Напоследък във Facebook често ми се явява горната картинка със съответните велики заключения под нея и множество харесвания от хора, които нито са били в съзнателна възраст, нито имат реална представа за годините под мъдрото ръководство на вожда от Правец.
Гледах каква носталгия по времето „преди" се лее от повечето коментари на страницата на "Червени до гроб", качили снимката, и ми се прииска, но не успях да го направя, да отговоря на този вопъл по „имането и нямането".
Много е просто според мен. Ясно, логично, а и справедливо е България да не отлепва от дъното при толкова много хора с мислене като на „червени до гроб", с ампутиран морал и съвест.
Имаме това, което заслужаваме - и в джобовете, и в главите си.
А по отделните точки:
1. „Нямаше втора ръка хора" - Имаше, и то не втора, а „никаква ръка" хора. Който не беше червен или не „донасяше„ на червените, беше обречен да е „господин никой" до края на живота си, независимо от образование и способности.
2. „Нямаше дрехи втора употреба" - Вярно е. Нямаше втора употреба, но предлаганите нови дрехи бяха такава отврат, че днешната „втора употреба" е направо лукс. Не случайно хората масово си шиеха сами дрехи, ако имаха поне малко естетически вкус и елементарна суетност за външния си вид.
3. „Нямаше отчаяни хора, стигащи до самоубийства" - Имаше, и то много. Който твърди обратното, е обикновен лъжец . Има статистики, които биха ограмотили невежите тук, че и по онова време бяхме на едно от първите сместа в света по самоубийства наред с Унгария и Финландия.
4. „Нямаше фалирали банки" - Некоректно твърдение. Банката, в която хората внасяха пари, беше само една - ДСК, и комунистите хубаво я фалираха с всички свои действия и бездействия, довели до фалита на цялата система.
5. „Нямаше работещи бедни" - какъв мит само! Имах 10 години стаж като инженер по онова време и с мизерната си заплата едва посрещах най-необходимите разходи и плащах наема си.
6. „Нямаше съдия изпълнители". Нямаше причина да има такива. Тогава не се отпускаха кредити като сега. Благинките се предоставяха само на „заслужили към Партията" хора, които бяха назначавани и на по-високо платена работа . Дори чистачката партийка в завода, в който работех, беше по-високо поставена от мен.
7. „Нямаше прецакани с купуване на апартаменти" - Апартамент можеше да купи човек, само и единствено ако му разрешат да купува и му предоставят такъв за купуване от местоработата, или общината - и то само за мястото на което е жител. А не е трудно за досещане какви връзки бяха нужни за това.
8. Нямаше тази „хубава" безработица. - Нямаше безработица като сега, но нямаше и абсолютно никаква конкуренция или стимул да бъдеш добър в това, което правиш. За нещо, което беше във възможностите на 2-3 души, се назначаваха 10-12 човека.
„Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" е крилата фраза, родена тогава и описваща доста точно времето с липса на безработица.
9. „Нямаше неграмотни хора" - и тогава имаше, но е факт, че сякаш бяха по-малко, или не се набиваха на очи като сега.
10. „Нямаше клошари" - Имаше и тогава много хора, изпаднали извън борда по разни причини, които биваха насилствено заселвани в най-затънтени селца или въдворявани принудително в лудници, дори и да не бяха луди. Важно беше да са невидими за обществото...
11. „Нямаше феодални владения на партии" - Партията беше една и всичко и всички бяхме в нейно владение и подчинение в по-голяма степен от крепостните селяни през феодализма.
12. „Нямаше купуване на гласове" - всички като стадо бяха принуждавани да гласуват. Беше супер важно да отчетат 99,99% гласували за Партията-майка...
13. „Нямаше плащане в болниците" - Да нямаше, но нямаше и абсолютно никаква опция да се лекуваш другаде, освен в поликлиниката и болницата, която отговаря за адреса, на който си регистриран. Изключение се допускаше, само ако от въпросното районно медицинско заведение те препратят в някоя голяма столична болница, но и за това си трябваха яки връзки и рушвети под масата.
14. „Нямаше такси за студентите"- Да, нямаше такси, но имаше далеч по-гнусно нещо, като привилегия за прием във ВУЗ за децата на „червените другари". Тях ги приемаха и с оценка 3, без изпит, ако са деца на „Активни борци срещу фашизма и капитализма". Освен това, обикновено биваха уреждани и с договори за работа с някой завод или проектантска организация, откъдето им изплащаха стипендия през целия период на следването в размер, често по-висок, от заплатата на работещ висшист.
15. „Нямаше мутри" - Ами, нямаше нужда от мутри. По-големи „мутри" от тогавашната милиция няма и не може да има. Те можеха да правят с нас каквото и когато си поискат, само да ти вдигнат мерника веднъж, или пък просто така, за садистично удоволствие.
Тогавашната Мутро-милиция можеше не просто да ни бие, но и да ни убие, или изселва и съсипе живота без никакви последствия за нея.
16. „Нямаше много богати и много бедни хора" - Имаше, но пропастта между бедни и богати беше старателно и целенасочено замаскирвана като привидно "равенство", което е върховен цинизъм. И тогава децата на партийния елит можеха и учеха на Запад - доказателство са повечето сегашни партийни функционери от целия партиен спектър- все деца на видни комунисти, но учили в Лондон, или Америка, докато редовият българин беше нещо като Крепостен селянин, дето и до Москва може да не го пуснат да отиде.
17. „Нямаше съсипано селско стопанство"- По-цинично твърдение няма! Точно комунистите ликвидират българското селско стопанство, като взимат на селяните всичко, което имат, и ги превръщат в дърво без корен, запращайки ги в нерентабилните ТКЗС-та, или превръщайки ги в лесна за манипулиране работническа класа, която да строи също толкова нерентабилни заводи, съсипващи земята и природата.
18. „Нямаше разпродадена материална база за жълти стотинки"- Ами какво да разпродават? Държавата беше единствен собственик. А материалната база, която заварват комунистите при идването си на власт, просто я заграбват, като на собствениците не дават дори жълти стотинки, а ги ликвидират физически или в най-добрия случай ги изселват някъде по селата.
За всеки случай ликвидират и почти цялата българска интелигенция, за да останат само тези, готови да пълзят в краката им.
19. Нямаше потопи - Е това вече е върхът! Това, че целият народ беше подложен на радиацията от Чернобил при престъпно мълчание на властите, които в същото време пиеха вода и ядяха храна, докарана за тях от другия край на света, и не им пукаше, че последствията за хората ще бъдат ужасни. А за потопите - най-големият досега е апокалипсисът на 1 май 1966 г. със стотици трупове край Враца.
20. Нямаше, нямаше - - Наистина, нищо стойностно нямаше, освен едно единствено, за което аз се сещам и което в това писание липсва - макар в примитивни и лоши хигиенни условия, упражняването на почти всякакви видове спорт беше достъпно за всички, а сега не е.
В заключение пожелавам на всички „червени до гроб": Роденият да пълзи не може да лети. Свободата за него не е ценност, нито изконно човешко право. Иронията е, че точно такива хора най-често се пъчат под лика на Васил Левски, а в същото време тъгуват по едно срамно и недостойно минало, изпълнено с терор, насилие и ограничения от всякакво естество.
* Текстът е изпратен на редакционната поща на Webcafe.bg
