681 – 2014 нулирането

Столичният общински съвет решил да маха паметника "1300 години България". Урааа, честито на разрушителите! България най-накрая тръгва към светлото бъдеще!

Отдавна се паля, когато се заговори за този паметник и знаете ли защо? Заради едно единствено нещо, просто структурата му ми е интересна от архитектурна и инженерна гледна точка и смятам, че тя е една от малкото неща в изстрадалата ни столица, което носи някаква идентичност, затова е ценна, дори да не е много красива за някои в сегашния си вид.

По света има милиони скулптори тип конник на пиедестал, вадени като от калъп, но такова животно като нашето няма.

Един вид българската Айфелова кула, като дойде туристът снима - няма избор. 33 години нещото действа като абсолютно огледало на отношението на властите към културата и историята. Нали не мислите, че на някой му пука? Знаков и изпълнен със символика е копнежът да се махне нещо, озаглавено "1300 години България", нали!

Започвам с няколко факта. Спекулира се със здравината и безопасността на паметника. От конструкцията са свалени десетки тонове плочи и метал, специално металната конструкция е предназначена за много повече и е в доста добро състояние.

Грозен бил паметникът. Много ясно, че като общината безхаберства толкова години външният облик няма да е много представителен, хората оценяват по първични белези, но това е само повърхността.

Една боя или замазка и добро осветление биха го променили драматично и повярвайте ми - няма да струва толкова, колкото разрушаването му.

Доста хора оценяват паметника като изпреварило времето си проявление на съвременното течение деконструктивизъм. За мен лично това си е чист авангард, който ще да го разбира, сигурно 90% няма. Паметникът щял да се премести. Това който го е измислил да вземе да си даде червен картон.

Няма такова понятие преместване на такъв паметник, това не е бюст.

Има две големи групи, които до голяма степен разбирам и им съчувствам, но в повечето случаи ме вбесяват. Едните са тези, които се срамуват от себе си, страх ги е да не се изложат пред чужденците и с удоволствие биха си продали гъзовете, за да се харесат на тях, безхарактерни до безкрай.

Другите са една порода измъчени хора, които смятат, че като разрушат всичко направено по време на комунизма и тъжният им живот изведнъж ще потръгне, хора, които не виждат по-далеч от носа си. Има един факт, комунизмът осакати народа ни и колкото и паметници да разрушаваме, това няма да се промени! Това може да облекчи душевните страдания на някои, но ще е за много малко.

Който е имал възможност да се опълчва на режима, го е направил, сега ситуацията е комична, все едно на умряло куче нож да вадиш. Ако се отдръпнете назад ще видите, че това парче бетон и желязо въобще, ама въобще не определя качеството на живот на никого.

Другото нещо, което ме вбесява и може би това е поводът да пиша, е, че всички, които са седнали на шофьорското място на София, са скандално спрели, без капка визия за града си. Като гледаш на къде се развива светът и ти се струва, че София по някаква причина е наказана. До там сме го докарали, че да се радваме като малки деца, когато ни направят кръстовище, повтарям кръстовище - и когато има нещо да се руши.

Хляб и зрелища, но в екстремно жалък вариант.

Та ето как стоят нещата. Съвкупност от такива хора копнеят да махнат паметника от години, то им е станало фикс идея, дори им прави живота по-интересен, защото един човек като не може да създаде нищо, той руши. Рушенето за такива хора е висша форма на проява на власт. Та, тези са от най-упоритите. Да разрушиш такова масивно нещо, което в същото време е озаглавено "1300 години България", не е лесно.

Пробвано е много пъти и с чиста разрушителна сила не става, затова гениите измислят страхотна тактика. Ние няма да рушим, ние лекичко ще го преместим и на негово място ще възстановим военния паметник.

Повярвайте ми -  на тези, които взимат решенията, въобще не им дреме за военния мемориал, това е просто инструмент за разрушаване.

Правя скоба за Мемориала на I и VI Пехотен полк. Абсолютно съм за възстановяването му (прадядо ми е бил полковник и е загинал, бранейки българска земя), но от какъв зор трябва да се руши нещо и да се издига абсурдна възстановка на мемориала на място, абсолютно неадекватно спрямо съвременния контекст?

Появи се из медийното пространство визуализация на проект ,толкова бутафорен, че авторът му може спокойно да се скрие някъде. Кого ще обслужи някаква имитация с размери на мол, има десетки хиляди варианти този мемориал да присъства адекватно в градската среда и да въздейства.

Рушете там, забавлявайте се, лекувайте се, но бъдете сигурни, че няма нищо благородно и интелигентно в постъпките ви и с нищо няма да ви запомнят. Достатъчно ми е да видя кой е начело на културните позиции в България.

Тъжни сте!