си за света, говорят ми фамилиарно, периодично нямат дребни пари, закръгляват сметката в своя полза и не ми отказват, както една дама направи, да ме закарат от една болница до друга, правейки се, че не знае къде е. Видях как един възрастен мъж мисли, че професията му има чест, и я брани с поведението си. Дано и други последват примера му.
Един от проблемите в БГ е, че има професии, към които хората смятат, че трябва да се прибегне в краен случай. Заради това всички, които имат книжки, смятат, че могат да станат таксиметрови шофьори, защото са останали без работа, но могат да шофират. Или сервитьори, щото са останали без работа, това е временно и какво пък толкова сложно има да сервираш. А и двете занимания си изискват както познания, така и тънкости. Като всеки занаят. И не е задължително да е временно. Или нещо, с което припечелваме, докато си намерим друга работа. Това са професии, като всяка друга. Когато си добър в това, което правиш, и го обичаш, тогава е призвание. Но това означава и да показваш отношение към хората, за които извършваш услугата. И тогава със сигурност се отплаща.
Рядко се случва млад човек, израсъл в новото време, да отчете положителна черта на социализма. В случая, обаче, напълно погрешно. Не го виня, просто няма хабер какво беше. Готов съм да повярвам на спомените на среброкосия шофьор, макар да не съм бил свидетел на проявено съотвествие с цитираните високи изисквания. Но имам много живи спомени от соца, и мога да твърдя, че услугите сега са на несравнимо по-високо равнище. Тогава таксиметровите шофьори, както и барманите и теле техниците и др., бяха едни ммалки царчета. Защото и такситата и баровете и сервизите бяха малко, в пъти по-малко дори от соц нормативите. И там назначаването ставаше с връзки и/или рушвети, каквито и трудови характеристики да е имало. Шофьорът качваше когото му е кеф, когато му е кеф, особено нощем или в лошо време. И си искаха, понякога до двойно.Като имаш зор, плащаш. Само веднаж успях да надхитря един, който, на път към ранчото спря на 5-я км и каза "Аз по черен път не карам". Казах му "Ако щеш, аз плащам там" А наскоро един младеж сам се коригира. Тръгна в погрешна посока, и като му казах, се наложи да направи обиколка от около 1км. И без подкана ми направи отбив от показанията на брояча. Има ги всякакви. Но са много и можеш да избираш. Ако не ти харесва миризмата на тютюнев дим не се качвай в колата. Ако дъни чалга или си разказва живота, казваш му да спре и той ще спре. Ако говори по телефона на ход или кара рисковано, слез. И в големите фирми можеш да се оплачеш, и след няколко оплаквания, можеш да очакваш да го уволнят. От една фирма в София ме питаха по телефона Опел ли искам или Мазда. Казах им, че може и Москвич, искам само да стигна бързо и цял. А за цената, всеки може да си направи една проста сметка. Докъде можеш да стигнеш с такси за 6.40, колкото са 4 автобусни билета. Като сметнеш и времето и колко път пеша има до и от спирката.
Рече Пикси за сервитьорите, та се присетих за едновремешните сервитьори. От качествените заведения.
Славейков, поработи малко над уменията си в изграждане на диалог. Нали си издаван писател и драматург? Как може да сътвориш нещо толкова фалшиво? Бтв, точно па на спомените на старите таксиметрови шофьори - дори това в статията да е истина, а то вероятно не е - никаква вяра не хващам. Попадал съм на какви ли не, мафиоти били, мутри им се отчитали, хотели притежавали, `айде моля...