Не съди за деня по празника, съди за него по новините.
Новинарският поток в деня на Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и София ни напомня, че наистина трябва да таим от всичко по малко в сърцата си.
Вяра: Трябва да вярваме, че причината за спирането на програма "Хоризонт" на БНР миналия петък е по вина единствено на директора на дирекция "Техника" Пламен Костов. Има го и възмущението: как смее той да предложи подобно спиране в толкова удобен момент, без да има основание? И добре че никоя друга държава не реши да ни нападне в петък сутринта, че как щяхме да разберем - не е ясно.
Проверката по случая със замлъкването на радиото в крайна сметка е показала, че технически проблем, който да изисква "спиране за профилактика", не е имало. След цялата ситуация обаче като че ли вече има - в националното радио изгоря бушон и ще трябва да се смени. Това поне няма да се нуждае от заглушаване на ефира.
Надежда: Доналд Туск учтиво сръчка Европейския съюз да започне преговори с Македония, която тъй като вече е "Северна" поне името й, ако не друго, не е пречка да стане част от Европа. И ето я надеждата, че тази измислена гранична линия между българско и бъл... македонско ще бъде изтрита. Вместо да се плюем по съседски, ще се плюем по братски в голямото европейско семейство.
Това, което се изсипва като студен душ върху надеждата, е, че Туск е отправил призива си след среща с македонския премиер Зоран Заев. И то не къде да е, а в Скопие. А добре известно е, че след подобни срещи често се чуват таква гръмки пожелания и препоръки, колкото да не бъде обиден домакина. После - според интереса.
Любов: Трябва да има място и за такава, след като премиерът Борисов настоя да мразим хакерите така, както мразим крадците и убийците.
Не сме сигурни колко хора в момента обичат хакерите, особено онези, които се опитват да се докопат до банковите им данни, личните им документи и папки от рода на "Хоуммейд любене", чието съдържание още от записа си е било предвидено само за лична употреба. Но вероятно трябва да мразим и онези, които хакват институции, само да ни покажат, че има и по-неефективни защитни мерки от оградата с Турция.
Любов ще е нужна и на хората в ИТ сектора - любов към родината! - че да се откажат те от заплати от "около 10 000 лева", за да отидат да работят за едно и пет в ГДБОП. Но после поне ще ги обичаме. Не в "Хоуммейд любене" вариант, спокойно.
Завършваме с майката на всички гореизброени - София. Или с "Майка им!", ако става дума за реакциите на любителите на електронните скутери, както и за реакциите на хората, които гледат сърдито изпод вежди към същите тези любители на мързеливото возене с 25 км/ч.
Не е лесно да си тротинеткаджия и да се отдадеш на този нов (за България) и модерен начин на придвижване из София. Първо ги пускат под наем, после се оказва, че са извън закона и катаджиите ще глобяват всеки, осмелил се да се придвижва, докато стърчи върху някоя такава. Накрая се намират такива недоволни, които в бунта си срещу новото хвърлят тротинетки на безумни места - от кофи за боклук до река Перловска - и ги снимат за няколко лайка в повече.
Положението е Breaking The Law отвсякъде. Но новината е, че има идея да ги приравнят на велосипеди. Ще се движат по велоалеите - сещате се, скромната велосипедната мрежа из София, състояща се от няколко несъединени участъка от най-вече боядисани тротоари. Като няма велосипедна мрежа, на улицата - в най-дясното платно. Да му мислят шофьорите. И още повече - тротинеткаджиите.
На тях в София ще им трябва и вяра, и надежда. Любов от шофьорите, макар и само вербална, със сигурност ще получат.
