Често пътувам извън България, вече по-рядко тук, но никъде по света досега не ми се е случвало да си тръгна разочарована, намръщена и недоволна, както от Рилския манастир.
Бях на пътуваща екскурзия със студенти, в програмата включихме и Рилския манастир. Никога не бях ходила там и наистина няма повече да стъпя на това мутренско място.
Още с влизането започнаха проблемите.
На входа имаше някакви „охранители", които ме изгониха и не ми позволиха да вляза дори в двора на манастира, защото носех тениска с къс ръкав (всички знаем, че само в свещеното място не се влиза с къси дрехи). В двора не би трябвало да е проблем, но явно там е.
Обясних на „охранителя", че няма да влизам в самата църква. Той пак ме изгони и каза: „Отиди и си закупи шал от магазина за сувенири, струва 8 лв. и се покрий - тогава ще те пусна". Явно закупуването на тези шалове е доста вървежно, начин да изкарват доста пари и от това.
Както и да е, взех от багажа си дреха и ме пуснаха. Но „приключенията" не спират. Влизайки в двора, какво да видя? Пълно е с хора с къси ръкави, потници и къси панталони.
На път за музея попитахме дали студенти ползват намаление, отговорът беше НЕ. Докато купувах билети, пред мен едно момиче (не от български произход) попита същото. Попът, който стоеше при касиерката, направи много грозен коментар:
„Тия, чужденците, за ядене и пиене не си броят парите, а като дойдат тук само намаления искат".
Колко грозно, колко жалко за българската църква. Купих билети само за студентите, а аз продължих разходката си навън. След известно време реших да поседна, извадих шише с вода и съблякох горната си дреха, защото беше страшно горещо.
Изневиделица срещу мен застана някакъв татуиран младеж, явно от така нар. „охрана", и започна да ми вика насреща: „Тук е забранено яденето (дори ако ти е паднало кръвното или захарта) и пиенето, какво си позволявате. Облечете се! Игуменът е пред църквата".
Аз му казах, че съм видяла поне 30 жени с къс ръкав и понеже е много горещо, си позволих да сваля връхната дреха. Този започна да ми отговаря и да ви вика, заставайки пред мен като някой борец, все едно ще ми скочи на бой: „Аз не мога да ги следя всички".
А доколкото разбрах, това му е длъжността - да гледа дали някой като мен не си е свалил връхната дреха, дали някой не е решил да пийне вода от шишето си или да хапне една вафла, защото му е станало лошо.
Тук е интересно да се провери тези момчета дали работят на трудов договор, каква им е длъжностната характеристика и т.н.
Вече не издържах на цялата тази и аз не знам как да я нарека, може би простотия, пародия или нещо по-силно, затова реших да изляза и да изчакам студентите навън.
За самия паркинг няма да коментирам. Всеки, който е ходил, знае, че срещу 4 лв. може да се спре, но в случая пак имахме проблем. Бяхме с малък бус, за който нямаше място. Така се наложи шофьорът да паркира на 2 км от манастира, отново срещу 4 лв.
Доколкото разбрах, такива неща не е имало в последните 6 години и може би това е ниша за изкарване на допълнителни пари. В Гърция никъде пред или около манастири и църкви няма паркинги или подобно отношение.
Да се надяваме, че един ден в България на свято място ще те посрещнат с думи като: „Добър ден", „Заповядайте", а не с „Не може", „Разкарайте се" „Покрий се" и т.н.
* Текстът е изпратен по електронната поща на Webcafe.bg. Авторката живее в България, родена и израснала в Гърция. Професията й е свързана с много пътувания
